Колко струваш?
Голяма или малка бе заплатата на Любослав Пенев в ЦСКА
Неотдавна Любослав Пенев бе освободен като старши треньор на футболния клуб ЦСКА. Като основна причина изпълнителният директор на клуба Венцислав Живков съобщи отказа на Пенев да му се намали заплатата.
Разбрахме, че Пенев е получавал 25 хиляди евро месечно (т.е. 300 000 евро на година). Вместо тази сума му е било предложено да взима по 10 хиляди на месец и той отказал.
"Заплатите на всички служители в клуба са общо 80 хиляди лева.
Заплатата само на Пенев беше 50 хиляди. Това нормално ли е?,
изкоментира Живков.
Точно този въпрос си зададохме и ние. Естествено, в коментарите на новината и в интернет форумите веднага се появиха изказвания от рода на „50 000 лева на месец – това са прекалено много пари!” и типично българското
„Аз за толкова пари щях да върша по-добре работата на Чичовото!”
Без да коментираме нито треньорските, нито човешките качества на Любо Пенев, нека да направим сравнение с футболните заплати по света.
Първо да надникнем в канчето на треньорите в родината на футбола – Англия. Сър Алекс Фъргюсън се разписва срещу 4 200 000 евро на година при безсрочен трудов договор с клуба „Манчестър Юнайтед”. В сравнение с него националният треньор Фабио Капело получава повече – близо 7 000 000 евро годишно.
Това обаче не са най-високите треньорски заплати в любимия на всички нас спорт. Световната класация се оглавява от Жозе Моуриньо, комуто „Интер” Милано се отблагодарява с близо
18 милиона евро годишно,
плюс бонуси! На второ място в света е Карло Анчелоти от „Челси” със 7 400 000 евро. Сър Фергюсън се нарежда едва трети в тази ранглиста.
Мнозина от вас ще възкликнат – тук изобщо няма място за сравнение – нито Любо Пенев е Алекс Фъргюсън, а още по-малко допирни точки има между Манчестър Юнайтед и ЦСКА. Така е, съгласни сме. Тогава нека да направим пропорционално сравнение – например на заплатите на футболните треньори, съпоставени със заплащането на най-висшите държавници.
Да вземем премиера на Великобритания Гордън Браун (по обясними причини кралицата не можем да включим в тези сметки) - неговата заплата за 2008 г. е била 220 380 евро. При съпоставка със сър Фъргюсън виждаме, че футболният треньор е вземал 20 пъти повече.
Как е положението у нас?
Първият човек в държавата, президентът Георги Първанов, се разписва срещу 4 391 лева на месец. Ако спазим пропорцията и умножим тази сума по 20, ще излезе, че треньор на водещ отбор от българското първенство би трябвало да получава около 88 000 лева месечно. Следователно, с уговорката, че България не е Англия (там средната месечна заплата все пак е 2 365 евро), можем да заявим, че заплатата на Любослав Пенев е била относително нормална за бранша, в който работи.
И накрая, с ясното съзнание, че повечето българи ще се почувстват потиснати и разстроени при споменаването на такива суми, нека отбележим, че щастието наистина не е в парите и това вече е научен факт! Американски учени изчислиха, че така нареченият „праг на щастието” е равен на 12 000 долара годишно на човек от семейството – това прави приблизително по 1300 лева на месец. След този праг повишаването на доходите не води до увеличаване на щастието, а напротив – нарастват работата, тревогите, желанието да се печели все повече и повече и съответно разочарованията...
Или да не ги разправяме тези на вас?
Разбрахме, че Пенев е получавал 25 хиляди евро месечно (т.е. 300 000 евро на година). Вместо тази сума му е било предложено да взима по 10 хиляди на месец и той отказал.
"Заплатите на всички служители в клуба са общо 80 хиляди лева.
Заплатата само на Пенев беше 50 хиляди. Това нормално ли е?,
изкоментира Живков.
Точно този въпрос си зададохме и ние. Естествено, в коментарите на новината и в интернет форумите веднага се появиха изказвания от рода на „50 000 лева на месец – това са прекалено много пари!” и типично българското
„Аз за толкова пари щях да върша по-добре работата на Чичовото!”
Без да коментираме нито треньорските, нито човешките качества на Любо Пенев, нека да направим сравнение с футболните заплати по света.
Първо да надникнем в канчето на треньорите в родината на футбола – Англия. Сър Алекс Фъргюсън се разписва срещу 4 200 000 евро на година при безсрочен трудов договор с клуба „Манчестър Юнайтед”. В сравнение с него националният треньор Фабио Капело получава повече – близо 7 000 000 евро годишно.
Това обаче не са най-високите треньорски заплати в любимия на всички нас спорт. Световната класация се оглавява от Жозе Моуриньо, комуто „Интер” Милано се отблагодарява с близо
18 милиона евро годишно,
плюс бонуси! На второ място в света е Карло Анчелоти от „Челси” със 7 400 000 евро. Сър Фергюсън се нарежда едва трети в тази ранглиста.
Мнозина от вас ще възкликнат – тук изобщо няма място за сравнение – нито Любо Пенев е Алекс Фъргюсън, а още по-малко допирни точки има между Манчестър Юнайтед и ЦСКА. Така е, съгласни сме. Тогава нека да направим пропорционално сравнение – например на заплатите на футболните треньори, съпоставени със заплащането на най-висшите държавници.
Да вземем премиера на Великобритания Гордън Браун (по обясними причини кралицата не можем да включим в тези сметки) - неговата заплата за 2008 г. е била 220 380 евро. При съпоставка със сър Фъргюсън виждаме, че футболният треньор е вземал 20 пъти повече.
Как е положението у нас?
Първият човек в държавата, президентът Георги Първанов, се разписва срещу 4 391 лева на месец. Ако спазим пропорцията и умножим тази сума по 20, ще излезе, че треньор на водещ отбор от българското първенство би трябвало да получава около 88 000 лева месечно. Следователно, с уговорката, че България не е Англия (там средната месечна заплата все пак е 2 365 евро), можем да заявим, че заплатата на Любослав Пенев е била относително нормална за бранша, в който работи.
И накрая, с ясното съзнание, че повечето българи ще се почувстват потиснати и разстроени при споменаването на такива суми, нека отбележим, че щастието наистина не е в парите и това вече е научен факт! Американски учени изчислиха, че така нареченият „праг на щастието” е равен на 12 000 долара годишно на човек от семейството – това прави приблизително по 1300 лева на месец. След този праг повишаването на доходите не води до увеличаване на щастието, а напротив – нарастват работата, тревогите, желанието да се печели все повече и повече и съответно разочарованията...
Или да не ги разправяме тези на вас?
От Христо Кьосев
