Максим Асенов е новата голяма млада звезда на българското протестантство. Изключително популярен през последните 2–3 години, той вече има армия от последователи и проповедите му не само в България са едни от най-посещаваните. Преди месец се сдоби и с дъщеричка, а малко по-рано и с приятел – редактор на Playboy. Ето какво произтече от един техен следобед.

Разкажи ми за детството си, откъде си...
Максим: Израснах близо до Факултета, най-голямата махала в София.

Много деца ли бяхте?
Максим: Само аз съм, но растях с двама първи братовчеда – децата на сестрата на майка ми. Беше женско царство, защото баба ми, майка ми и леля ми ни отгледаха. Баща ми е избягал, когато майка ми е забременяла, леля ми е вдовица, а баба ми също е била изоставена от мъжа си. Появата ми вещае лоши времена за семейството. Преди да се родя, то е било доста по-заможно... Дядо ми е висшист. (...)

А майка ти не си ли намери мъж след това?
Максим: Много по-късно. Майка ми се е затворила, след като баща ми я напуска. Тя се е посветила на мен.

А в детството ти имаше ли мъж, който да те наставлява, да следваш – в църквата ви те наричат "папа", мъжки живот водиш – кой те научи?
Максим: За мен е изумително, че аз интуитивно знаех какво трябва да направя. Никой не ме учеше как да се държа, как да се движа, какво да правя с живота си. Аз сам си намерих добри примери за следване. (...)

А нямаше ли изкушения по пътя си, възможности да затънеш, лесни пари, лесни приключения, алфа-мъжкарите в махалата не те ли викаха да вършите "мъжки" неща?
Максим: Имаше, разбира се. Всеки има. На земята има изкушения накъдето и да погледнеш. Но в махалата аз бях от алфа-мъжкарите, но в един момент реших, че не искам да съм този типаж.

За пръв път отиваш на погребение, когато си на 16... и това е първата ти самостоятелна служба като пастор всъщност?
Максим: Да. Прибирах се от училище в един дъждовен ден. До този момент на няколко пъти ме бяха пуснали да проповядвам в една църква в София, а преди това бях проповядвал един път в Испания. Та, прибирам се от училище, в рейса съм, звъни ми телефонът – една жена от църквата, и ми казва, че семейство, което е било само един път на моя проповед, има трагедия голяма – детето им е починало. И сега искали аз да водя погребението на тяхното дете. Аз бях в шок и не знаех какво да кажа. (...)

Как откри Бог. Майка ти ли те водеше на църква?
Максим: Тя ме водеше, да. Но за мен вярата е решение. Християнството е решение. (...)

Как се отнасят православните свещеници към теб?
Максим: Със смесени чувства, разбира се. (...)

Ти си отгледан в женско семейство. В крайна сметка, една трета от българите са отгледани от еднополови двойки – от майката и бабата. Православието е доста рестриктивно към жената, в Атон не се допускат жени... Ти срещаш ли такъв тип вкоренени представи у хората, на които проповядваш? Може би хората не знаят, че ромското общество е доста матриархално... почти всички важни решения ги взимат бабите – политиците раздават кюфтета на грешните хора...
Максим: Ха-ха. Така е. Специално за матриархата на ромите е вярно.(...)

Любовта – говорим за любовта не толкова в твоя личен живот, там тя очевидно присъства, имаш дъщеря, брак, а любовта като основна тема на това, което проповядваш. Има парадокси – например в Корана Дева Мария се споменава три пъти по-често, отколкото в Евангелието. Но там любовта отсъства. Никъде не се назовава по този начин връзката на човека с божественото. А като цяло обаче Старият завет е доста жесток, ти как успяваш да обясниш на хората, които не живеят никак леко, че в крайна сметка става дума за проявление на любов.
Максим: Бог е любов. Интересното е, че в българския език имаме думата любов, думата обич... в библейските езици, новозаветният гръцки например има много думи за любов, като всяка една от тях дефинира различна любов и различни взаимоотношения.

От другата страна стои дяволът – при вас той каква роля играе?
Максим: Злото е липсата на добро. (...)

Кажи ми сега какво мислиш за спора на десетилетието за избора на пол? Как се отнася твоята църква към избора на сексуалност, към избора на пол, към това да си смениш пола и външността – това не е ли намеса в Божия промисъл?
Максим: Принципно, ако Бог не благославя нещо, то моята благословия и да е дадена, тя не важи. И обратното. (...)

Философският момент е в правото на избор. Него ми тълкувай. Когато някой се изправя и казва – Бог ме е направил мъж, но аз искам да съм жена...
Максим: Правото на избор не е дадено от мен, то е дадено от Бог. (...)

Прочетете повече в брой 183 на Playboy Bulgaria.