Сам, без приятели, в болезнено откровен разговор с Playboy: за смисъла на парите, хълцането и дагестанската мафия
Уви, противно на рок-клишето, Даниел Ризов не ни посреща с шише Джак Даниълс и буца кокаин, а ни настанява най-културно на заседателна маса в светлия си офис към студиото “Харбър Айлънд” в квартал Полигона, където се снима ТВ-шоуто Денис и приятели. Малко сме разочаровани, защото ако някой е истинска рокзвезда в България, това би трябвало да е той; но се оказваме почерпени само с кафе и студен чай. „Верту”-то на домакина постоянно звъни като обезумяло, но Денис си е същият Денис, познат от телевизията, където никога не влиза в образ: въобще не му пука, и в повечето случаи ни казва “fuck them, няма да вдигам, ебати”.Ризов е роден в Шумен през 1964; майка му е оттам, а баща му – от София. Това, че бил от Шумен, е някаква вътрешноведомствена шега в шоуто, защото е живял там едва първите си 17 дни, след което ни го донасят в София. Детството му не е непременно щастливо – минава основно в седмични ясли и полуинтернат, а след 6-ти клас младежът заиграва футбол в школата на Левски и си мечтае да стане истински футболист. Оттогава е и прякорът му – заради филмчето Денис Белята (Dennis The Menace), което тогава давали по телевизията. Завършва полиграфическо училище; то е свързано и с идеята да засвири точно на баскитара. Един ден отишъл, оцапан в мастила, да си купи баничка на Кравай, където видял самия Кирил Маричков („бях бийтълманиак, а Щурците за мен бяха българските Бийтълс”), който го запалва по баса. В рода му няма музиканти, даже баща му е решително против, но, както често става при късния социализъм, сладката отрова на западната музика вече е плъзнала по вените на младия полиграфист. Футболът отстъпва място на тежка граничарска казарма; след това Денис така и не завършва висше, отдавайки се на рока. Най-забавното е, че група Ахат се създава на практика без него, вследствие на някакви предишни недоразумения, но в една чудесна кюстендилска вечер тогавашният басист на групата не идва за концерт, и приятелите Звезди и Божидар Главев (който по-късно заряза рока и се отдаде на Христос, в стил Брайън Уелч от Корн) го канят да спаси положението. Към този момент Ризов свири в Синьобелите – групата зад Емил Димитров, и заради това си купува суперскъп бас Фендер Пресижън („Подозирам, че ме поканиха в Ахат най-вече заради скъпата китара”, казва той днес с характерното си чувство за самоирония.) Междувременно бачка като уредник в, забележи, в. „Строител”, но когато Ахат наистина го поискват, той им поставя 3 условия с традиционния си “no-nonsense” подход – да си сменят името (щот било тъпо), да втвърдят стила (прото-Ахат залитат към арт-рока) и той да им стане шеф. Последните две са приети, но името остава. Ахат скоро стават професионална група, която концертира из цялата страна, но възниква лек проблем – останалите музиканти са далеч по-добри, затова на Денис му се налага да се упражнява по 10 часа на ден, за да догони нивото им. („Хем шеф на групата, хем ученикът-повтаряч”, смее се днес той.) Ахат стават флагман на „перестоечния” БГ метъл, наред с имена като Ера.
След изборите 1990, когато настъпва истински глад, а забавната индустрия изпада в пълен колапс, заминават за кратко за Холандия, където свирят кавъри, но някъде година по-късно Денис решава, че в това няма хляб и се връща да улови момента и да започне бизнес. Първият е София Мюзик Ентърпрайсис, заедно с колегите-музиканти Иван Несторов-Амебата и Димитър Ковачев-Фънки; големият отскок обаче се оказва търговията с черна техника, най-вече телевизори и видео-касетофони, тъй като, след краха на соца, през 1992-1993 има огромен глад за подобни стоки.
През 90-те Денис има сериозна връзка с Наталия Симеонова, по-късно позната от предаването Море от любов, и през 1999 се женят; кумува покойният ъндърграунд-герой Георги Илиев. Историята на младоженеца – бизнес и лична – е толкова богата на случки, че Playboy буквално не знаеше откъде да започне; най-вече заради убеждението ни, че Денис Ризов е не само важен персонаж от прехода и успешен музикант, но и че на 47 детето в него не само не е мъртво, а и има бъдеще.
Да започнем с „басисткия” въпрос – искал си да си китарист, но си станал басист? Не, никога не съм искал да съм китарист. Бях спестил малко пари и отидох в ЦУМ да си купя най-евтината възможна баскитара. Така просвирих
Как написахте „Черната овца”? Има ли някаква забележителна история – примерно Божо Главев се събужда след парти с готовия риф в главата? За съжаление няма. Божо беше готов с музиката и ми беше казал да напиша текста. Самата идея за черна овца е моя, но беше нищо и половина. Социално-протестният елемент си е негов, и слава Богу – защото той винаги е правил добри, завършени текстове
В случая се върза много добре с грозния залез на соца, макар идеята да е стара като света – за трагичния вътрешен конфликт на човек, който не иска да е част от стадото, а да се издигне над сивотата – „не, аз не мога да съм като вас”. Имаше ли чувството, че правите може би най-важната българска рок-песен? Не. Но това за трагичния вътрешен конфликт ще си го запиша (смее се)
И една редакторска забележка, ако позволиш – не се казва „и в профил, и В анфас”, а „и в профил, и анфас”. Ще му предадеш ли на Звезди? Непременно
Мислехте ли си, че ще стане хит, докато я записвахте? Не. Беше си просто поредното парче. Всъщност „овцата” реално я направихме и я сглобихме в гримьорната на един летен фестивал в Приморско, и отначало даже не знаехме как да я завършим, свършвахме я по 2-3 минути, докато се разберем на сцената
Според слуховете, целият ти бизнес е тръгнал с помощта на прословутите червени пари, куфарчета и т.н. Вярно ли е? Не. Ще прозвучи невероятно, но цялата работа тръгна от едни 1300 долара, които взех назаем от Милена Славова, за да направим София Мюзик Ентърпрайсис. При това – срещу 10% месечна лихва. Предплатих наема на първия ни офис на Дондуков и три телефонни линии, и парите свършиха
А легендата, че си получил пари от баща си, който бил номенклатурен фактор? Глупости. Баща ми караше 10-годишна лада и нямаше пари да се усмихне. Ако не беше Милена, нямаше да има нищо. В офиса нямахме мебели, само три телефона. Заминах за Германия, за да уредим първия концерт – на Содом, и евентуално да взема правата на една компания, която издаваше траш-метъл. И шефът на тази компания, никога няма да го забравя, ми извади ей такава папка с тяхно пазарно проучване, според което в балканските държави в бъдеще ще се слуша основно “domestic local music”. Т.е. тези немци още тогава, през 1991, бяха предвидили чалгата и не искаха да инвестират – въпреки моите настоявания, че как, ти си луд, глупости, в България се слуша яко метъл. Разбира се, се оказаха прави – въпреки че тогава още нямаше нито Пайнера, нито нищо
И как се стигна до бизнеса с черна техника? Съвсем случайно. Същият човек продаваше и черна техника, и ме попита дали мога да вкарам в България два тира телевизори, но безмитно. Аз казах, ама, разбира се, че мога, без да знам как – само щот имах да давам на Милена вече 1430 долара, и нямаше откъде. Докато чаках тира, проверих как стоят нещата с безмитния внос и се оказа, че можеш да вкараш до три предмета от вид на човек. Затова отидох на Кравай и събрах близо 100 души, които нотариално се подписаха, и чрез тях вкарах въпросния тир с черна техника – на всеки по три телевизора, три видеа и три касетофона. Но това беше съвсем друго време – нямаше нищо, и за тия телевизори и видеа купувачите полудяха. После направихме магазини в центъра на София – оказа се, че номерът е да продаваш на дребно, а не да препродаваш с жалките 5% печалба. А и черната техника се продаваше като топъл хляб
Мутрите не те ли притиснаха да им отчисляваш? Тук също има жестоко забавна история. Моят тогавашен партньор Ники беше от село Костелево (Врачанско – б.р.), където има стара римска крепост на име „Кастело”. Така магазините ги кръстихме „Денис и Кастело” – и мутрите си мислеха, че във фирмата има италианско мафиотско участие. И като дойдат трима за рекет, аз им казвам, пичове, с нас няма проблем, обаче не знам как ще се оправяте с италианците, те не ги обичат тия работи. Така се отървах от мафията – заради едно тъпо име. Супер идиотска история
И как отскочи към големите кинти? Той самият пазар се разви – почнахме да купуваме от Дубай по-евтино. Оборотите стигнаха няколко милиона марки годишно. Тук има още една гениална история, която ще ви се види като на филм – чрез един съдружник отворихме офис в Русия. И там се почна с едни руснаци – те пращат парите и искат техника, еди-колко си контейнера с телевизори от Дубай и т.н. Но това продължи до момента, в който те казаха, вижте кво, сега тука има нещо проблем с парите, пратете ни стоката, а ние ще се разплатим след това. Даже си спомням точно сумата – милион и 130 хиляди долара. Съответно аз взех заеми от къде ли не, набутах всичко в тая поръчка – и познайте какво: никой никога не я плати. Това става през 1993 – имах много пари и си бях купил къща, коли, камиони. Тогава, с целия си акъл, отидохме в Москва да си търсим парите. Нашта връзка и протекция бяха дагенстанците, а отсрещната страна пък плащала на осетинците, но, забележете, и на т.нар. „Солнцевские”, най-голямата мафия в Москва, а това не се прощава. Ние отиваме на бизнес-среща, и изведнъж солнцевските идват с 30-40 еднакви червени джипове GMC, от които слизат над 100 човека с калашници. И аз си казвам, аха, край с нас. Сядат всичките три страни и накрая отсъждат, че нашият човек не може да си плати милиона, но трябвало да даде поне 400 000 – по сто на трите групировки, и сто на нас. Аз обаче, смел, викам – кви сто, аз търся милион и сто. А те – ми дайте ни документация, за да докажете, че ги търсите; дотогава един от вас ще стои тук като заложник, и ако не я донесете, той заминава. Не знам как успяхме да ги убедим, но никой не остана заложник; пратихме документите оттук, но така и никой не ни плати нищо. Нещо повече – известно време след това при мен почнаха да идват руснаци да си търсят онези по 100 000 на групировка. Едните даже не искаха пари, а „мерцедес шестсотный белый”, и аз викам, защо точно бял, а то се оказа, че „белый” значело да не е краден. Междувременно идваха при мен и от СИК, и от ВИС, и казват, бе тука едни руснаци те търсят да те гръмнат, за кво става дума? Беше истински страшно време – не така, на книга, а истински страшно
И как се спаси? Теб трябва да те сложат в музея – първият, когото руска мафия е нарочила, но е жив и здрав, и даже води предаване по телевизията Просто всичко някак потъна във времето, не знам. Може би и поради факта, че наште държаха руснаците на разстояние и така и не ги допуснаха да „влязат” тук. В крайна сметка никой не взе нищо, и аз се озовах с дългове от над милион долара
Може ли да се каже, че все още дължиш пари на руската мафия? (смее се) Не, разбира се. Обратното – те не ми върнаха единия милион
Като спомена ВИС: покойният Георги Илиев ти е кум. Имахте ли бизнес заедно? Не, никога. Единственото нещо, което прилича на „бизнес”, е, че аз му продадох къща в моето селище „Маунтин Вю”
Само да те предупредим: така оставяш впечатлението, че и ти си част от мутренската нова история Това би било тъпо, защото изобщо не съм, даже ми става смешно. Никога не съм имал „топките” да се занимавам с нещо мафиотско
А как Жоро ти стана кум? Соня Васи ни покани с Наталия в Калифорния на гости, и там се запознахме. Постепенно Наталия и Мая се сприятелиха (с Наталия се женят през 1999 – б.р.)
Каква е прословутата история с американските бизнес-начинания? Много проста. Аз се влюбих в Щатите и техния начин на живот. Когато тук нещата ми се провалиха, заминах и, за щастие, попаднах на тамошни млади хора с идеи в търговията, които споделяхме. Цялата работа е там, че в Америка има свръхпроизводство, съответно те търсят нови пазари, и аз взех представителствата на ред тамошни компании, чиито продукти да продавам в България. А и трябваше да намеря решение – въпросният милион и нещо долара през 90-те са все едно сега да имаш да даваш 15 млн. лева, и то на най-добрите си приятели. Имах и добри идеи – например, докато внасях професионална козметика у нас, казах на тамошните си партньори да спрат да продават професионалните шампоани само по фризьорските салони, където са по 15 долара, и да ги пуснат в Уолмарт по 5. И те осъществиха огромни продажби
И защо не се разгърна до световни мащаби? Напротив – имах офиси къде ли не, в Китай, Корея, Латинска Америка. Имах търговска дейност на 4 континента, 610 служители в 11 държави. Но тогава дойде и моят wake-up call – през 2006 от стрес почнах да хълцам денонощно, много рядко състояние. Тук не успяха да разберат къде е проблемът, затова ходих по клиники в Германия, и там установиха, че поради стреса имам повишена киселинност на стомаха, която пък отключвала някакъв нерв на хълцането
Ама буквално ли хълцаше през цялото време? Абсолютно. И трагедията е в това, че ти, като хълцаш, не можеш да се храниш нормално, камо ли да пушиш и т.н. Просто се бориш за въздух на всеки три секунди. Свалих 14 килограма – аз съм единственият, който е спрял да пуши и е свалил
И как те излекуваха? Немците ми дадоха три вида хапчета – за киселинност, за гладката мускулатура и за не знам си кво, и след 24 денонощия непрестанно хълцане най-накрая спрях. Но ме предупредиха най-сериозно да спра с бизнеса, защото рискът от по-сериозни болести е голям
И ти спря ли? Да. Три години бях „пенсионер”. Продадох всички фирми, остана само селището „Маунтин Вю” край Панчарево. Живях си на о-в Харбър край Тампа, Флорида, на който съм си кръстил и сегашната фирма, и не правех нищо. Даже си купих яхта и плавах
Нека отгатнем: понеже си сангвиник, т.е. – на български – „шило в торба не стои”, ти е доскучало Точно така. Издържах докъм 2009. След това, както си гледах Супербоул-а, реших, че трябва да се занимавам с телевизия, теглих кредит и направих сегашното студио, което дава готова продукция – например Търси се... на bTV и Денис и приятели на БНТ1. Но сега съм с половин милион евро кредит и трябва да продавам апартаменти, за да го връщам
Защо всъщност се разделихте с Наталия? Най-краткият отговор е „защото така стана”. Е, аз си паднах жестоко по друго момиче, и да предупредя вашите читатели: не съм вярвал, но е възможно, просто се случи, понякога човек избудалява. Понеже се смятам за искрен човек, си казах всичко на Наталия
Любов ли? Ами да. Това съвпадна и с хълцането (смее се). Още ми е малко неловко – женен си за Феята на любовта, а внезапно се случва нещо друго в живота ти. Съвсем сериозно, това наистина съвпадна с целия стрес от бизнеса, и предполагам, че и то е изиграло своята роля
Най-важното, което научи за парите – след всички тези перипетии? Че парите са важни само когато ги няма. Че не бива да бъдеш лаком – не можеш да изядеш повече от еди-колко си кюфтета на ден и не можеш да живееш в 60 къщи. Че да притежаваш вещи не води до щастие. Че е много по-лесно да купиш нещо, отколкото да го поддържаш – специално за недвижимите имоти. И че собствеността е много тежко бреме – психически и финансово. А, и че консервативното инвестиране в недвижимости не ти върши никаква работа в условията на финансова криза
Как оценяваш сам себе си като ТВ-водещ? Има ред спорове по тоя въпрос – хората са свикнали с типизирана телевизия, и идеята за импровизиционно, безсценарно шоу със силна самоирония и „аматьорска” свободна рамка може би не се приема добре Първо да кажа, че Денис и приятели е вид кауза на неколцина мои истински приятели, и чак след това продукт. Но не се оценявам добре, не се харесвам – харесват ми само отделни моменти, и това са моментите, когато съм изцяло себе си. Е, аз съм човек, който обича да се учи, най-вече от грешките си, така че с течение на времето нещата ще се подобрят. Когато Люба Кулезич напише за мен във в. Уикенд, че съм тъп, въобще не й се сърдя, защото сам аз разбирам кога съм тъп. Да, знам, че не съм тъп, но виждам моментите, когато изглеждам така. И това е най-вече защото не съм бил себе си, или пък не съм имал умението да се впиша в дадена обстановка в студиото. Гледайки шоуто, се ядосвам колко по-добро би могло да бъде. Може би най-прав беше моят приятел Магърдич Халваджиян. Той каза, ти не можеш да пуснеш такова безсценарно шоу на 100% и да разчиташ само на интелигентния зрител, защото поне 70% ще остане неразбрано. Средният зрител се плаши, защото досега всичко му е сервирано в определен формат. При нас има база – водещ, музика, гости, но оттам нататък следват непознати за телевизията неща, абсолютни новости: операторите са в кадър; секси-момичета се прескачат; само рокмузика; микрофонът на водещия е отделен герой и т.н.
Според нас има и още един проблем – самоиронията в България няма никакви традиции, за разлика, да кажем, от Англия. Тук хуморът е изцяло пародиен или скечов, и ти нямаш шанс. Какво мислиш? Да, дори хора от екипа понякога не разбират защо често казвам, че сме тъпи, или пък прости, потни метъли. Но не съм притеснен – вярвам, че с течение на времето шоуто ще излезе от малките скобки на самобитност и ще си намери по-широка аудитория, която не е само градска и рок
Повечето ТВ-предавания по един или друг начин се занимават с политика. Вашето сякаш нарочно страни от темата И нарочно. Денис и приятели е замислено като свободна територия, даже, бих казал, опозиционна – поне спрямо статуквото и общите културни нагласи в телевизиите. Съответно политиката не му е присъща, въпреки че имаше натиск кандидат-президентските двойки да гостуват при нас. Видя ми се нелепо – не защото политиката не ни интересува, а защото от самата й ТВ-експонация винаги мирише лошо
Как си с жените в момента? Имаш ли връзка? Имам. Обаче при мен винаги има един голям проблем – не мога да живея с жена, ама буквално. Не за друго, а защото съм мекушав, и когато заживея с жена, тя завзема цялото ми лично пространство, а това ми е непоносимо. Предпочитам жената, с която съм, да си живее отделно, да се срещаме, да ходим на вечери, но всеки да си спи по къщите. Не че съм голям егоист, но си обичам въпросното лично пространство
С Наталия имате дъщеря. Още деца, евентуално? Не. Животът ми стигна до момент, в който трябва да обърна внимание и на себе си. Първите 20 не ги помня с нищо кой знае кво хубаво, нямах щастливо детство. Следващите 20 бяха посветени на основните неща – създаването на семейство и дете, трупането на капитали. Понеже ми остават още горе-долу 20 (в нашите родове няма мъж, доживял повече от 62), мисля да ги изживея, както намеря за добре
От какво се страхуваш истински? Смъртта не ме плаши – повечето ми най-близки роднини умряха в ръцете ми. Плаши ме единствено мъчителният финал преди това – аз имам генетична история, свързана с ракови заболявания. Плаши ме и фактът, че близки хора зависят житейски от мен – иначе, съвсем честно ви казвам, би ми било все едно дали ей тук, по време на това интервю, ще падна от инфаркт
Искахме да те питаме повече за жените в студиото, но ни развали настроението. Затова: какво те натъжава? Най-вече установеният модел на поведение в България. Например, че на момичетата в нашето общество им се втълпява от малки, че трябва да са проститутки, за да живеят добре. А момчетата трябвало да са силни физически, за да бият другите хора, и да са бандити
