Проблемът на реалния живот е, че често е доста скучен... така че, когато Холивуд реши да направи филм за истинския живот, се налага да разкрасява историята, да измисля герои и... да ни разказва откровени лъжи. Но пък така се раждат легендите! Макар че, когато става дума за Фреди и „Куин”, е много трудно да се оправдаят подобни решения. Тяхната история е всичко друго, но не обикновена или пък скучна. Тя продължава да вълнува милиони фенове по целия свят, доказателство за това е приемът на филма и от зрители, и от критици. Двата „Златни глобуса” – за най-добра филмова драма и за най-добър актьор (Рами Малек – в ролята на Фреди Меркюри), е напълно възможно да се превърнат в прелюдия към „Оскар”-и. Не че това е от значение за милионите почитатели, които отдавна са раздали своите награди със сърцето си. Точно те заслужават историята такава, каквато си е. Тя е не по-малко вълнуваща от холивудската продукция с безспорно блестящото превъплъщение на всички актьори в нея.

В интерес на истината Холивуд ни е поизлъгал не особено много тоя път. Първата неточност идва още с уводните епизоди по събирането на групата.

В реалността „Куин” имат малко по-бавна еволюция, отколкото устремния възход, показан във филма. Меркюри е познавал Брайън Мей и Роджър Тейлър още преди да се присъедини към тях на сцената. Той им е представен лично от Тим Стафъл, басиста и вокалиста на пре-Фреди версията, когато групата още носи името Smile. (Интересно как ли щеше да им върви по-нататък, ако бяха оставили това идиотско име? С публика по стадионите, крещяща Smile! Smile! („Усмихни се!”), докато Фреди изпълнява „Бохемската рапсодия”?!?) По това време Фреди пее с други групи, особено с една, наречена Ibex, която по-късно променя името си на Wreckage. И двете са абсолютно забравени и причината днес да се споменават е единствено участието на Фреди в тях. Или по-точно на Фарук Булсара. Първият път, когато членовете на бъдещата „Кралица” се събират заедно на сцената, е на шоу на Ibex през 1969 г. Тогава Брайън Мей и Роджър Тейлър се присъединяват към Фреди, извикани от него за джем-сешън на един бис. Явно са си допаднали и когато Тим Стафъл решава да напусне Smile, Мей, Тейлър и Булсара вече делят заедно един апартамент, така че явно не са си били толкова непознати, както бе показано във филма.

Може би най-романтичната и трагична част от историята на живота на Фреди Меркюри е неговата любов към Мери Остин. Тя продължава доживот и е по-слабо известна, предвид гей репутацията на Фреди и типичния му начин на живот като рок звезда през 80-те – секс, наркотици и рокендрол, и пак секс, секс, секс...
(…)

Това, което не видяхте може да прочетете в брой 185 на Playboy Bulgaria.