Преди 13 години той пристига в Абу Даби, за да работи „каквото и да е”. Днес се среща с шейхове, управлява проект за милиони долари и отговаря за армията на Обединените арабски емирства.
Нещо раздира тишината над пустинята. Нещо голямо, което настъпва отвъд дюните край Абу Даби. Шумът става все по-силен, и по-силен, преди да се превърне в непоносим рев. Миг след това, като гигантски черни скорпиони, по пясъка плъзват около 300 лъскави джипа. Гледката е впечатляваща. Изведнъж, като по команда, двигателите угасват. Някъде отзад се чува цвилене.Появяват се и същинските герои на шоуто – десетки расови жребци и техните жокеи, които ще се борят за голямата награда на шейх Мансур бин Зайед Ал Наян. Всичко е готово за старта, когато към милиардера се приближава един от най-доверените му хора. Той обаче не е сам, а води гост, когото държи на всяка цена да запознае с шейха. Гостът е от Пловдив и се казва Любо.
„Това стана през 2003. Шейхът още не беше купил Манчестър Сити и се занимаваше предимно с конните надбягвания в Абу Даби. Познавах се добре с човека, който де факто му беше като дясна ръка, и той ме представи”, спомня си 33-годишният Геджев и допълва: „Да допуснат чужденец толкова навътре в консервативния свят на емирствата е истинска рядкост.”
Но Любо не е случаен. Напротив – освен че е първият българин със световна титла по смесени бойни изкуства (2008), има лилав колан по бразилско жиу-жицу, тапия за съдия, ценен организационен опит в няколко български федерации и най-вече контакти в Абу Даби (т.е. контакти с още шейхове). Само преди 2 месеца пък е избран да отговаря за физическата подготовка на армията и президентската охрана на ОАЕ.
Не е зле – особено за момче, което през 1998 излиза от казармата и отива при майка си в Абу Даби, за да бачка „каквото и да е” или, евентуално, да завърши „някакъв колеж”. Скоро Любо решава да тръгне на тренировки по бойни изкуства и конкретно – по бразилско жиу-жицу (отлично за самоотбрана). Съдбата обаче се намесва тъкмо навреме и го праща в Abu Dhabi Combat Club на шейх Тахнун бин Зайед Ал Наян (един от четиримата синове на покойния президент на ОАЕ Зайед бин Султан Ал Наян, с които Любо се среща; освен Мансур, другите са Аза и Мохамед – б.р.).
Тахнун, който не само е шейх, но и има черен колан по жиу-жицу, тренира наравно с останалите и Геджев бързо става негов любимец. „За разлика от другите, аз бях пълен аматьор, който обаче се стараеше много. Този мой ентусиазъм се хареса на шейха и затова ме направи мениджър на клуба”, разказва Любо. С времето българинът започва един вид да прескача оградите, които иначе се извисяват непреодолимо между шейха и простолюдието. „Държеше се изключително възпитано към мен. Никога не е пропуснал да каже ‘моля’ или ‘благодаря’, когато ми е възложил някаква работа. Редовно ме дърпаше настрани, за да обсъждаме техники по жиу-жицу. Имало е и случаи, когато сме се разхождали по голф игрището на комплекса без никаква охрана”.
Любо бърза да поясни, че охраната на шейха не е толкова холивудска, колкото си я представя човек. „Когато идваше на тренировка, с него постоянно движеха 2-3 души. Не му трябваха повече, тъй като клубът и целият квартал бяха негови”. Стъки, както му викат (другото е Вируса, но хич не се кефи; и не го бъркай с другия Стъки, Станислав Недков, мъжа на Юлияна Дончева – б.р.), признава, че каквото и доверие да му е имал шейхът, е било невъзможно да му стане бодигард. „При тези хора има граници, които не можеш да преминеш. Ако не си местен и не си израсъл сред тях, колкото и добър да си, няма как да ги охраняваш”.
През 2004 пътищата на Любо и шейх Тахнун се разделят, тъй като смъртта на президента Зайед бин Султан Ал Наян оставя контрола над Абу Даби в ръцете на синовете му. Геджев вижда, че интересът към жиу-жицуто е спаднал и през 2005, след 7 години в емирствата, се връща в България. Преди това обаче в клуба му идва да тренира много важен човек – Абдулмунам Ал Хашими.
Днес, 6 години по-късно, Любо вече е пробвал да развие ММА и бразилското жиу-жицу в България заедно със своя добър приятел Христо Христов. Вече се е сблъскал с поредната родна особеност – щом се създаде някаква федерация, моментално се пръкват куп клонинги. Един ден обаче телефонът му звънва – обажда се Абдулмунам. Пардон, вече полковник Абдулмунам. „Търсиш ли си нова работа?”, пита арабинът.
Оказва се, че главнокомандващият армията на ОАЕ шейх Мохамед бин Зайед Ал Наян, принц на Абу Даби, иска да промени коренно подготовката на военните кадри в емирствата. Идеята е всички – от децата във военните училища, през президентската охрана до военновъздушните сили – да овладеят жиу-жицу. Проектът е за милиони долари и шейхът иска някой сигурен човек да го управлява. Разглеждат се имена от цял свят, но Абдулмунам, който вече е станал началник на охраната на шейх Мохамед, препоръчва Любомир Геджев. Дъ биг бос кима утвърдително.
„Абдулмунам беше впечатлен от работата ми с Христо Христов в България“, споделя Любо и признава, че шейх Тахнун също се е застъпил за него. „Той и шейх Мохамед искат частна фирма да контролира целия процес по налагането на жиу-жицуто в ОАЕ. Затова беше създадена и Palms Sports, където работя в момента. Тя е част от Royal Group – конгломератът на шейх Тахнун. Проектът пък е изцяло идея на брат му. Абе, малко е сложно“, смее се Геджев.
На пряко подчинение на българина са 100 смъртоносни копелета – все бразилски инструктори, все черни колани. Той решава кой как се справя и към кое военно подразделение да бъде прикачен. Разбира се, помага му цяла армия от супервайзъри. Напрежението е смазващо, тъй като ако договорите с училищата и военните не бъдат спазени, неустойките възлизат на милиони долари. „В началото може би имаше завист към мен, но това е нормално, предвид факта, че съм чужденец“, казва Любо. „Постепенно всички разбраха, че умея да вземам справедливи решения, а и съм бил на ринга, не съм някакъв лигльо в костюм. Бразилците са все корави мъжаги, с голямо самочувствие, но днес ми се възхищават и стоят плътно зад мен“.
Паралелно с това Любо движи още един гигантски проект. „Следващият април в Абу Даби ще се проведе световното по жиу-жицу и аз бях назначен за директор на шампионата. По принцип, никъде по света не се дават пари за този спорт, но тук не само има награден фонд, а и той е цели 1 млн. долара!“.
Стъки подчертава, че бюджетът на ОАЕ за военна подготовка е практически неограничен. Малко шокиращо добавя, че шейховете, с които се познава, не пилеят парите си така, както си мислим ние (не гледа футбол и не знае колко струва примерно Джеймс Милнър – б.р.). „Винаги, когато започват някакъв бизнес, преглеждат внимателно всички проекти“, казва той. „Не оставят луди бакшиши и не правят безбожно скъпи подаръци. Аз съм получавал бонуси, но само когато съм заслужил. Ето ви страхотен пример – фирмите на шейх Тахнун се помещават в голяма сграда, която и без това си е негова. Всички тези фирми обаче си плащат наем“.
Дворците на шейховете също не били кой знае какво. „Гледат да не парадират с парите си. Затова дворците им не са разпръснати из Абу Даби, а са концентрирани на едно място. Има високи огради, така че отвън нищо не можеш да видиш. Влизал съм в този на шейх Мохамед и, няма да ви лъжа, беше страхотно – футболни игрища, градини, фитнес-зали, помещения за гостите. Но частта, в която живее самият шейх, е неприкосновена територия“.
Самият Любо обитава „много хубав“ апартамент в квартал Халидия, осигурен от Palms Sports. “Намира се точно до клуба, в който започнах да тренирам преди 13 години. И ако това не е съдба“, смее се Геджев. В гаража му спи страховит джип Toyota Sequoia – Любо си пада по мощни машини, а не по лиготии (в България кара Range Rover). Но не си го представяй като някакъв типичен нашенски бияч – в пълен контраст с физиката си и поста, който заема, той е изключително скромен, обран като емоции, даже малко срамежлив. Казва, че извън ринга се е млатил сериозно само два пъти. „Дискотечни истории в България, разбира се. Единият път бяха двама и не свърши добре за тях“.
В свободното си време язди джетове, отскача до Дубай („на един час ми е по магистралата, все едно София-Пловдив“) и чете философия. Не, наистина чете философия. „Винаги са ме вълнували книги, в които става въпрос за духовното извисяване. Харесвам Морган Скот Пек и Пауло Коелю. Сега съм подхванал Много животи, много господари на д-р Брайън Уайз. Изглежда интересна“.
По-интересна от живота му в Абу Даби? „Е, не чак толкова“
