Ние вече живеем в бъдещето, макар и да не го съзнаваме. "Електричеството вече има своя "Мерцедес"! – с това мото един от символите на петролната автомобилна ера – Mercedes Benz, обяви своя първи изцяло електрически автомобил – Mercedes EQC. Като че ли процесът изглежда необратим. Това ли е следващото звено в еволюцията на автомобила ? "Мобиле електрикус" ще измести ли "неандерталските" дизели и бензини? Когато в Европа се появили първите хомо сапиенси, тогавашните пълновластни властелини на континента - неандерталците, не им обърнали особено внимание. Европа била в края на поредната си ледниковата епоха, условията били сурови и тези бледи, кльощави, слабо издръжливи физически и почти без никаква защитна космена покривка човекоподобни нямали почти никакъв шанс за оцеляване... Само след десетина хиляди години неандерталците били изтикани на самия край на континента, на една скала – Гибралтар, където последната им популация изживяла спокойно своя край като преходно звено в човешката еволюция. Неандерталците подценили най-силното оръжие на сапиенсите – способността им за бърза адаптация, самоусъвършенстване и... упорито размножаване.

Подобно на предците на модерния човек, електрическите автомобили се появили почти едновременно с бензиновите и известно време съжителствали заедно. След масовото навлизане на електричеството в бита на човечеството, създаването на електромотора и батериите било близко до ума, че каруцата може да бъде задвижвана от електрически двигател вместо от кон, основната двигателна сила в продължение на хилядолетия. Трудно е да се каже на кого първи му е хрумнала тази идея; известни са няколко прототипа, като например електрическата каляска на британеца Робърт Андерсън, разработките на ентусиасти от Холандия, Унгария и САЩ от началото на XIX век, но реалните електрически автомобили тръгват по пътищата в края на столетието и началото на XX век. Те изживяват своя бум и златни две десетилетия между 1890 и 1910 г., когато се използват наравно с бензиновите возила. Жените ги предпочитали, защото не можели да се справят с въртенето на манивелата и смяната на скоростите на петролните автомобили, изискващи сериозна физическа сила, освен това били по-чисти и безшумни. И развивали прилична скорост от цели 14 мили в час! Само за няколко години, след 1890, те навлезли осезаемо в градската среда, като през 1900 година вече всяка трета кола по улиците на Ню Йорк например била електрическа. Конкуренцията – автомобилите с двигатели с вътрешно горене, не били особено привлекателни по онова време. Те били шумни, мръсни, трудно управляеми и миришели ужасно.

Всичко се променило през 1908 г. Тогава от легендарния конвейер на Хенри Форд слиза неговият не по-малко легендарен Модел Т. Това е първата масова кола в историята, която осъществява Голямата автомобилна революция. Тя става достъпна до средната класа, защото главното й предимство е, че струва 650 долара срещу 1750 на електрическите автомобили. През същата година Чарлз Кетъринг изобретява и електрическия стартер, което елиминира нуждата от манивела, и така електромобилите временно отиват на своя Гибралтар. Трябва да мине половин столетие, преди някой отново да се сети за тях. За подновения интерес към електрически задвижваните автомобили допринася драстичното поскъпване на петролните горива в края на 60-те, достигнало своя връх по време на голямото петролно ембарго през 1973 година. Смогът в градовете, дължащ се основно на замърсяването на въздуха от изгорелите автомобилни газове, засилва антипетролните настроения, довели до редица промени в автомобилните стандарти и законодателствата на много страни. За популяризацията на електромобилите допринася дори и NASA, която разработва и демонстрира на целия свят електрическия роувър, на който се возят астронавтите на Луната през 1971 г.

Все пак за успешна конкуренция на двигателите с вътрешно горене електромобилите трябва да почакат още няколко десетилетия. Проблемите, които имат да решават, са ниското им КПД, ниската им максимална скорост – 45 мили в час, и отчайващият им максимален пробег от едва 40 км, след което трябва продължително да се зареждат. Едва в началото на 90-те години технологичният напредък дава реална алтернатива в лицето на EV1 – изцяло електрическия модел на General Motors, който вече има 130 км пробег без зареждане и ускорение от 7 сек. от 0 до 100 км/ч, с което реално привлича интереса на автоманиаците. Големият й недостатък е цената; за съжаление, той се оказва фатален за съдбата му и любителите на електромобилите трябва да дочакат новото хилядолетие, когато се появява технологична новост от Изтока: хибридите. (...)