Трябва ли да играете и двете или е по-добре да се специализирате? Кой формат предлага по-добър шанс за финансов успех? Изисква ли всеки формат специфичен стил игра? Тази статия ще отговори на тези и други подобни въпроси.

Първо, нека да дефинираме "турнирна игра". В случая ще говорим не за сит енд гоу или мулти-тейбъл турнири за $20-$40, а за такива мулти-тейбъл събития с висока входна такса, където бихте могли да спечелите достатъчно пари, с които да живеете – или поне да се опитате да живеете.

Всички ние обаче сме различни. Преди да насоча вниманието си към вас, бих искал да ви споделя как се справих с всички тези въпроси по време на професионалната ми покер кариера.

Играенето само в турнири изисква доста повече пари, защото често ще имате сухи периоди, независимо колко добре играете. Кеш игрите са тези, които ви осигуряват храната на масата, а турнирите са начинът да направите един наистина голям удар. Аз и много други професионални играчи обичаме да играем и двете, използвайки кеш игрите като основен източник на доходи, а турнирите като възможност да се изстреляме в рая. Въпреки че съм участвал девет пъти в събития с вход $10,000 от Световните Покер Серии, главната част от опита ми идва от играта в събития с вход между $200 и $1,500. Въпреки че се справям доста добре в тях, това става за сметка на възможността да участвам в кеш игри (които в повечето случаи са много по-добри, когато има голям турнир в същото време), така че се налага понякога да избирам между двете.

Мисля, че от съществено значение за всеки, който се стреми да бъде успешен турнирен играч, е да има поне добра техника при игра на кеш. Истината е, че познавам много играчи, които се справят отлично в турнирите, но кеш играта определено им куца. Всички тези хора попадат под един общ знаменател; те имат проблем с дисциплината. В кеш игрите, те играят твърде много ръце и прекаляват с екшъна. Всъщност, някои от тях имат проблем с дисциплината в хазарта като цяло. Може би най-добрият такъв пример е Стю Ънгар, който е известен с това, че загуби милиони долари в игра на голф още в първите няколко седмици след като спечели Световните Покер Серии през 1980. Букмейкърите не бяха особено щастливи, когато това се случи.

Много хора подчертават, че в турнирната игра трябва да бъдеш по-агресивен, защото блайндовете са в доста по-голяма пропорция спрямо стака ти. Това е вярно през голяма част от времето, но определено не е задължително правило. Ако сте турнирен играч, който изкарва достатъчно пари, за да не трябва да кара 10-годишна таратайка и да живее в евтина квартира, турнирите, в които участвате ще имат съотношение блайндове: стак доста близко до това в кеш игрите. Не забравяйте, че големите турнири често започват с начален стак от около 200 големи блайнда.

Основната причина да пиша по тази тема е фактът, че при мен често идват хора, които ми казват, че искат да се научат да играят турнирен ноу-лимит холдем, но не са заинтересовани от кеш игрите. Налага се да им обяснявам, че ако искат да се специализират в турнирния покер, задължително трябва много добре да усвоят играта с дълбок стак. По мое мнение, кеш игрите са така да се каже подраздел на турнирната игра.

Има ли разлика между това да играеш с голям стак в кеш игра и в турнир? Да, но основно в психологията и не толкова в игровата техника. Ето защо, нека поговорим за психологията в отделните ситуации.

Кеш играта ти позволява да добавиш пари към стака си по всяко време или да презаредиш, в случай че те съберат. Турнирен играч, който загуби един или повече големи пота ще бъде също толкова изнервен, колкото и кеш играч, който е загубил няколко големи пота. Разликата е там, че турнирният играч просто ще загуби чиповете си и ще отпадне, докато кеш играчът в своята ярост ще продължи усилено да опитва да излезе поне на нула. Да живее разликата! Голяма част от приходите на покер играчите идва от хора, които са заседнали на масата под натиска на тилта, причинен им от голямото количество загубени пари. Повечето покер професионалисти предпочитат да играят точно в такава среда, където могат да се възползват от евентуален тилт.

Психологията на турнирната игра варира значително, в зависимост от вида на събитието. Ако играете в турнир с малка входна такса, която дори не си струва да се спомене, играта със сигурност е много енергична и определено никой от играчите няма да ви позволи да го тероризирате, просто защото никой от тях няма да играе със страха, че ще отпадне, ако загуби някой голям пот. Ето защо, по-добрите турнирни играчи предпочитат големите събития, като WSOP и WPT. В подобна среда вашите опоненти са под огромно психологическо напрежение. Погледнете какво се случва, когато някой местен играч извади късмет и спечели сателит за Световните Серии. Всичките му приятели след това се изреждат да го питат какво е направил и последното, което той иска да им каже е „Отпаднах рано”. Много от тези играчи биха дали всичко, само и само да се върнат у дома и да могат да изредят редица големи имена, които са отстранили или са победили в някой пот. Те играят все едно наградите са незначителен повод, ако победят някой определен играч ще спечелят повече пари. Такъв местен играч лесно може да бъде прегазен от акулите, тъй като те имат за цел точно обратното на това, към което той се стреми. Както се казва "За да живееш, трябва да си готов да умреш."

Има определени ситуации, които възникват в турнирната игра и които нямат еквивалент в кеш играта. Добър пример за това е играта в крайната фаза на турнира, когато всички вече са концентрирани в парите и всяко по-предно място би ви донесло все по-голяма награда. Това често значи поемане на по-малко рискове, тъй като един или повече играчи са шорт и скоро ще им се наложи да влязат all in. Така че, тук имате две различни съображения, които ви дърпат в различни посоки. Изглежда разумно да стоите настрана от битката, докато шорт стаковете не се удвоят или не бъдат отстранени. От друга страна, имате повод да държите противниците си под допълнително напрежение, като ги поставяте пред трудни решения и пред възможността да отпаднат, ако ви застанат на пътя, прибирайки по този начин множество малки потове. Аз лично предпочитам вторият вариант на действие поне докато имам достатъчно стабилен стак, но в случай че съм шорт (но не най-шорт от всички) играя по-консервативно и се опитвам просто да оцелея.