Станислав Беловски и друго още не е направил: Не си е татуирал Only Jesus can juge me! Той просто разсмива Господ и го кара да се замисля над творенията си. Покрай Него кара да се замисляме и ние!

Онази десница на Христос (от изображението на Фра Анджелико в катедралата в Орвието) се е вдигнала не за да призове мъртвите на Последния съд, а за да напляска... Бети Пейдж. В същото време Фрида Кало и принцеса Даяна се готвят за първия си космически полет, Гагарин е още под сешоара (така и не свикна със студеното къдрене това момче – отиде си без време), а Аертон Сена обмисля дали да не се разменят с Калпана Чаула, макар че резултатът е предизвестено един и същ.

Светът на Станислав е нашият свят, но в една друга , паралелна вселена, където на тревата до мъжете от картината на Едуард Мане кротко ще приседне въздесъщата Бети Пейдж (тя е била буквално навсякъде, дори при Сътворението, опровергавайки анатомичните версии за някакви извадени ребра). А пък самата трева ще изчезне от картинката. До две причини – да не я газим и да не ни разсейва.

Артистичната небрежност на изображенията е само привидна. Всъщност Станислав Беловски е изключително съсредоточен и внимателен към детайлите, взискателен към най-малката подробност на историите, които „разказва“. Животът и публичността на образите на любимите му персонажи – от Фрида Кало и Брежнев, през Бети Пейдж и Гагрин до Мелания Тръмп, Джони Кеш и Тарантино, са старателно проучени, а оригиналните реплики към събития, филми, известни картини и внушения следват каскадно и почитателите на Станислав, освен с финото му чувство за хумор се забавляват и с проверка на собствената си осведоменост за историята на поп иконите.

Дали можем да го наречем иконописец, след като се занимава основно с интерпретиране на поп икони? От първата – Исус Христос, до последната – госпожа Тръмп в Make Melania great again. Територията му е времето. То е и пространство – от тревата на Мане до тавана на Сикстинската капела. (…)

Цялата статия прочетете в брой 186/2019 на сп. Playboy