Първопроходецът беше Андрю Мейсън – некадърен акордеонист, но гениален в друго
Преди обикалях Нова Зеландия на стоп и мечтаех да свиря в рокбанда, а сега съм шеф на мултинационална корпорация. Сякаш Анакин се превърна в Дарт Вейдър”, смее се Андрю Мейсън. Ако имахме банкова сметка като неговата, и ние щяхме да се смеем, дори да се заливаме от смях.30-годишният американец, който през 2008 създава сайта за колективно пазаруване Groupon, дърпа конците в най-бързо развиващата се компания в историята (според сп. Forbes – б.р.). Всъщност ей сега, този октомври, Андрю ще стане извънземно богат – защото Groupon, все така световен лидер в колективното пазаруване, ще премине в публично акционерно дружество. Очакванията са компанията да бъде оценена на $20 млрд. Андрю, който е изпълнителен директор и държи 7,7%, ще натрупа милиарди за нещо като денонощие. „Не е зле за три години работа”, пак се смее той.
За какво всъщност става дума? Groupon и себеподобните му, появили се по-късно, са изключително изгоден рекламен канал за дребния бизнес. Години наред местните фирми търсят нови клиенти, като рекламират във вестници, радия или онлайн. „Този модел явно не им носеше резултати”, отбелязва Мейсън. „Чрез Groupon търговците вече стигаха до клиента, без да е нужно да правят рисковани инвестиции в реклама. В условия на рецесия, ние просто им направихме предложение, на което не могат да откажат”. И докато сайтове като Amazon и eBay цъфтят в „златния век” на интернет, Мейсън открива, че потребителят все още харчи повече за неща, които не могат да се натикат в кашон. „Всяка година американците плащат по $300 млрд., за да се хранят навън, и още $100 млрд. за грижи по себе си”, допълва Андрю.
Офертите на Groupon понякога са неустоими (същото важи и за българските сайтове, които са някъде към 100; бройката постоянно варира, защото тук онлайн бизнес се започва лесно, но се поддържа изключително трудно – б.р.). Обикновено търговецът – местен, но не толкова популярен – се съгласява да смъкне цената на продукта или услугата си с 50 до 90%. После Groupon праща офертата на клиента чрез списъка си с имейли. Определен минимален брой хора трябва да приемат сделката, за да може тя да се активира (т.нар. „tipping point” вече не съществува у нас; т.е. - всеки може да си купи ваучер, независимо колко такива се продадат – б.р.). Най-накрая Groupon и съответният партньор, който дефакто осъществява продажба на едро, делят 50:50.
Преди да го осени гениалната идея за Groupon, Андрю минава през куп перипетии. Израснал в Питсбърг, Пенсилвания, с разведени родители, през 1999 той се мести в Чикаго да учи музика (свири на акордеон, моля ти се – б.р.). В свободното си време кара курсове по компютърно програмиране, което по-късно ще се окаже ключово решение. В един момент стажува в студиото на Стийв Албини – продуцент, работил с Пиксийс и Нирвана, но така и не пробива в бранша. През 2003 се дипломира и започва да бачка като софтуерен плъх в Inner Workings. Там се запознава с човека, който ще промени живота му – чикагски бизнесмен на име Ерик Лефковски.
Три години по-късно Лефковски предлага на нашия човек $1 млн., за да разработи социално ангажиран сайт. Концепцията е следната – потребителят казва какво го дразни (примерно озоновата дупка или че в хотдозите слагат твърде малко горчица – б.р.) и дарява определена сума, с която Андрю да пристъпи към действие. В началото се получава – KFC са принудени да полагат повече грижи за пилетата, а Пепси започват да използват биоразграждащи се бутилки. Сайтът thepoint.com обаче не носи достатъчно приходи и Лефковски спира кранчето.
Тогава Андрю прави важно откритие – най-популярните кампании в The Point се въртят около груповото пазаруване. Разбира се, решава да отсвири идеалите за сметка на парите и създава бизнес, подчинен на рекламата. „Идеята му ме порази и веднага го подкрепих”, спомня си Лефковски, който днес е най-големият инвеститор в Groupon и след публичното предлагане на акциите ще изкара към $4 млрд.
Името „Groupon” хрумва на Арън Уит, приятел и колега на Мейсън (от group и coupon – б.р.). На 22 октомври 2008 сайтът праща първата си оферта – две пици на цената на една в някакъв чикагски бар (днес над него е настоящата щабквартира на компанията – б.р.). Продадени са 21 ваучера. Скоро Groupon слага нова стръв – един час СПА-процедури на половин цена. Тя е лапната от 97 клиенти или 5% от списъка с имейли по онова време. Андрю разбира, че трябва да разшири бизнеса и го прави в посока Бостън, Ню Йорк и Вашингтон. Подочули за намеренията му, чикагски търговци откриват свои офиси във всеки един от градовете, които Мейсън смята да щурмува. „През 2009 списъкът с желаещи да ни станат партньори стана безкраен. Чувствах се, сякаш съм единственият водопроводчик в Чикаго”, разказва Андрю.
През април 2010 Groupon започва да планира световна инвазия, след като руският милиардер Юрий Милнер и други инвеститори наливат в нея $135 млн. На 19-и същия месец компанията за първи път почва да действа зад граница, макар и недалеч – в Канада. Месец по-късно Мейсън купува европейския сайт Citydeal и така разширява дейността си в общо 18 страни. Groupon започва да хруска безбройните си имитатори като бонбони. През юни „падат“ Чили и Бразилия; през август – Русия и Япония. Следват Сингапур, ЮАР, Индия, ОАЕ и Китай. Днес Groupon владее 46 страни (но не и България – б.р.) и повече от 500 града.
Мейсън обаче често е цакан от собствените си клонове. Някои от тях регистрират „Groupon” на пазари, където Андрю още не е стъпил. Така той е принуден да предлага стотици хиляди долари, за да използва името Groupon на ключови територии. Клонът в Австралия пък е толкова успешен (и нагъл), че не иска да преговаря.
На всичкото отгоре гиганти като Facebook и Google вече също предлагат услуги за колективно пазаруване. Марк Зъкърбърг дори пробва да купи Groupon срещу $6 млрд., но беше отрязан. $6 млрд. за компания на 3 години с десетки хиляди конкуренти по цял свят... Дали пък Андрю не го е напекъл мониторът? „Аз просто държа да сме независими“, мотивира се Мейсън. „А и като гледам цифрите от последния месец, не виждам защо някой трябва да ни поглъща“. Той има право. В сравнение с 2009, приходите на Groupon за 2010 са скочили с 2241% – от $30,5 млн. на $713 млн. Потребителите вече са 83 млн., докато в края на 2009 са били „едва“ 1,8 млн.
Освен това Мейсън има нов проект – Groupon Now. Става въпрос за приложение на мобилния телефон, което показва на клиента оферти в реално време (базирани на локацията и предишните му покупки – б.р.). „Представете си ресторант, който има слаба вечер“, обяснява Андрю. „За да направи все пак някакъв оборот, намалява всички пици с 50% до 05:00 сутринта. Нашата роля е веднага да информираме хората, които са близо до ресторанта“.
Докога Анди ще издържи на това бясно темпо и набезите на досадника Зъкърбърг? „Колективното пазаруване е едно от най-великите явления на този век“, отсича Мейсън. „Да съм част от нещо подобно и да знам, че имам такова влияние върху живота на хората... Това ми е достатъчно да продължа напред“
