Най-накрая го получих – телефонното обаждане, с което ме питаха дали искам да работя с Бегбеде. Известният писател, медийната личност, телевизионният водещ (последният да затвори вратата!) идваше да изнесе лекция във Варна и, разбира се, да даде множество интервюта покрай това.

Когато обсъждах детайлите с Теа, която беше директната ни връзка с Бегбеде, грубата реалност дойде много по-бързо, отколкото очаквах – разполагах най-много с 30 до 45 минути, зависещи от това колко ще е дълго интервюто преди фотосесията. На практика имах свободата да правя каквото си поискам, стига да се придържам към времевата рамка и локацията. Ставаше дума за плажен бар в сърцето на града – едно от най-популярните заведения в района, и това беше цялата предварителна информация, с която разполагах.

В този момент можех да обобщя задачата така:

Щях да снимам Бегбеде на място, за което знаех твърде малко, имах по-малко от час да направя това, което искам, а именно – да се получат използваеми снимки, и след това на другия ден да се върна обратно, шофирайки общо 1000 км.

На практика това беше...

Мамка му!

ТРЪГВАЙ!

(…)

Ивайло Петров

Какво е да снимаш Фредерик Бегбеде? Прочетете разказа на Ивайло Петров в брой 185 на Playboy Bulgaria.