Каръкът Ливърпул
Защо легендарният тим не може да се докопа отново до върха
Всичко се обърна наопаки някъде през пролетта на 1990 година. Тогава футболна Англия още ближеше рани от зверствата на своите хулигани на „Хейзел” в Брюксел цели пет години по-рано. Съвсем пресен бе споменът пък от трагедията на „Хилсбъро”, където загинаха 96 фенове на Ливърпул. Местните отбори продължаваха да изтърпяват наложената им забрана да участват в европейските турнири. Преправяха се законите, свързани с футболното хулиганство. Преправяха се самите трибуни за феновете. Прословутите британски правостоящи сектори постепенно отиваха в историята. Клубовете планираха изграждането на нови, далеч по-модерни и безопасни стадиони. Проектът на новото елитно първенство –
Премиършип бе почти готов
и чакаше своята скорошна реализация.
Бе очевидно, че нещо се променя, че нещо във футбола се случва. Но никой не е очаквал да се случи точно това.
Някак си естествено в края на сезона през същата тази 1990 година шампион стана Ливърпул. За рекорден 18-и път. И за седми в последните десет години. Големият враг Манчестър Юнайтед също имаше повод за плахи усмивки, след като преди четири години бе наел един
своенравен тип за треньор – Алекс Фъргюсън.
Шотландски чешит, постигнал някакви успехи на север с Абърдийн, но нищо повече. Четири сезона, в които Юнайтед не спечели абсолютно нищо на Острова и завистливо подсмърчаше на успехите на Ливърпул. Най-сетне бе взет трофей – след преиграване на финала, победа над Кристъл Палас и ръководството на „червените дяволи” реши да продължи кредита на доверие към Фъргюсън. Дали това бе единствената фатална причина, довела до края на „ерата Ливърпул”, или просто бе дошло времето за смяна на караула – всеки има своята гледна точка.
Всъщност дори в популярната култура двата града размениха своите роли. Над две десетилетия Ливърпул береше плодовита реколта и слава на гърба на четири хлапета, оказали се и гениални музиканти. Но ето – появи се мюзикълът „Коса” с основен хит именно песента „Манчестър”. Където се споменава: „..и той е гений, гений...”. Едва ли е пророческа оценка за произведения от кралицата години по-късно в „Сър” треньор на Ман Юнайтед.
С убийството на Джон Ленън сякаш намаля и влиянието на Ливърпул във всяка една сфера на живота из онези ширини. И сега – хаха, дали е иронично, че убиецът на Ленън Марк Чапмън носи същата фамилия като презимето на Алекс Чапмън Фъргюсън? Не знам, но случилото се с „мърсисайдци” в следващите 20 години отдавна не буди смях сред иначе продължаващите да демонстрират болезнена вярност фенове на отбора. Ако този сезон
тимът на Рафа Бенитес
не стане шампион, нещо, за което не бихте отделили повече от един паунд за залог, то ще бъде чествана може би най-шокиращата годишнина от създаването на професионалния футбол в Англия. Две декади без първо място, без титла за мощния някога Ливърпул!
Споменахме феновете. Тяхната вина също избива наяве всеки път, когато след някой геройски хикс или дори след красива загуба те пеят ли, пеят, та чак гърлата им се късат, онази песен, в която припевът уточнява, че играчите не са сами. Абе някой май наистина не е сам.
Един от най-удобните примери, даван от известно време насам за безграничната, но на моменти откровено идиотска подкрепа, която червените получават на техния „Анфийлд”, дойде от генералния директор на Реал Мадрид Хорхе Валдано. „Сложете в центъра на този страстен, луд стадион закачено на пръчка лайно. Със сигурност ще се намерят хора, които да ви кажат, че това е произведение на изкуството. Не, не е, това просто е закачено на пръчка лайно.” Да благодарим още веднъж публично на популярния аржентинец за откриването на топлата вода. Липсата на нормален коректив сред привържениците на Ливърпул неведнъж е изигравала негативна роля. Традицията в Англия при неуспех
мениджърът да се сменя само в краен случай
в клубните канцеларии на този тим е получила сякаш своята най-голяма реализация. Испанецът е едва под № 17 в списъка от... 1892 година! Поне тук Ливърпул е лидер сред останалите водещи тимове като Арсенал, Челси и самите Манчестър Юнайтед. Човек остава с чувството, че дори ако се експериментира с поставен нарочно стажант по физкултура от някоя местна гимназия на поста наставник на Ливърпул, то босовете на „червените”, независимо кои в момента са на власт, учтиво ще го оставят да изкара поне един сезон. Дори с цената на изпадане в долната дивизия.
От близо десетина години, откакто шампионатът на Острова влезе трайно чрез многобройните директни тв транслации и у българския футболен дом, се чудя на какво да оприлича
ежегодните провали на отбора
в опитите му да се добере до заветното първо място? Винаги в началото се пръква някаква надежда, нещо от сорта на този-път-няма-начин-да-не-стане се прокрадва в изтерзаните душички на иначе все така многобройните фенове на този отбор-уникат. И накрая всичко се срутва. Алпинист, тръгнал да изкачва някои от най-високите върхове в света, но без кислородна маска. Всичко върви добре в началото, понякога и до средата, много рядко съвсем до подножието. Но логично, към седмия осмия километър нагоре остава без въздух, не може да продължи напред. И се предава. Мисията пак не е изпълнена. Това е Ливърпул. Въпросът е защо не се взема тази пуста кислородна маска? Или пък маска има, но тя не е подходящият модел, не върши работа. Погледнете част от разширения състав на Бенитес за настоящия сезон, този, за който вече споменахме, че е изключително неблагоразумие да залагате за титла на „мърсисайдци”.
Алберт Риера, моля?
Страшен, няма що, играл в Майорка и Еспаньол, вероятно все се е борел да не изпадне. Голямата миналогодишна покупка – 20 милиона евро за Алберто Акуилани. Кой? Гледам, за 7-8 години в Рома има стотина мача – по-малко от 1/3 средно всеки сезон. С кратко преотстъпване на Триестина. Майко мила! Сотириос Кириякос – тук няма нужда от коментар.
И още – Райън Бабел – прочул се в началото на годината, че отишъл на тренировка, която била отменена предишния ден. Лукаш Лейва – за близо 70 мача е вкарал едно голче. Емилиано Инсуа – уж аржентински национал, но същата работа. Досега се е отчел с едно попадение за тима. Давид Н`Гог – този няма как да е сериозен играч. Филип Деген, отново кой? Слава богу, наскоро поне се отърваха от Андрий Воронин. Ето ви един цял отбор. Абсолютно ненужен, посредствен и неотговарящ на историята и традициите на Ливърпул. А, забравили сме вратар да сложим. Как кой – Николай Михайлов, купен от Рафа Бенитес, играл в една контрола и оттогава преотстъпен на Твенте.
Просто няма как да се получи. Не само сега, може би изобщо в скоро време. Съмнявам се в „червен” успех дори с най-модерната кислородна маска. Титлите в Европа топлят колкото запалена кибритена клечка в студен зимен ден. Докато един ден, те (Ливърпул) наистина не останат сами. Поне за кратко...
Премиършип бе почти готов
и чакаше своята скорошна реализация.
Бе очевидно, че нещо се променя, че нещо във футбола се случва. Но никой не е очаквал да се случи точно това.
Някак си естествено в края на сезона през същата тази 1990 година шампион стана Ливърпул. За рекорден 18-и път. И за седми в последните десет години. Големият враг Манчестър Юнайтед също имаше повод за плахи усмивки, след като преди четири години бе наел един
своенравен тип за треньор – Алекс Фъргюсън.
Шотландски чешит, постигнал някакви успехи на север с Абърдийн, но нищо повече. Четири сезона, в които Юнайтед не спечели абсолютно нищо на Острова и завистливо подсмърчаше на успехите на Ливърпул. Най-сетне бе взет трофей – след преиграване на финала, победа над Кристъл Палас и ръководството на „червените дяволи” реши да продължи кредита на доверие към Фъргюсън. Дали това бе единствената фатална причина, довела до края на „ерата Ливърпул”, или просто бе дошло времето за смяна на караула – всеки има своята гледна точка.
Всъщност дори в популярната култура двата града размениха своите роли. Над две десетилетия Ливърпул береше плодовита реколта и слава на гърба на четири хлапета, оказали се и гениални музиканти. Но ето – появи се мюзикълът „Коса” с основен хит именно песента „Манчестър”. Където се споменава: „..и той е гений, гений...”. Едва ли е пророческа оценка за произведения от кралицата години по-късно в „Сър” треньор на Ман Юнайтед.
С убийството на Джон Ленън сякаш намаля и влиянието на Ливърпул във всяка една сфера на живота из онези ширини. И сега – хаха, дали е иронично, че убиецът на Ленън Марк Чапмън носи същата фамилия като презимето на Алекс Чапмън Фъргюсън? Не знам, но случилото се с „мърсисайдци” в следващите 20 години отдавна не буди смях сред иначе продължаващите да демонстрират болезнена вярност фенове на отбора. Ако този сезон
тимът на Рафа Бенитес
не стане шампион, нещо, за което не бихте отделили повече от един паунд за залог, то ще бъде чествана може би най-шокиращата годишнина от създаването на професионалния футбол в Англия. Две декади без първо място, без титла за мощния някога Ливърпул!
Споменахме феновете. Тяхната вина също избива наяве всеки път, когато след някой геройски хикс или дори след красива загуба те пеят ли, пеят, та чак гърлата им се късат, онази песен, в която припевът уточнява, че играчите не са сами. Абе някой май наистина не е сам.
Един от най-удобните примери, даван от известно време насам за безграничната, но на моменти откровено идиотска подкрепа, която червените получават на техния „Анфийлд”, дойде от генералния директор на Реал Мадрид Хорхе Валдано. „Сложете в центъра на този страстен, луд стадион закачено на пръчка лайно. Със сигурност ще се намерят хора, които да ви кажат, че това е произведение на изкуството. Не, не е, това просто е закачено на пръчка лайно.” Да благодарим още веднъж публично на популярния аржентинец за откриването на топлата вода. Липсата на нормален коректив сред привържениците на Ливърпул неведнъж е изигравала негативна роля. Традицията в Англия при неуспех
мениджърът да се сменя само в краен случай
в клубните канцеларии на този тим е получила сякаш своята най-голяма реализация. Испанецът е едва под № 17 в списъка от... 1892 година! Поне тук Ливърпул е лидер сред останалите водещи тимове като Арсенал, Челси и самите Манчестър Юнайтед. Човек остава с чувството, че дори ако се експериментира с поставен нарочно стажант по физкултура от някоя местна гимназия на поста наставник на Ливърпул, то босовете на „червените”, независимо кои в момента са на власт, учтиво ще го оставят да изкара поне един сезон. Дори с цената на изпадане в долната дивизия.
От близо десетина години, откакто шампионатът на Острова влезе трайно чрез многобройните директни тв транслации и у българския футболен дом, се чудя на какво да оприлича
ежегодните провали на отбора
в опитите му да се добере до заветното първо място? Винаги в началото се пръква някаква надежда, нещо от сорта на този-път-няма-начин-да-не-стане се прокрадва в изтерзаните душички на иначе все така многобройните фенове на този отбор-уникат. И накрая всичко се срутва. Алпинист, тръгнал да изкачва някои от най-високите върхове в света, но без кислородна маска. Всичко върви добре в началото, понякога и до средата, много рядко съвсем до подножието. Но логично, към седмия осмия километър нагоре остава без въздух, не може да продължи напред. И се предава. Мисията пак не е изпълнена. Това е Ливърпул. Въпросът е защо не се взема тази пуста кислородна маска? Или пък маска има, но тя не е подходящият модел, не върши работа. Погледнете част от разширения състав на Бенитес за настоящия сезон, този, за който вече споменахме, че е изключително неблагоразумие да залагате за титла на „мърсисайдци”.
Алберт Риера, моля?
Страшен, няма що, играл в Майорка и Еспаньол, вероятно все се е борел да не изпадне. Голямата миналогодишна покупка – 20 милиона евро за Алберто Акуилани. Кой? Гледам, за 7-8 години в Рома има стотина мача – по-малко от 1/3 средно всеки сезон. С кратко преотстъпване на Триестина. Майко мила! Сотириос Кириякос – тук няма нужда от коментар.
И още – Райън Бабел – прочул се в началото на годината, че отишъл на тренировка, която била отменена предишния ден. Лукаш Лейва – за близо 70 мача е вкарал едно голче. Емилиано Инсуа – уж аржентински национал, но същата работа. Досега се е отчел с едно попадение за тима. Давид Н`Гог – този няма как да е сериозен играч. Филип Деген, отново кой? Слава богу, наскоро поне се отърваха от Андрий Воронин. Ето ви един цял отбор. Абсолютно ненужен, посредствен и неотговарящ на историята и традициите на Ливърпул. А, забравили сме вратар да сложим. Как кой – Николай Михайлов, купен от Рафа Бенитес, играл в една контрола и оттогава преотстъпен на Твенте.
Просто няма как да се получи. Не само сега, може би изобщо в скоро време. Съмнявам се в „червен” успех дори с най-модерната кислородна маска. Титлите в Европа топлят колкото запалена кибритена клечка в студен зимен ден. Докато един ден, те (Ливърпул) наистина не останат сами. Поне за кратко...
Текст Ники Александров
Фотография Guliver Photos / Getty Images
