Кои са най-лошите покер играчи в историята? Всъщност аз не говоря за тези, които наистина са играли покер, а за хора, които са направили огромни грешки от покер тип в играта на живота. Както знаете, аз много обичам да прилагам идеи от покера в реалния живот, тъй като има доста прилики между двете.

Всички хора в моя списък са направили една и съща грешка, която най-често допускат начинаещите в играта – да гледат само своята ръка без да отчитат какво биха могли да държат противниците им. Всеки добър покер играч ще ви каже, че много важна част от играта е да си представите срещу какво сте изправени. Стрейтът често е добра ръка, но винаги трябва да обръщате внимание на неща като три карти от една боя или чифт на борда. Също така трябва да вкарате в уравнението и фактори като позицията и уменията на вашия опонент. Моят списък се състои от исторически личности, които са игнорирали или са подценили силата на противниците си, което довежда и до техния крах.

Адолф Хитлер:
Този покер играч първо започва да побеждава играта на местно ниво, но колкото повече качва лимитите, толкова повече игнорира нарастващата сила на опонентите си. През 1938 г. той печели голяма дипломатическа битка в Мюнхен, благодарение на която получава контрол над Судетския регион от Чехословакия без да е необходимо да води никакви сражения. Година по-късно, виждайки, че европейските демократи са твърде миролюбиво настроени, за да влязат във война, той завзема Полша и влиза в конфликт с Франция и Англия, който ескалира във Втора световна война. Полша била завзета само за три седмици, а Франция била покорена година по-късно. Заслепен от успеха, Хитлер нарушава пакта за ненападение, който сключил със Сталин и наредил атака срещу Съветския съюз. Той имал силна ръка (най-добрата армия в Европа), но бил извън позиция (дълги линии за доставка до фронта) в игра с лоши игрови условия (Руската зима) и много тежък противник (жителите на една огромна страна, които са готови на всичко, за да защитят родината си). Неговото ужасно решение му струвало целия стак.

Наполеон Бонапарт:
Наполеон е френски генерал, който организира преврат срещу Френската държава през 1799 и става неин лидер. През следващите 13 години той печели редица военни победи, които превръщат Франция в доминираща сила в Централна Европа. Въпреки това, по подобие на Хитлер, той повежда „Великата армия” в нападение срещу Русия. И той обаче се натъква на същия двоен проблем – да бъде извън позиция и да участва в игра, за която не е подготвен. С този гаф Бонапарт не загубва всичките си пари, но загубва толкова много чипове, че неговият стак окъсява драстично и не може да се противопостави на враговете си година по-късно в битката при Лайпциг. Прекарва две години в изгнание на остров Елба, след което прави рибай и влиза в игра срещу други също толкова силни противници. В битката при Ватерло през 1815 г., той фалира за втори път и прекарва остатъка от живота си в заточение на остров Св. Елена под британски контрол.

Садам Хюсеин:
(Тази оценка е направена само върху неговото представяне през 20-ти век, тъй като ние не искаме да се ангажираме с политика от 21-ви век тук.) Садам става диктатор на Ирак през 1979 г. Той не си губи времето в дребни игрички и веднага се хвърля в „Голямата игра”, предприемайки атака срещу съседен Иран през 1980. Опонентът има същите умения като неговите и рейкът изяжда и двамата (и двете страни дават огромни жертви). След десет години усилена борба мирът бил сключен. Година по-късно, Садам атакува Кувейт. Неговият опонент лесно е доминиран на масата, но успява да избяга с голяма част от стака си, с която си купува множество съюзници. Те му помагат да си върне мястото. Очевидно Садам е мислел, че завладяването на Кувейт ще сложи край на играта, но грешал. Оглавяваната от САЩ коалиция връща обратно страната на кувейтците. Садам казва на всичките си приятели и съседи, че е победил в играта, но всички вече знаели, че той е лъжец. Нямало как светло бъдеще да очаква играч, който изпитва затруднения в опитите да задържи главата на раменете си. Било само въпрос на време преди той да загуби всичките си чипове.

Джордж Армстронг Къстър:
Този човек завършва последен по успех от 34-те кадети в неговия випуск във Военната академия Уест Пойнт. Въпреки това той веднага е изпратен да участва в Гражданската война и е известен най-вече с действията си срещу индианците в битката при Литъл Бигхорн през 1876 г. По онова време той е главнокомандващ на Седма кавалерия, състояща се от около 600 мъже. Той отказва подкрепата, предложена му от генерал Тери в размер на четири полка от Втора кавалерия. Къстър заявява, че "може да завладее всички индиански села в равнините” само със своя полк и допълнителните войски биха били в тежест. Той се натъва на индиански лагер и решава мигновено да предприеме нападение. Очевидно е бил доста сърцат, но му е липсвала проницателност. Оказва се, че срещу него е тройна коалиция от индианските племена Сиукси, Шайени и Арапахо, чиято обща войска наброява 1,800 мъже, въоръжени с пушки. Тези три племена били предвождани от Седящия бик, Жлъчката и Лудия кон. Казано на покер език, Къстър седнал на масата с шорт стак, мислейки си, че агресивната му игра ще надделее над таланта и парите на неговите противници. Наложило му се да участва в игра, която е известна като „тримата братя и непознатия”. Противниците на Къстър се справили доста бързо с агресията му, но въпреки това той останал в играта, докато не загубил всичко.

Уилям Завоевателя:
"Чакай малко", бихте си казали вие, "Уилям печели. Той завладява Англия през 1066г." Е, нека ви кажа как точно печели той. Уилям от Нормандия твърди, че му е обещан английския трон, когато кралят умре. Въпреки това в началото на 1066 г. английският Витан избира Харолд да бъде новият крал. Уилям казва на всички, че ще застане начело на Англия чрез сила и събира войска от почти 10,000 души, с която смята да завладее цялата страна. Кралят обаче отлично знае за неговите планове и цялата страна е добре организирана, за да отвърне на удара. Около седмица преди инвазията на Уилям крал Хадрата от Норвегия нахлува в Англия. Той е победен в битката при Стамфорд Бридж, но английските войски претърпяват огромни загуби, тъй като норвежците се оказват много добри бойци. Няколко дни по-късно осакатената английска армия се изправя срещу войската на Уилям в битката при Хейстингс. Битката продължава цяло денонощие. Има вероятност да бъде спечелена както от едната, така и от другата страна, но в крайна сметка Уилям надделява. Ако норвежците се бяха забавили само няколко дни със своето нападение, най-вероятно Уилям щеше да остане в историята като „Уилям Неудачника”, защото щеше да има насреща си няколкократно по-голяма войска от своята. На покер език Уилям е влязъл с цялата си скромна банка в една игра, за която не е бил готов. За негова радост късметът му се е усмихнал в най-точния момент и от това произлязъл може би най-големият дроуаут в историята. Както ние покер играчите знаем обаче, слабите играчи не винаги губят!