Когато сутринта на 11.02.2010 г. Цезар Гарсия, икономът на дизайнера Лий Алекзандър Маккуин, се опитва да влезе в апартамента му в Мейфеър, Лондон, инстинктивно усеща, че нещо не е наред. Дългите години вярна служба са притъпили сетивата му и той е привикнал с ексцентризма на шефа си, но този път долавя смразяващ студ във въздуха. Любимите кучета на Маккуин – Минтер – мелез, Джус – английски бултериер, и Калум – родезийски риджбек, силно вият.

В двете спални на апартамента цари мрак. На пода в стаята за гости гори свещ и всичко е разхвърляно. На леглото има празна опаковка от сънотворни хапчета.

Наскоро Маккуин е диагностициран с тревожност и депресивно разстройство, а на психиатъра си, доктор Стивън Перейра, той самият не веднъж е споделил, че работата му е "нож с две остриета". Предишната година е опитал на два пъти свръхдози, които нарича "зов за помощ". Вътре в апартамента Гарсия разбира, че третият опит за самоубийство е успешен – открива дизайнера обесен в спалнята.(...)

Предсмъртната бележка завършва със сбогуване: "Моля, грижете се за кучетата ми. Съжалявам, обичам ви. Лий. P.S. Погребете ме в църквата." Трагичен край на приказна кариера, която започва в едно скромно семейство от Люишам, някъде в южен Лондон.

Смъртта и целият път на възход на дизайнера Лий Алекзандър Маккуин са основните теми в новия документален филм, посветен на прочутата модна икона, с лаконичното заглавие McQueen. "Вашингтон пост" определи филма на продуцентите Ian Bonhote и Peter Ettedgui като "най-добър фешън филм за годината".

Два са образите във филма – момчешки изглеждащият Маккуин, или Лий, както е известен сред хората, които го познават, топчесто дете феномен – брилянтен в зашиването на копчета, но някак приятно земен, особено като разказва за скорострелния си възход в света на висшата мода. Тази мекота и симпатичност остават и в по-късните сцени от филма, когато той се появява вече далеч по-слаб и мрачен, резултат от наркотиците и насъбраната тревожност.

Другият Маккуин – онзи, който избухва пред партньори, с неговите лични вендети, когато бива предаден, е само леко загатнат в интервюта на приятели и музи, но не се вижда заснет на камера. Филмът на Ian Bonhote и Peter Ettedgui обръща внимание преди всичко на артистичните творби на Маккуин, както за собствената му марка, така и за Givenchy.
(...)

Част от филма неизбежно се спира на биографични пикантерии – за това как ментор стилистът Изабела Блоу купува цялата колекция от дипломирането на Маккуин от "Сейнт Мартинс", как му предлага да използва второто си име Алекзандър, за да е по-шик (макар сред близки и приятели той винаги да си остава Лий), тяхното отчуждение впоследствие и нейното евентуално самоубийство. (...)

Велик майстор на силуета, Маккуин прави колекциите и ревютата си апокалиптични и мрачни именно защото са автобиографични. Често е казвал: "Ако искате да ме опознаете, вижте работата ми". Затова голяма находка за документалистите е достъпът до архива на Ан Рей, предпочитан от дизайнера фотограф, която той допускал близо до себе си. Тя се съгласила да им предостави повече от 35 000 снимки, правени в продължение на 13 години. Въпреки че са само фотографии, не живи кадри, те дават особено силно впечатление за работата на Маккуин – казват те.

Цялата статия, посветена на ексцентричния дизайнер прочетете повече в брой 183 на Playboy Bulgaria.