Мъжки разговор с един от малкото перспективни национали – за трагичните квалификации, баща му, червените фенери и защо му се ходи в Манчестър. Плюс, разбира се, Божинов
Сякаш беше вчера. 31 октомври 2006: Лусио Вагнер подаде назад на Николай Михайлов, вратарят нещо се обърка, топката отскочи и се получи онзи зловещ автогол срещу Вердер (0:3 в групите на ШЛ). Ние бяхме в сектор Б на Националния, точно зад вратата на Левски, и поклатихме възмутено глави като всички, в стил „този не става, язък, че е от вратарски род”. Тогава Ники, едва на 18, си тръгна на полувремето смазан, жестоко напсуван и дамгосан като „некадърното синче на Боби”.24 часа по-късно в Северна Италия Валери Божинов, когото съдбата щеше да оплете с Михайлов-младши по особен начин, зяпаше от пейката победата на своя Ювентус с 2:0 над Бреша. Да, тогава Юве чистеше грехове в Серия Б, но Валери делеше стая с Павел Недвед, учеше се от самия Дел Пиеро и мнозина го смятаха за бъдещето на двукратния носител на КЕШ. Днес, 5 години по-късно, Валери смени пейката на Парма с тази на Спортинг Лисабон. Ники пък е вратар №1 в холандската Ередивизи и бетон в 11-те на Матеус, така де – на Мишо Мадански. Стана шампион с Твенте, игра в ШЛ, спаси дузпа на Ван дер Ваарт. Ясно е, че рано или късно ще последва трансфер в голям клуб, най-вероятно още другото лято.
23-годишният Ники Михайлов е не само перспективен европейски вратар, но и истински мъж, колкото и да бъде плют по инерция. Защо ли? Ами например защото, за да дойде навреме за срещата с Playboy, стражът на Твенте сменя полета си и това му струва допълнителни 500 евро. Николай признава, че жестоко скучният градец Енсхеде (а не „Еншеде”), където е от 2007, определено му се отразява добре. Вече страни от глупостите, има сериозна връзка и се занимава здраво с благотворителност. Естествено пак го плюят, нали сме си в България - че с благотворителността си „прави пиар”; ние обаче казваме „дай Боже и вие да си правите такъв пиар (и много поздрави на г-жа майка ви)”.
Именно заради перманентните тежнения към него и фамилията му, в София Николай движи с двама бодигардове, които го придружават и на нашата среща. Подмятаме му тъпа шега – така и така се е сработил с тях, дай да ги правим централни защитници в национала; то по-зле след трагикомедиите с Англия и Швейцария няма накъде. Ники обаче не се развеселява особено.
Сънуваш ли още кошмари как един бразилски защитник ти връща топката и ти все не я уцелваш? Кошмари вече не. След Вердер ми беше доста трудно 3-4 месеца. Най-тъпо се почувствах от реакцията на феновете, която не мога да си обясня и до днес. Журналистите не ме учудиха, от тях го очаквах. Разбира се, и аз имах някаква вина за излялата се агресия с личния ми живот тогава. Много добре се получи, че през миналия сезон с Твенте излязох срещу Вердер в Шампионската лига (в групите – б.р.). Направих два силни мача, даже ги бихме в Германия. Окей, когато влязох в тунела и видях зелените екипи, настръхнах. Но в крайна сметка сам надживях кошмара си
Спа ли изобщо след онзи гол? Не. Прибрах се и не знаех какво се случва. Така до сутринта, когато имахме тренировка. Следващите 2-3 дни не можех да асимилирам станалото. Мнозина далеч по-именити вратари са правили грешки, но критиките към мен бяха доста странни
Странни? Според нас донякъде бяха оправдани, признай си Не, искам да кажа друго – че съм юноша на Левски, баща ми е играл в Левски, дядо ми е играл в Левски. Тогава се извиних, но ние за 3 мача бяхме получили 10 гола и изведнъж се оказа, че срещата с Вердер била едва ли не шанс за нещо си... Бяхме толкова далеч от истината, че не ми се говори. Както и да е. Все пак никога не бих изтрил този момент, тъй като той ме промени много
Добре де, защо когато Иво Иванов си вкара автогол в далеч по-решаващ мач (с Лил, 2:2 в групите на ЛЕ – б.р.), феновете на Левски го изпратиха на крака? Иво Иванов, Ники Михайлов... знаете как са нещата в България. Моята фамилия е известна и има голяма завист към нея. Виждате сега с какви неща занимават баща ми, при положение, че той е доказан футболист и човек като цяло. Направил е много за българския футбол и като играч, и като президент на БФС. А Иво Иванов е нормално момче – идва отнякъде, вкарва си „гола”, аплодират го. Аз правя същото и искат да ме убият
Как стана онзи трансфер в Ливърпул? (юни 2007 – б.р.). Пейка в Левски, мачкан от критики и бам – на Анфийлд Лъчо Танев е добър мениджър. Нуждаех се от подобно предизвикателство след тежките месеци, които изкарах. Тогава бяхме с Мишо Александров от ЦСКА, само дето аз подписах, а той премина в Дортмунд. После дойдоха проблемите с визата (не получава работна виза за Англия, тъй като не е играл в 75% от мачовете на национала в последните 2 години – б.р.)
Трите години като резерва в Твенте (2007-2010) бяха ключови за теб – промениха те и като играч, и като личност. Вярно ли е? Честно казано, още след мача с Вердер си направих сериозна равносметка – за излизанията, жените, храната, абе всичко. Не че до 18 съм вършил кой знае какви глупости, въпреки слуховете. Бях си нормален тийнейджър – да, с повече възможности. С Левски имахме добри години в Лига Европа, прибирахме големи премии за българските стандарти. Макар че много не си правех сметката и разчитах на баща ми (смее се). И аз на 18, без жена и дете, естествено, наблягах на лекия живот – кафета, момичета и т.н. Нищо фрапантно. Вижте, няма да си кривя душата – в Левски не бях професионалист. След Вердер пораснах с 4-5 години. Вече знам как да съм в оптимална форма – колко часа сън, каква храна. И да отида в някой по-голям град от Енсхеде, няма да си променя режима. Даже наскоро новият треньор на Твенте, Ко Адриансе, ме пита на колко съм и когато му казах на 23, той се изненада: „Като ми говориш, все едно си на 27-28. Изглеждаш толкова спокоен на терена и това се усеща от защитниците“.
Иначе първия сезон в Холандия ми беше много тежко. Отивах на базата в 8 и се връщах в 4 следобед, направо ми спираше тока от тренировки. Изключително съм благодарен на треньора на вратарите (Тео Снелдерс, бивш играч на Рейнджърс – б.р.), който ме спукваше от работа във фитнеса и на терена. Бях далеч от желаното, а в България винаги се заблуждаваме колко сме добри и се чудим що не сме в чужбина. Радвам се, че на четвъртата година успях да пазя, изнесох силен сезон и ме избраха за вратар №1 в Холандия. Пожелавам си да бъда жив и здрав, понеже, да ви кажа, сега имам проблеми с кръста. Знам обаче, че тепърва ще вдигам купи с други отбори
И с други от Холандия ли? Аякс нещо? Те са трамплин за продажби в най-големите клубове Не, в Холандия бих играл само за Твенте. Както в България не бих изневерил на Левски. Правилно ми задавате въпроса – питаха ме дали искам да наследя Стекеленбург в Аякс и казах „не”. Преди 2 години и половина имах оферта от ПСВ Айндховен, но я отказах. За мен в Холандия има 3 големи отбора и моят е един от тях. Твенте има много стабилен бюджет, парите никога не се бавят, футболистите са спокойни. Надявам се, че ако този сезон играя като миналия, ще получа конкретно предложение от по-голям отбор
Едно птиче ни каза, че през този трансферен прозорец е имало интерес от големите Да, но ще ме извините – няма да назовавам имена. Ще кажа само, че става въпрос за водещи клубове от Германия, Италия и Англия
Не ти ли се ходи в Серие А, където са известни с най-добрите вратарски школи в света? Винаги ми е било мечта да играя в Англия. Премиършип е най-зрелищното първенство, там са най-добрите. След това е Испания. Отскоро се радвам и на Бундеслигата – огромни стадиони, които винаги са пълни, и доста динамичен футбол
На кое обаждане ще се зарадваш повече – Кени Далглиш: „Идвай бързо, че Рейна нещо вече не го слушат ръцете“, или Бербатов: „Съра ме пита за теб, май е сгрешил с Де Хея“? Бих се зарадвал и на двете. Е, може би повече ми се ходи в Манчестър, защото Митко е там. Общо взето, това ни е единственият шанс да играем в един отбор (усмихва се тъжно)
Смяташ ли, че си готов за вратар на Юнайтед, ама честно? Никога не се знае. Има велики вратари, които са отивали в сериозни отбори и са се проваляли. Спомням си как Ван дер Сар смени Аякс с Ювентус и беше пълна трагедия. После във Фулъм пази уникално, а в Юнайтед сума ти години ги убиваше. Ето, сега Де Хея не тръгна уверено, пусна два лесни гола на Сити за Къмюнити Шийлд, но съм сигурен, че с времето ще се наложи. Ако беше станало у нас, щеше да е „уха, иха, махайте го тоя”
Срещу кой нападател ти е било най-трудно? Срещу Ето'о (2010/11, в групите на ШЛ – б.р.). Знаех, че е здрав и бърз, но всяко негово движение е абсолютно непредвидимо. Камерунецът е много сложен за защитниците, стреля без подготовка – както уж си тича, изпрасква някакъв удар от 20-30 м. Фамозен играч
Мислил ли си и ти като Бербатов да теглиш една майна на всички разбирачи? Засега не. Мога да дам много на национала, за мен винаги е било чест и гордост да играя за България. Това че има едни 500 души, които идват на стадиона, за да псуват, и се чудят как да се махнат от жените си, мен не ме вълнува. Познавам качествата си и съм хвърлил достатъчно труд и нерви, че да се отказвам заради някой си. Всеки път, когато ме повикат, давам и ще давам 110% от себе си. А и съм свикнал с критиките още откакто навърших 15. Познавам журналисти, които си разбират от работата, но има и такива, които не са се събличали в час по физическо, и ми обясняват аз какво съм направил. За мен тези хора не са ми на нивото, че да ги слушам. Дори съм казал на пиара ми да ме информира само за най-същественото, което се пише по мой адрес. 90% от глупостите не искам и да ги чувам. Аз съм много самокритичен и знам кога съм се справил добре и кога съм се издънил. Дядо ми (Бисер Михайлов, легенда на Левски – б.р.) е най-големият ми критик. 15 хубави неща да направя и да сгреша веднъж, той ще говори за тази грешка половин час по телефона! Той, баща ми, Христо Стоичков или някой друг голям играч да ме разкритикува – окей, веднага си взимам бележка и си мълча. Ама да обръщам внимание на човек, който пише в гараж два на два? Няма да стане
Трябва да признаеш обаче, че критиките към националния са, меко казано, логични. Армения е с всички шансове да играе на Евро 2012, а ние бяхме като боксови круши срещу Англия и Швейцария... Не, чакайте. Не играем чак толкова лошо. Просто допускаме елементарни грешки и оттам идват головете. Да, разлика между българския и европейския футбол има – и тя е голяма. Няма две мнения по въпроса. Помните какви трудности изпитаха нашите отбори към групите на Лига Европа и никой не влезе. Освен това прекалено малко сме хората, които играем в силни клубове навън. На този етап това е нивото на националния отбор. Трябва всеки от нас да се запъне да работи много по-здраво и дано да излезем от дупката
Кажи ни честно: какво е да имаш такава рехава защита пред себе си? Няма да давам оценки на колегите си. Възпитанието не ми позволява. Очевидно има проблеми, но те не са само в защита, защото и трудно градим и бележим. Трябва да потърсим вината в самите нас, а не в треньора или ръководството. В крайна сметка на терена излизаме ние. Нито Боби Михайлов, нито някой друг от САЩ '94 няма да дойде да ни помогне
На кого се надяваме в нападение? Как ти изглежда то, като го гледаш от 60-70 м отзад? И не ни казвай „добре”, моля (усмихва се) Казах вече – очевидно имаме проблеми. Но Ивелин Попов е много талантлив, Валери Домовчийски, Валери Божинов... Да не забравя някого, но това са тримата, за които се сещам на прима виста – и които могат да оправят нещата
Божинов не го викат напоследък. Защо? Валери е добър футболист, но трябва да почне да играе редовно в клубния си отбор и да си върне формата. 3 години и аз бях на пейката в Твенте, но сега пазя и съм доволен. Той не трябва да забравя какво го е правило щастлив преди. Да се съсредоточи върху футбола, да се върне в национала и да бележи. Няма значение дали аз ще съм там, или не
Има ли някакво лично напрежение между вас? Ясно защо питаме Аз с Валери имам работа само на терена. Няма да си пием кафето и да обсъждаме други теми. Да, трябваше да се изясним, след като той каза, че заради мен не е викан в националния отбор. При положение, че не беше играл от 4 месеца в Парма и имаше 2 гола за цял сезон! Тогава му звъннах, защото такива мишкарски изпълнения не обичам. Сега се чувствам щастлив, той, надявам се – също. Мога само да му пожелая да бъде жив и здрав
Искрено ли? Абсолютно искрено
Като гледаме групата за световното 2014 (с Италия, Дания, Чехия, Армения и Малта – б.р.), май пак няма да те видим на голям форум... Да, групата ни е трудна, но за нас тя винаги е такава, защото не сме световна класа. Италия, естествено, е фаворит. Чехия и Дания са добри отбори, но по моему можем да се борим с тях за второто място. Не виждам нищо нелогично, те не са в някаква страшна форма. Най-важното е да потеглим добре – а не в първите 3 мача да спим и после, като сме изпуснали влака, да го гоним
Къде трябва да подобряваш играта си? Сякаш центриранията и съответно излизанията са проблем Не, това пак някой разбирач го е казал, извинявайте
А онзи гол с Русия, когато изпусна топката от корнер (контрола, август 2010 – б.р.)? Е, да, тогава сгреших. Не че не разчетох топката, просто имаше много силно слънце – за секунда си затворих очите и вече траекторията се беше променила. Иначе всеки ден се усъвършенствам – лява ръка, дясна ръка, хвърляния. Футболът много се разви, топката е супер бърза и сменя траекторията си постоянно. Вече се вкарват голове от 40-45 метра. При удари на Роналдо топката прави параболи от половин метър вляво и вдясно, което е много трудно за вратарите
Имаш страшен рефлекс. Според теб вродено ли е? По принцип рефлексът може да се развива. С тенис на маса, хвърляне на топка в стена, и т.н. Но да, аз имам доста вродени качества, които са в кръвта на фамилия Михайлови. Друг вратар трябва да направи нещо 10-15 пъти, за да го схване, а при мен се получава след няколко секунди, понеже ми идва отвътре
Критикуваш ли баща си? Примерно да му казваш „тате, А група не е за 16 отбора” или „ква е сега тая контрола с Естония”? Баща ми го критикувам постоянно. С него не се държим като баща и син, а като двама много добри приятели. Има моменти, в които се караме. Аз му се карам за дадено нещо, а той стои и ме гледа. Разбира се, не му давам акъл за БФС, защото не разбирам. Само го помолих да форсираме работата с базите на националния отбор
Едва на 23, а се занимаваш с благотворителност. Какво стана – забогатя, помъдря и внезапно усети някакъв порив? Нормално е като изкарвам повече пари, да помагам на другите. Затова си наех личен пиар, който да отговаря за всичките ми инициативи. Имаме програма за година напред, която ще реализираме. Опитвам се да помагам, но, разбира се, не мога на всички. Всеки сам си изкарва парите и може да прецени колко да отдели. Аз давам предостатъчно. Естествено, взех пример от Бербатов, който беше първият футболист в България, който лично и чрез сайт започна да прави такива неща. Дано и останалите последват примера ни, а не да казват кой кого копира. В Холандия има 40-50 футболисти, които се занимават перманентно с благотворителност, а тук, за съжаление, сме само двама
С какво друго запълваш свободното си време? В Енсхеде не е ли скучно? Да, прави сте, но аз съм професионалист. Близо до нас има картинг, ходя на кино, играя плейстейшън с приятели, имам и тенис на маса. Отделям и време за шопинг. В града има 1-2 бутикови магазина, от които пазарува целият отбор. Често, когато имам 2-3 свободни дни, пътувам до Милано и Париж, двете ми любими дестинации. Другото ми хоби е да купувам коли. Не мога да се спра. Знам, че това са грешни покупки, безсмислена инвестиция. Даваш пари за нещо, което след няколко дни вече струва доста по-малко. Но това си ми е страст. От малък си играя с колички, ферарита и ламборгинита. Обаче не си падам по високите скорости, защото на 18-19 претърпях катастрофа
Какво се случи? Бях с едно Audi R8, по магистралата от Пловдив за София. Валеше дъжд, влязох в локва и директно ме изнесе от пътя. Имаше въртене на таван, но се отървах само с две драскотини по врата. Затова вече не карам с повече от 140-150 км/ч, макар в Германия например да имам тази възможност
А какво ще кажеш за холандските глезотийки – трева, червените фенери, ала-бала? По улицата с червените фенери съм минавал само веднъж, да видя какво е. Далеч е от моята представа за забавление. Твърдо съм против тревата, цигарите и пурите, а и тревата се хваща на допинг-тест, какъвто ни правят всеки месец. Не съм пробвал кексчета, не ме кефят. Само наргиле, и то рядко. С алкохола също не съм на ти, единствено малко червено вино за „отпускане” на кръвта
Каква музика предпочиташ? В колата имам предимно аренби. Слушам и чалга, много ясно. Лятото, когато съм в София и искам да разпусна, предпочитам заведения, където пускат поп-фолк
Е току-що ни разби сърцата на хиляди малки парченца (смее се) Окей, истината е, че ако имам 50 диска в колата, сигурно само един е с чалга
Хубав филм или хубава книга? Филм, определено. Не че е готино, ама още като малък не бях най-добрият ученик. Никога не ме е теглило да чета учебници и книги. Мария (Петрова, втората съпруга на баща му и легендарна българска гимнастичка – б.р.) все пак ме натискаше да залягам над уроците. Мисля си, че съм нормално интелигентен за футболист – нито тъп, нито много умен естествено
Последната книга, която прочете? Не помня. Може би Пипи дългото чорапче (смее се)
Мда, не е лоша. С колко жени си спал? С достатъчно – не искам да споменавам цифри. Имал съм 3-4 по-сериозни връзки, от които една за 2 години и друга за 3
Как трябва да изглежда истинският плейбой? Поддържан, с хубаво тяло. Но има различни типове плейбои. Някои жени харесват моя добър приятел Благо Георгиев. Други пък харесват Валери, Митко, мен или Бойко Борисов
Случайно да си религиозен като Благо? Не чак толкова. Вярвам в Господ, преди мач се моля, имам си своите ритуали. Сега вкъщи си взех една голяма статуя на Буда с огромен корем, който редовно пипам за късмет. Сред татуировките имам кръст, много ангели и една за баба ми Елисавета, Бог да я прости. Когато тя почина, много плаках. Допринесе много за отглеждането ми, докато баща ми играеше футбол. Тя ме е учила на часовника, на буквите, и т.н. А за Благо – разбирам го, това си е негов личен избор. С него делим една стая в национала и гарантирам, че е много набожен. Редовно се чуваме по телефона, когато сме в България. Излизаме заедно, ходим по морета
Кой е по-привлекателен за жените? Е, хайде сега (смее се)
Замислял ли си се за семейство, деца? Към момента съм се фокусирал изцяло върху кариерата. Още съм много млад, само на 23. Когато преценя, ще имам деца. И то три!
Можеш ли да се определиш с една дума? Може би „пич”. Аз наистина съм добър човек, който иска да помага, разбирайте го, както искате
