Ина Димитрова предпочита да е под водата, отколкото над нея, защото „там долу цари равноправие".

Какво щеше да правиш, ако не беше водолаз? Щеше ли да се занимаваш например с архитектура – учила си архитектура във Франция и България?
Ина: Не мога да ти отговоря на този въпрос, тъй като наистина вече не си представям какво е животът без гмуркането. Мисля, че нямаше да е архитектура. (...)

Къде си по-смела – във водата или в личните отношения?
Ина: О, със сигурност под водата. Там е моята стихия. Нямам проблем в комуникацията с хората, но имам проблем с доверието в тях. А и често са ми много по-скучни от това, което показвам.

Научило ли те е гмуркането да взимаш по-бързи решения извън водата?
Ина: Гмуркането ме е научило на чудовищно много неща, дори не можеш да си представиш колко много. Забелязвам много повече детайли, отколкото останалите хoра забелязват. (...)

Коя е най-незабравимата ти среща под вода?
Ина: Винаги съм го казвала и сега отново ще го повторя – срещата със себе си.

Преди две години ти заедно с Росен Желязков бяхте съществен партньор на световния творец с български произход – Кристо да реализира магичния и неповторим проект "Плаващите кейове" в Италия. Ти не само си била свидетел на целия процес, но знам, че около 6 месеца всеки ден е трябвало да се гмуркаш и да работиш по реализацията на този феномен. Какво е чувството да създаваш изкуство в тази му форма?
Ина: Съпругът ми Росен беше главен ръководител на плаващите структури и инсталацията им, а аз отговарях за назначаването и контрола на работниците и водолазите, работили по реализацията на проекта около година и половина. Никога не съм се гмуркала в Изео. По този тип проекти водолазите, които работят, се наричат commercial divers, това е една много трудна и мъжка професия и няма общо с гмуркането, с което се занимавам аз.

Казват, че Кристо е имал в главата си тази идея повече от 40 години, преди да има възможност да я реализира. Коя е твоята дългогодишна мечта, която не си сбъднала?
Ина: Имам способността да превръщам мечтите си в цели, чието осъществяване след това е въпрос на време и отдаване. По важен ми е пътят до тях, не самите мечти сами по себе си.

Знам, че там, под водата, светът е различен – емоциите са други, отношенията на хората (зависимостта) един към друг е различна, качествата на човек са по-изявени. Освен физически издръжлив какъв трябва да бъдеш, за да си успешен гмуркач?
Ина: За да си успешен водолаз, първо трябва да приемеш водата и тя да приеме теб, не знам, необяснимо е. Някои хора просто го носят в себе си. Други стават добри водолази може би след години труд и усърдие. (...)

Коя е най-страшната ти среща под вода?
Ина: Срещата със страха!

Какво е отношението на дайвинга към секса (Playboy сме все пак).
Ина: Водата е афродизиак.

Имаш собствен и много оригинален стил на обличане и грим? Търсиш ли някакво специално послание чрез тях, или просто така се чувстваш добре?
Ина: Не знам… явно е в резултат на различния ми мироглед.

Какво мислиш за вечния спор за женската красота, който се вихри сред читателките и читателите на Playboy – със или без пластични корекции?
Ина: Винаги съм била на мнение, че човек е свободен да прави каквото пожелае с тялото си, но (...)

Със сигурност можем да те определим за успешна, дръзка, красива и решителна жена. Коя е следващата цел, за която да ти стискаме палци?
Ина: Всяка красива, успешна и решителна жена не струва и 5 стотинки, ако не остави нещо след себе си.

Прочетете повече в брой 183 на Playboy Bulgaria.