27-годишният попарт художник, известен единствено като Фучи, в днешни дни е затрупан с работа в разнообразни арт проекти и изложби и е трудно да бъде открит, още повече че той самият няма голямо желание да бъде публична личност. За това говори и псевдонимът, който сам си е избрал – Фучи (Fucci). "Смятам, че името, което е "менте" на Гучи (не само у нас са се продавали маратонки "Адибас"!), беше проява на ирония и известна доза нахалство" – усмихва се загадъчният художник от далечния, но близък на сърцето ни канадски град Торонто.

Всъщност Фучи израства някъде край Северно Онтарио, в малко градче на име Елиът Лейк, което самият той определя като "една от най-вълнуващите дестинации за ATV приключения в Канада". Последното дава и начален тласък на ранното му творчество: Фучи рисува със спрей върху автомобилните резачки с форсирани двигатели в магазина на баща си. "Това ме вдъхнови да пробвам и с молив и да започна да рисувам. В началото скицира коли, но скоро се прехвърля на пин-ъп мотиви, мотивиран от героите на Марвъл като Жената-чудо и от порно комиксите, без съмнение. Като тийнейджър свири в световно неизвестната пънк банда Guttershark, за която измайсторява дизайна на тениските и кориците на непродаваемия албум. Фучи завършва обаче колеж като графичен дизайнер и след това се прехвърля в Торонто с тогавашното си гадже. Вече осъзнал, че рисуването е голямата му страст, опитва първоначално да се занимава с фрийланс проекти, с които... удря на камък. "Бях напълно разбит, нуждаех се от работа, затова реших да работя като дизайнер. С времето започнах да правя добри пари, но след пет-шест години на високи обороти усетих как това изсмуква живеца в мен." Решава да спре и да опита с рисуване.

Фучи натрупва професионален и жизнен опит като графичен дизайнер, но рисуването е нещо сравнително ново за него. Първоначално започва да се учи сам как да рисува човешки фигури. Наема декори от анимационните студиа на "Дисни", вмъква и парчета от мебели в илюстрациите си, издържани в пин-ъп стила. "В началото не можех да напипам моето нещо" – споделя той. Много други художници наоколо пробваха същите неща и това ме правеше несигурен, но по едно време спрях да обръщам внимание какво си казват хората." Когато създава профила си в инстаграм, създава и Фучи – самоироничната игра на думи с търговец на фалшиви луксозни стоки. Публикува няколко рисунки, получава позитивни коментари, после пуска още няколко...

Сексът и интимността са негови постоянни теми, като нещата се въртят около воайорството, похотта и прелъстяването, които може и да изглеждат табу, но, погледнати хумористично, са почти приемливи. Последователите му в инстаграм (основно жени) коментират голите фигури с цигари и мартинита в ръцете така: "Жестоко! Тази е точно като мен!", или "Това е моят живот!".

Една от неговите разпознаваеми черти като художник е меката овална линия, с която очертава женското тяло по начин, който е съблазнителен и секси. Жените са без лица, но това не означава, че са лишени от идентичност. Фучи просто не е фен на рисуването на лица. Той рисува безлики фигури от самото начало и това е нарочно, с цел да ни даде възможност да илюстрираме лицето на картината в главата си. И в това е неговата уникалност: Фучи ни разказва истории, без да рисува лицеви изражения. "Изкуството е могъща сила и аз мога да кажа много с малкото", казва той. Дългите яркочервени нокти и високите токчета в стил 50-те играят важна роля в историята, която се завърта около секса. "Сексът в днешно време е нещо толкова делнично, че тази дума почти е загубила своето значение", твърди Фучи.
(...)

Цялата статия прочетете повече в брой 183 на Playboy Bulgaria.