Playboy-разговор от зората на информационната революция през 1985 с един от бащите й - вече покойния Стийв Джобс. За милионите, конкуренцията на IBM и как компютрите ще променят света*
Ако приемем, че един човек може да бъде възприеман като олицетворение на предприемаческия дух на дадено поколение, то за днешното това е харизматичният основател на Apple Computer, Inc. Стийв Джобс. Той превръща една малка фирма, започнала от гараж в Лос Алтос, Калифорния, в компания на стойност над милиард долара, която става една от 500-те най-големи в САЩ за едва 5 години – по-бързо от която и да е друга в историята. Освен това е зашеметяващо млад – ще навърши 30 в края на този месец.Преди основаването на Apple през 1976 хората смятат, че компютрите са някакви странни мигащи машини от научнофантастичните филми. На 21 Джобс работи в компания за видеоигри, след като е прекъснал следването си, когато заедно с 26-годишния Стивън Уозняк изобретяват компютър през свободното си време – Apple I. Той не върши нищо кой знае какво, но когато се натрупват поръчки от 50 корпорации, на Джобс му присветва, че на практика вече съществува пазар за компютри. Добавят клавиатура и памет, Уозняк изобретява твърдия диск и добавя видео терминал, а Джобс наема експерти, които да изработят електрозахранване и красива кутия за продукта. Ражда се Apple II – а с него и цяла индустрия.
Възходът на Apple e чудовищен. От продажби на стойност $200 хил. първата година в гаража на Джобс, компанията пораства до гигант с акции на стойност 1,4 млрд. през 1984. Уозняк се оттегля през 1979 и Джобс остава начело. През следващите години той преодолява опитите да бъде изхвърлен от собствената си компания и я ръководи в съревнованието с гиганта IBM, чийто продукт PC е изключително успешен и компанията бързо завзема 28% от пазара. Междувременно Apple се свива след два неуспешни модела – Apple III и Lisa. Към средата на 1983 акциите на компанията се сриват сериозно и Джобс губи четвърт милиард долара. Анализаторите почват да предричат края на Apple.
В период на вътрешнофирмени боричкания Джобс поема отдела, който разработва напълно нов компютър – последната и единствена надежда за оцеляване на Apple. Резултатът е Macintosh – компютър, чието пускане на пазара през 1984 е съпроводено със свръхскъпа рекламна кампания, според която това е компютърът „за всички останали“. Той има бял, ясен екран, и малки иконки, обозначаващи различни програми – и е първият компютър с мишка. Apple започва да произвежда по 40 000 Mac-a месечно, като плановете днес са това число да се удвои до година.
Акциите ви по едно време бяха на стойност от почти половин милиард долара, нали? Всъщност изгубих 250 милиона, когато се обезцениха (смее се)
И ви е смешно?! Да. Цялата тази работа с парите далеч не е най-интересното или съществено, което се е случило в живота ми през последните 10 години. Но понякога се чувствам остарял, когато говоря пред студенти в някой университет и осъзная, че те ме ненавиждат, понеже съм милионер. Аз учих точно след края на 60-те, още преди тенденцията практическата целенасоченост да се налага като норма. Днес студентите не са идеалисти – или поне не колкото преди. Плюят на философските въпроси за сметка на дипломата в някоя бизнес-специалност. Но за мен и хората от моето поколение идеализмът на 60-те все още има смисъл
Интересно как компютрите превръщат в милионери хора като вас и Стийв Уозняк, започнали в гараж преди 10 години. Каква е тази революция? В момента сме в началото на нещо като нефтохимическата революция преди век. Тя ни е дала безплатна енергия – в случая, механична енергия. Това промени структурата на обществото в много аспекти. Информационната революция носи нов вид безплатна енергия, но друг тип – интелектуална. Още сме в началото, но нашият Mac харчи по-малко ток от 100-ватова крушка и може да ти спести цели часове работа всеки ден. А на какво ли ще сме способни след 20 или 50 години? Технологичната революция ще засенчи напълно всички останали. И ние сме начело
Явно смятате, че компютрите ще променят живота ни, но как бихте убедил някой скептик? Компютърът е най-необикновеният инструмент в историята. Той може да бъде уред за писане, комуникационен център, свръхкалкулатор, инструмент за планиране, база данни, както и средство за създаване на изкуство – и всичко това в едно. Просто му трябват инструкции, софтуер, с който да работи. Няма друг инструмент, който да притежава такава сила и гъвкавост. Още нямаме идея докъде ще стигне това. Засега компютрите правят живота ни по-лесен. Вършат за секунди неща, които иначе биха отнели часове. С времето ще започнат да правят все повече неща
И какъв е смисълът от компютър у дома? Засега това е по-скоро концепция за пазар, отколкото истински пазар. Можеш да си купиш компютър, за да работиш вкъщи или да ползваш образователен софтуер за себе си и децата си. Ако тези две причини не ти се струват основателни, единствената, която остава, е да искаш да си компютърно грамотен. Разбираш, че нещо се случва, не знаеш точно какво е, но искаш да се научиш. Това ще се промени: компютрите ще станат необходимост във всеки дом
Наистина ли? Да. Основната причина хората да купуват персонални компютри ще е за да се свържат в някаква комуникационна мрежа. Ние сме едва в началото на нещо, което ще е огромна революция – основополагащо, колкото телефона, например (не забравяй: Интернет навлезе масово в бита чак след средата на 90-те – б.р.)
И за каква точно революция говорите? Мога само да гадая. В нашата индустрия това се наблюдава често: не знаеш какъв ще е резултатът, но знаеш, че ще е нещо много добро
Значи в момента карате хората просто да ви гласуват доверие и да купуват домашни компютри за по 3000 долара? След години няма да е просто въпрос на доверие. Трудното в момента е, че сме изправени пред хора, които питат за конкретни неща, които просто не знаем. Преди 100 години Александър Бел също нямаше да отговори смислено на въпроса „какво ще може да се прави с телефона“. Не е имало как да знае, че хората ще си се обаждат, за да питат какво дават по телевизията, или за да пазаруват, или за да се чуят с някой роднина, който е на другия край на света
Заложили сте всичко на Mac. Казват, че този модел или ще ви издигне отново, или ще погребе Apple. След Lisa и Apple III акциите на компанията се сринаха и всички очакваха това да е краят. Какво ви дава кураж? Почакайте и ще видите. Става въпрос за мечти, които рано или късно ще осъществим
Вярно ли е, че почти сте фалирали? Не, не, моля ви. През 1983, докато всички ни предричаха фалит, ние всъщност имахме една феноменална година. На практика удвоихме мащабите си спрямо 1982. Приходите ни нараснаха от 583 млн. долара на 980 млн. Но ако Macintosh не беше толкова успешен, щяхме пак да си правим по около милиард годишно, продавайки Apple II и негови модификации
Трябва ли да си луд гений, за да създадеш нещо ненормално велико? Създаването на един велик продукт е въпрос на работа – как се учиш, как прилагаш нови идеи и зарязваш стари. Но да, хората, които направиха Mac, си бяха леко чалнати
Каква е разликата между хората с велики идеи и онези, които всъщност ги реализират? Нека сравня нещата с IBM. Как така групата, която работи по Mac, произведе Mac, а хората в IBM създадоха PCjr (първият опит за домашен персонален компютър на IBM, който обаче се оказва голям провал – б.р.)? От Mac ще се продадат милиони, но ключът е в това, че ние не сме направили Mac заради някой друг, а заради самите себе си. Ние сме хората, която преценяват дали е велик или не. Не искахме да правим пазарни проучвания. Просто искахме да сглобим най-доброто, на което сме способни. Ако си дърводелец и измайсториш един красив гардероб, няма да сложиш шперплат на гърба му, макар и да е обърнат към стената и да знаеш, че никой няма да го види. Отзад също ще е хубаво дърво – заради теб самия. Цялата естетика и качество трябва да са издържани докрай
Искате да кажете, че екипът, създал PCjr, не е подходил отговорно? Ако бяха подходили като нас, нямаше да направят PCjr. При тях всичко се базира на пазарни проучвания и тем подобни глупости. Докато хората от екипа на Mac просто искаха да направят най-добрия компютър изобщо
Казвате, че за Mac е ключово да завладее пазара на бизнес-клиенти. Можете ли да биете IBM там? Да. Само че вместо да атакуваме 500-те най-големи фирми в страната, както правят IBM, ние ще се насочим по-надолу. В тази страна има 14 милиона малки до средни фирми. До следващата 1986-а ще сме готови със смислени решения, които да им предложим
Експерти твърдят, че за да процъфти компютърната индустрия и потребителите да са доволни, трябва да има един общ стандарт при компютрите Това просто не е вярно. Все едно да кажеш, че през 20-те е трябвало да има едни и същи автомобили. Тогава нямаше да има нововъведения като автоматични скорости, сервоуправление и независимо окачване. Вижте, ние не искаме да замразим технологиите. За компютрите Mac е революция. Няма съмнение, че технологията на Mac е по-добра от тази на IBM
Хм. Как казвате подобно нещо за индустрия, която се развива толкова бързо? Mac е най-новият хит в момента, но дали ще е така и след две години? Няма ли малки компании, които ще подгонят Apple по същия начин, по който вие го правите с IBM? Не, няма. Що се отнася до доставянето на самите компютри, всичко се свежда до Apple и IBM. Не мисля, че ще има много компании, които да се борят за трето и четвърто място, а пък за шесто-седмо да не говорим. Повечето нови и напредничави компании се насочват към софтуера (забележи как на практика предвижда появата на Майкрософт – б.р.). Смятам, че там предстоят много нововъведения, но не и при хардуера
Вече сте супер богат. Какво искате да правите с остатъка от живота си? Имам една любима индийска поговорка: „През първите 30 години от живота създаваш навици. През последните 30 си продукт на тези навици.“ През февруари ставам на 30, та се сетих
Винаги можете да се откажете от бизнеса и изобщо – вече не ви се налага да се притеснявате за пари. Но все още работите. Защо? (Смее се) От чувство за вина, понеже съм богат
Станал сте милионер на 23... Да. Когато станах на 24, имах над 10 млн. долара. А на 25 бяха над 100 млн.
Какво означават парите за вас? Още не ги разбирам напълно. Огромна отговорност е да имаш повече, отколкото можеш да изхарчиш за един живот – а чувствам, че трябва да ги изхарча. Не искаш да оставиш огромна сума на децата си, след като умреш. Парите просто ще съсипят живота им – те трябва да ги изкарат сами. А ако умреш, без да имаш деца, всичко отива при държавата, т.е. по дяволите. Защото всеки знае, че може да инвестира парите си в доброто на човечеството много по-ефективно, отколкото ще го направят властите. Предизвикателството е да измислиш как да живееш с парите и как да ги инвестираш обратно в нещо смислено
