Кастинг режисьорът за първия си секс, за това как е взел матурата по старогръцки и кога децата в едно село взимат автографи от него, а не от американските актьори

Сашо е роден на 22.12.1963 г. в София (син е на композитора Атанас Косев, автор на песента „Поморие”, музиката към филма „Баш майсторът” и др.). През 1984-а завършва НГДЕК (това е първият випуск на новосъздадената Класическа гимназия). Работи в студио „Екран”, а през 1989 г. влиза от раз във ВИТИЗ, специалност „Кино и телевизионна режисура”. Снимал е „скритите” камери в предаването „Пирон” на Влади Въргала, бил е и първият режисьор на „Господари на ефира” (2003 г.), а в игралните филми „Печалбата” (реж. Магърдич Халваджиян) и „Малка нощна приказка” (реж. Николай Акимов) играе главни роли.

В момента работи с Виктор Божинов и Христо Димитров в Talent Partners, като се грижи за кастинга на почти всички продукции на Ню Имидж, както и на много реклами. Разведен е. Дъщеря му Ния е на 13 години.


1. Да започнем от учението ти в престижната НГДЕК. Ти си „класик”, нали така се казва?
Да, обаче бях най-абсурдният и най-смешният класик в тази гимназия. Завърших с най-лошата диплома от всички. Директорката Гергина Тончева ми казваше: „Ти имаш само двойки и тройки, какво ще правиш в този живот?”, а аз отговарях: „Ами ще снимам филми”. Тогава много четях и гледах много филми. Това ми беше образованието.

2. Разкажи някоя калпазанска случка от това време.
Това са едни от най-безгрижните ми години, но скоро след приемането ми разбрах, че старите езици не са за мен. Иначе учителите бяха от много висока класа, повечето идваха от СУ, но аз доста по-късно оцених тези неща. Добре че не бяха много строги с мен. Аз например не можех да си позволя да ходя на училище, когато навън времето е слънчево. Да вляза в една сива сграда, където мирише на столова. В 12 клас дори ми намалиха поведението, и то не заради многото отсъствия, а за това, че като съм фалшифицирал медицинската бележка, съм написал грешно на латински ангина пекторис. За преподавателите това беше обидно и казаха, че съм срам за гимназията. А пък матурата по старогръцки как взех...

3. Как?
Моите съученици вече си говореха по коридорите на старогръцки, а аз нищо не знаех. Преподавателят беше с вид на английски аристократ и знаеше сигурно към 7-8 езика. Всички си направиха превода и си тръгнаха, само аз останах накрая. Не бях превел нищо. Тогава той ме накара да кажа поне азбуката и аз почнах алфа, бета, гама, гама, гама... Той разбра, че не я знам, и ме помоли да кажа българската. Стигнах до „й” и запецнах, а той взе един лист, сви го на топка, удари ме и ми писа тройка. Прекрасни години!

4. Първата любов кога дойде?
В първи клас. Казваше се Тони – прекрасна, пълничка, с дълги руси коси. Сутрин я чаках на стъпалата на училището, взимах й чантата и я целувах. Отивахме в класната стая, където целият клас чакаше да види как ще се целунем отново, след което всички започваха да се смеят. За жалост ние се преместихме да живеем в друг квартал и беше голяма драма, когато се наложи да сменя училището.

5. А първият секс?
Беше доста нелеп и смешен. Тя беше малко по-голяма от мен, шафрантия от Пловдив (смее се). Мисля, че имаше и счупен нос. Беше братовчедка на мой съученик. Всичко стана в един апартамент на площад „Гарибалди”. Докато другите пиеха бира и играеха карти, в съседната стая направих първия си секс, който траеше може би десетина секунди. Бях толкова горд от себе си, че после в тролея не продупчих билет. Бях на върха! Аз съм пич, чукал съм и да ме оставят на мира, ако обичат (смее се). Никога няма да забравя, че тя беше с едни много смешни раирани чорапи на бяло и синьо.

6. Продължавай в същия дух!
(Смее се срамежливо.) Имахме една квартална мадама по подобие на „Имало едно време в Америка”. Кака Галя да я наречем, променям името. Тя много ме харесваше. Правихме секс в една градинка и после като тръгнахме по „Витошка”, а, бе хората ме гледат много странно. Оказа се, че от джоба на якето ми се вее нейният сутиен. Другият забавен случай съвпадна с единствения път, когато имах домашно по латински. Понеже много преписвах, винаги ме слагаха на първия чин. И очаквам аз часа щастлив, че имам домашно, когато на вратата се показва кака Галя с думите: „Саше, таванът е свободен”. Става въпрос за един таван в квартала. В този миг станах, без да докосвам нищо и без да казвам на никого нищо и оставих зад гърба си един празен чин.

7. Да поговорим за професията ти. Какво прави един кастинг режисьор?
Чета сценария и изпращам пробни реплики на възможно най-подходящите актьори. На самия кастинг може и да се наложи да подавам репликите, ако има диалог. За главните персонажи винаги режисьорът има думата, аз съм взимал финално решение само за по-второстепенни герои. И тъй като работим за чужди продукции, изпращаме касетките със записите в чужбина.

8. Занимаваш се и с кастинг на статисти.
Да, именно това правих за филма на австралийския режисьор Питър Уиър, който има 6 номинации за Оскар („Шоуто на Труман”, „Господар и командир”). Той снима тук филм за ГУЛАГ (сталинските лагери в Сибир – бел.а.) с Колин Фарел и Ед Харис, но не по книгата на Солженицин. Седем души от различни националности бягат от един лагер при много тежки условия, което е равносилно на самоубийство. Оказва се обаче, че ги води капитан от полската кавалерия, който знае как се оцелява. Накрая остават само трима, които стигат чак до Индия. Засега заглавието е The Way Back. Беше тежко, защото имахме и нощни снимки при минус 16, над киноцентъра в Бояна. Добре че поне имаше достатъчно сняг. Не знам защо, но винаги се случва да снимаме или на адска жега от 40 градуса, или на виелица. Като си погледна CV-то, все гали и римляни, които се трепят на едни поляни, поне 4-5 филма за Цезар и т.н. (смее се).

9. Как се прави кастинг за статисти?
Проучваш в интернет какво е било модерно да се носи през епохата, бради ли, мустаци ли.
Има такива букове, пишеш в Гугъл например „Италия XVIII век” и те излизат. Преди 100 години и повече хората са били по-дребнички и това трябва да се съобрази. Ако е в Италия, значи са по-тъмни, по-мургави. Ако е в скандинавските страни, значи трябва да са по-русоляви. В по-скъпите продукции има костюмни проби, което е голямо очарование. Да видиш как един човек, който буквално взимаш от улицата, става персонаж. Майсторлъкът на професията е да убедиш едни случайни хора да играят. Да ги накараш да се почувстват значими дори и за пет минути.
Почти всяка седмица обявяваме в сайта ни www.talent-partners.com нови кастинги.

10. При кастинга за реклами има ли някакви особености?
Там трудното е, че почти всички български актьори вече са участвали в клипове, а фирмите търсят все нови и нови лица и казват: „Давайте ни статисти”.

11. Колко взимат статистите в киното?
30 лева за 12 часа дневни снимки. За нощни 40, а ако е смесено, т. нар. сплитове – 35 лева. Осигуряват им се храна, вода, кафе и чай. В масовката можеш да срещнеш невероятни типажи. Диапазонът е огромен – от абсолютно луди и отчаяни хора до пенсионирани професори или млади хора с няколко езика, които просто в този момент нямат работа. През лятото идват и много студенти, които са лъчезарни, готини. Имаме едно ядро от около 100-200 човека, които много обичат киното и от години участват в снимки.

12. Какво се изисква от статистите?
Снимачната площадка е странен свят, има си правила. Не трябва да се говори силно, да се използват джиесеми, да се снимаш с главните герои, да им досаждаш. Така или иначе в края на проекта всички се снимаме със звездите, почти никога не са отказвали. Освен това трябва да се пазят костюмите, изкуствените бради, а и не трябва само да идеш до онова дърво и да се върнеш. Статистите също трябва да имат присъствие, да показват отношение, реакция на това, което се случва.

13. И да не забравят да си свалят часовниците, ако действието се развива по-назад във времето.
Да, ние винаги им казваме: „Горе ръцете!” (вдига си ръцете и се смее) и часовниците лъсват. Макар че един часовник в масовката не прави филма по-малък. Ако филмът е опрял до този детайл, значи той вече е взел-дал.

14. Как попадна в актьорския състав на „Клиника на третия етаж”?
Преди 10 години режисьорът Ники Акимов ме покани да направя кастинга за първата поредица епизоди. Отдавна бях забелязал, че дори и известните актьори се притесняват на кастинги, затова започнах да разказвам смешки на един от кандидатите, за да се отпусне. Обаче Иван Тонев пуснал камерата и на другия ден Ники ми каза: „С жена ми гледахме кастинга и много се смяхме”. Значи имаме актьор, питам го аз, а той: „Да, това си ти”. Тогава пък аз се притесних. Трябваше да мина на истински кастинг, но първия път се провалих, забравих си текста. Ники обаче настоя за втори опит и ме одобриха. Иначе никога не съм имал амбиции да бъда актьор.

15. И изведнъж стана известен.
Да и съжалявам, че загубих анонимността си. Имах доста комична случка. Бях асистент в един американски филм, снимахме го в село до София с онези второразредни холивудски звезди, които обаче се държат като „големи” звезди. На мегдана те имаха столчета, чадърчета, да не ги пече слънцето, и в един момент от местното училище излязоха доста деца. И за всеобща изненада те се събраха около мен, за да ми искат автографи. А „звездите” мислеха, че децата са тръгнали към тях.

16. Друга случка?
Вървях по „Славейков” покрай сергии с мартеници и продавачите ме догонваха да ми подаряват мартеници, което беше много мило.

17. Не си давал много интервюта.
Да, избягвам. Журналистите ме притесняват с това, че нямат отношение към човека, когото интервюират, и задават толкова тъпи въпроси, че не знам какво бих отговорил.

18. Дай пример за тъп въпрос.
Веднъж по телевизията известен журналист попита гостенката си: „Ако тръгнеш на романтично пътуване, какво ще вземеш в сака?” Ами тоалетна хартия, може би, не знам. Аз пък, ако тръгна на такова пътуване, може и да съм без сак изобщо.

19. Вечер какво правиш?
Ако гледам телевизия, то е предимно „Дискавъри”, „Хистори”, „Енимъл планет”... Обичам романтични комедии, колкото и да е смешно. Харесвам филми като „Нотинг Хил” и „Наистина любов”.

20. Пушиш ли, пиеш ли?
Пуша и пия от малък (смее се). Първата цигара я запалих в първи клас на стадион „Дружба”. А преди това бях запалил една индийска пръчица, мислейки я за цигара. Колкото за пиенето, обичам да се шегувам, че 80-те и началото на 90-те леко ми се губят. Сега обаче съм доста умерен. Пуша главно на снимки, когато ми е нервно. Пробвах с лула, но не мога да я паля

Текст Васил Богданов
Фотография Весела Банзуркова