Опазил ни Господ от нечисти помисли, но наистина има мигове, когато се чудиш къде красотата е повече. Пред или зад камерата. Това се случи само за три дни през април, когато чаровната Анна Шехтова смая приятели и ценители с една невероятна фотоизложба в столичната галерия "Нюанс". Двайсетина кадъра от карибския фестивал на остров Санта Лучия, обединени в лаконичното име "Карнавал", показаха една Анна, която никой не е подозирал, че съществува.

Самата тя е известна като популярен фотомодел, а с близначката ù – Боряна – бяха дълго време едно от най-разбиващите мъжките сърца светски присъствия в София. След това Анна потъна за 6 години в нерадостния Дубай, където създаде прекрасно семейство и управляваше компанията си за преводи и легализация на документи...

И внезапно се завърна с невероятно фотографско присъствие, грижливо отглеждано и развивано през годините. Въпреки че е посещавала някои от най-престижните фотографски уъркшопове и семинари, въпреки че ежегодно участва в престижния Gulf photo plus photography week, можем да кажем, че Анна е по-скоро самоука или тръгнала по стъпките на приятелката си Надя Онода, която също се занимава с фотография и като модел, и като снимащ артист.

Фотографиите от "Карнавал", с размери от 70 на 100 и нагоре, бяха специално експонирани с една нова техника, директно върху стъкло. Ефектът е умопомрачителен и като художествено внушение, и като възможност за различни интериорни решения. Комбинацията от всички тези неща вероятно допринесе творбите ù да бъдат изкупени за минути буквално.

Още едно чудесно нещо в цялата история е, че събраните средства отидоха за стипендии за ученици от Националната професионална гимназия по фотография.

Насладете се на Анна пред и зад камерата. Повече думи са излишни, освен – може би – малко от нея самата:

: Имаш ли спомен за първата си снимка – първата като модел и първата, която ти направи и остана доволна. Спомняш ли си обстятелствата?
Анна: Първата снимка, която направих, остана дълбоко в сърцето ми, беше на дъщеря ми Никол. Тя беше все още много малка, но с такова естествено поведение и усет за позиране притежаваше това толкова важно за пред камера спокойствие и увереност. Тази снимка, породена от огромна любов, провокира у мен чувството на удовлетворение и желание да се отдам изцяло на това голямо изкуство фотографията.

: Знаеш ли, че до средата на ХХ век северноамериканските индианци са били убедени, че фотографиите крадат душите им? Мислиш ли, че снимката има нещо общо с душата?
Анна: Истина е, че в някои култури хората отказват да бъдат фотографирани, защото вярват, че апаратът краде душите им. Всъщност ги притесняват емоцоиналните реакции, които снимките предизвикват у наблюдателя. Според мен фотографията е душевно отразяване както на моментното състояние на обекта, настроение, душевност, така и на емоционалното състояние на фотографа, което има пряка връзка с избора на интерпретация на светлина, композиция, визия. Магията на фотографията е създаването на уникалност, която се определя от уникалността на самия обект. И когато фотографът успее да улови тази уникалност и създаде магичен кадър, той би могъл да е толкова силен, че човек просто оставя частица от себе си в него – както сниманият обект, така и този, който снима.

: Често явление ли е модел да смени позицията – след като е бил дълго време пред обектива, да застане зад него? Теб лично какво те накара да го направиш?
Анна: Има случаи, в които модел сменя позицията си и след дълго време пред обектива застава зад него. И мисля, че това е едно естествено ориентиране и преминаване към фотографията след модния бизнес. Хелена Кристенсен е един от първите световни супермодели, която се насочи към фотографията и се реализира много успешно. Винаги съм обичала фотографията, самия процес на снимане. Фотосесиите все още ми доставят голямо удоволствие и за това приемам понякога предложения да позирам. Усещането да влезеш в роля за кратко е много пленяващо и прекрасно. От друга страна, в ролята на фотограф получавам удовлетворението като творец да измисля и създам фотографии по мой начин, да представя обекта през моя поглед и разбиране. Този съзидателен процес задоволява страстта ми да творя. Когато работя като фотограф, вълнението, вдъхновението ме оставят без дъх, никога не мисля за почивка.

: Дъщерите ти споделят ли твоята страст? Любопитно ли им е? Освен че едната се очертава като страхотен модел вече?
Анна: Най-любимият ми обект за снимки са двете ми дъщери. В началото беше по-трудно да ги накарам да застанат пред камерата, но с времето приеха работата ми за нещо много отговорно и значимо. И двете имат таланта, спокойствието и желанието да позират и често сами инициират фотосесиите.

: Хора или природа?
Анна: Обичам портретната фотография. Комуникацията с човека е много важна за мен и от това дали се е получил този близък контакт зависи успехът на фотосесията. Много е деликатен моментът да усетя и разбера поне част от същността на персонажа, който снимам, да го накарам да се почувства специален и да се разкрие пред мен. Тогава се получават красиви снимки, изразяващи индивидуална емоция.

: Пустиня или море?
Анна: Пустинята е моя любима локация за снимки. Този необятен простор, безкрайните дюни, галещи окото с красиви златисти нюанси, ми дават чувство за спокойствие и свобода. Най-вълнуващите ми фотосесии досега са били в пустинята.

: Мъже или жени?
Анна: Разбира се, че жените са много по-вълнуващи обекти за един фотограф със своята загадъчност и непредсказуемост.

: При снимките на проекта ти "Карнавал" кое беше най-трудно?
Анна: Работата по заснемането на снимките беше два дни – това са двата дни от карнавала, които бяха незабравими. Всеки, който е имал щастието да присъства на подобен карнавал, знае, че това е един безкраен празник, улици, изпълнени с танцуващи хора, феерия от цветове, хвърчащи във въздуха пера и мъниста. И много, много усмивки.

Снимането на подобно събитие е доста сложно, защото всичко се случва много бързо, изисква се голяма концентрация, за да успееш да уловиш някои неповторими моменти. В същия момент няма много време за мислене и смяна на обективи, просто ползваш това, което имаш на секундата. Аз носех със себе си различни обективи, но през повечето време използвах моя любим 135 mm ƒ/2 – това е телеобектив с фиксирано фокусно разстояние, доста труден за работа при толкова динамични сменящи се ситуации, невъзможност за приближаване. Но в момента, в който го купих, се влюбих в този обектив и във възможностите, които предоставя. За мен той направо рисува...

: Със сестра ти Боряна бяхте едно от най-зашеметителните светски присъствия на България преди няколко години. Тя любопитства ли към твоето ново амплоа?
Анна: Боряна е ценител на фотографията и се вълнува от моята работа. Иска ми се да бъде често мой модел. Работата с нея е лесна, защото се разбираме без думи и аз знам какво мога да очаквам от нея като професионалист.

: Как откри техниката за излагане на експозиция върху стъкло? "Карнавал" сякаш беше първата подобна изложба в София и заслужено обра овациите на публиката. Имаше ли колебания у теб: стъкло или по-класическото фотохартия?
Анна: От самото начало исках да отпечатам фотографиите с тази техника, защото вярвах, че това ще им предаде още по-голямо въздействие и ще представи мащабността на сцените от карнавала, настроенията на персонажите. Технологията на отпечатване на изображението върху стъклото гарантира една много качествена фотография и устойчивост на цветовете.

: Не влизаш често в студио, предпочиташ естествената светлина. Светлината се движи с 299 729 километра в секунда, но, изглежда, тъмнината е по-бърза. Защото, когато светлината дойде, тъмнината неизменно е там преди нея...
Анна: Разбира се, защото тъмнината е само липсата на светлина. Фотографията е изкуство за рисуване със светлина. И опознаването и разбирането на светлината е в основата на всяка снимка. Разбира се, фотографът използва наличната светлина, която има, и се опитва да я моделира, за да постигне желаната снимка. Обичам да работя с естествена светлина. Фотосесиите в часовете преди залез придават един романтичен, приказен облик, тази разпръсната светлина, небето, превръщащо се в нежна палитра от златни цветове. Това е и времето, когато светлината е най-подходяща за създаване на впечатляващи кадри.

: Имаш ли нов проект след "Карнавал", над какво работиш в момента?
Анна: Да, имам. Замислям една много различна и, бих казала, нова за мен като стил фотосесия. Няма да разказвам подробности, само ще разкрия, че ще е тип будоарна фотография, включваща красиво женско тяло...

Прочетете повече в брой 181 на Playboy Bulgaria.