Никола Крумов, златното момче на „Пощенска кутия за приказки”, пък живее на варненското крайбрежие, което в момента е като английското през август. Както виждате, съвпадения много...

Жената ме нави да си караме лятната ваканция на китното английско крайбрежие в град Блекпул. Вече сме на летище София, където, естествено, електронните табла са повредени. Никой не знае на кой изход трябва да се наредим за полета на „Райнеър” до Ливърпул. Как да е, качваме се някъде и пристигаме в точния град (по-късно се разбира, че нашият самолет съвсем случайно дошъл в Ливърпул, защото бил този за Барселона, а ливърпулският незнайно по каква причина се озовал в Берлин). Пътуваме към Блекпул с влака. Разглеждам брошурата, докато хапвам мекици от вкъщи – под яркото слънце са разположени страхотни вили, море, тлъста зеленина... Хазяинът ни взима от гарата тъкмо на свечеряване (в колата свободно разговаря с Нора на английски, аз само успявам да го питам дали не знае руски). Настаняваме се в огромната къща, морето навънка бучи. Камината гори, а пред нея лежи меча кожа с все главата. С жена ми се споглеждаме. Къпем се набързо и право на кожата с бутилка ракия – романтика, братче. Свалям ѝ халата, а тя се дърпа, колкото да симулира срамежливост. Почвам я по дългата процедура, но какво съм се чекнал – гледам пенисът ми в устата на мечката. От уплах подскачам, препъвам се в булката и сядам в камината. Усещането е като да седнеш в камина. Изстрелвам се нагоре, дупето ми дими, а един червен въглен ме е обладал. Вадя го с телефона си и търча към ваната. Вече не съм честен отзад. Тази вечер секс няма да има. Вместо в червата ни повечето от ракията е намазана по задника ми заедно с настърган картоф.
(…)

Цялата история прочетете в брой 186/2019 на сп. Playboy