PLAYBOY: Ролята ти на Итън Чандлър– като викториански любовник/върколак– ти спечели вниманието на публиката и на критиците. Първия път, в който усети нещо подобно, бе в началото на века,благодарение на поредица от блокбъстъри като , и . Съгласен ли си с конвенционалната холивудска логика, че сам си саботирал кариерата си, като си отказал да играеш супергерои тип Батман, Супермен и Спайдърмен?

ХАРТНЕТ:
Внезапната ми слава бе толкова наситена, че напълно ме погълна – и някъде по средата на онзи период усетих, че не мога да имам доверие на нито едно ново лице, което срещам. Нито пък да вярвам да мотивите му. Прекарах много време вкъщи, със семейството и приятелите от Минесота. Снимах се в поскромни филми, в един момент изобщо спрях да работя. Ако можех да се върна назад с днешната си мъдрост, може би щях да бъда по-гъвкав, по-издръжлив. Да не се паникьосвам толкова. Да знам, че независимо какво искат човеците от теб, ти не си длъжен да им го даваш.

Прочетете цялата статия само в новия брой на PLAYBOY!