Хип-хоп суперзвездата за блясъка на славата, партитата, 30-часовите оргии и какво точно се случва в объркания му личен живот

Шон Кумс (както е истинското му име, независимо че ти го познаваш под псевдонимите Пъф Деди, Пи Диди и само Диди) обикаля нервно по бял тишърт и боксерки около масичката за кафе, поставена в центъра на вероятно най-просторната стая, използвана като гардероб в центъра на Ню Йорк. Навсякъде има стелажи с дрехи, обувки, очила и бижута. От всичко наоколо личи, че рап звездата, киноактьор, ресторантьор и бизнесмен със собствена модна линия Пи Диди обича да действа с размах.

Да намери подходящи дрехи за деня, стартиращ силно с интервю за най-голямото мъжко списание, е единственият му сериозен проблем в момента. Въпреки младата и гладна конкуренция 40-годишният Кумс продължава да е на върха на хранителната пирамида на хип-хопа (новият му диск Last Train To Paris ще излезе съвсем скоро), със сигурност е единственият рапър, който играе в постановка на Бродуей (A Raisin in The Sun), а сп. Forbes неотдавна оцени годишния му доход на солидните 30 милиона долара.

Жълтата преса се влюби в Шон покрай авантюрата му с Джей Ло, но и днес името му продължава да се споменава редовно, както по неприятни (арестът му за стрелба в нощен клуб в Манхатън), така и по достойни за уважение поводи (участието му в благотворителен маратон с цел набиране на 1 млн. долара за подобряване на качеството на образованието в държавните училища в Ню Йорк). Както стана ясно по време на интервюто, зад маската на бонвиван, който лети с частни самолети и обикаля декадентските партита в любимите му Сен Тропе и Ибиса, всъщност се крие борещ се с вътрешните си демони персонаж, който обича да говори най-много по две основни теми: любовта и смъртта. Страхува се единствено от първата, защото тя продължава да е по-голямата загадка за него.


Скоро навърши 40, което е сериозна възраст за един рапър. Не се ли опасяваш, че съвсем скоро някой от младите претенденти ще открадне короната ти на крал на хип-хопа?
Не. В рап-години съм вероятно на нещо като 55, но все още съм достатъчно силен, здрав и красив, за да не позволявам на никого да се ебава с мен. На младите рапъри ще им трябва доста време, за да достигнат моя статут. Ще им трябва много време, за да гледат физиономиите си на огромен билборд на Таймс Скуеър, докато дават интервю за Playboy и за да имат толкова хитове, колкото съм записал аз. Аз съм американската рапмечта.

Едва на първия въпрос от интервюто сме и ти вече звучиш по-нахакано дори от твоя идол Мохамед Али. Наистина ли смяташ, че си най-великият?
Пич, ако някой, който знае кой съм, не завижда на това, което съм постигнал и не е вдъхновен от примера ми, значи всяка надежда за него е загубена. Не искам да звуча като арогантен гъз, но това са фактите – черно на бяло. Мога ей сега да ти напиша на един лист нещата, които съм направил до момента и да те оставя сам да прецениш дали съм номер едно в хип-хопа или не. Кажи ми кой друг рапър е успял едновременно в музиката, модата, телевизията и киното? Ще ми е интересно да чуя името му.

Какво ще отговориш на онези, които те критикуват, че си един от малкото рапъри, които не пишат сами римите си?
Бях разглезен от това, че Биги (Смолс, по-известен с псевдонима си Ноториъс Би Ай Джи - бел.ред.) написа първите ми парчета, а е адски трудно да надскочиш точно него. Недей да си мислиш, че аз просто поръчвам по имейл текстове на някакви хора и те сядат и пишат за мен. Идеите за римите и мелодиите винаги са мои. Просто когато човек може да работи с най-добрите композитори, които да доразвият хрумванията му и да ги слеят в едно безупречно цяло, трябва да е луд да не ги използва. Давам идеи дори на Джей-Зи – ако съдя по парчетата му, аз съм основната му муза и той винаги върви по утъпканата от мен пътека. Затова не искам да излиза все едно се съревновавам с него – той дори не е в моята категория.

Въпреки всичко много критици твърдят, че напоследък се носиш по течението и си изгубил желанието да правиш истински новаторска музика.
Съгласен съм с тях. Много е трудно човек да запази страстта, която е изпитвал към хип-хопа по времето, когато е работил с Биги, Мери Джей Блайдж и Джодеси,  и трябва да се пренастрои към новите правила на играта.

Какви са те?
В днешно време на никого не му пука дали си новатор. От теб се очаква да направиш приятно албумче с няколко хита, които да се харесат на всички. Колко според теб са рап парчетата, записани през последните пет години, които ще се слушат след още десет? Аз не съм хейтър, просто имам трезва преценка за нещата. Хората могат да говорят каквото си искат за мен, но никой не може да отрече, че поне седем от хитовете ми са истински хип-хоп евъргрийни. It’s All About The Benjamins е най-често пусканото по радиото рап парче на всички времена. Има само едно  друго, което почти го настига  - I’ll Be Missing You, но то пак е мое. Нека оставим фактите да говорят, докато аз се отдалечавам към залеза с последния влак за Париж (игра на думи със заглавието на предстоящия му нов албум Last Train To Paris - бел.ред.)

Очевидно не си доволен от състоянието на съвременния хип-хоп, и все пак – как точно се вписва твоята музика в него?
Отдавна нямам нужда да записвам албуми, за да си плащам наема, така че върша всичко това от любов към играта – моите парчета нямат нищо общо с хип-хопа, който върви по радиото в момента. Ако реша да запиша три последователни номер едно рап хита, които да размажат сегашната хилава конкуренция, мога още утре да вляза в студиото и да го направя, но това просто не ми е приоритет. 

Мислиш ли, че хип-хопът с неговата огромна популярност има принос за това Америка да има чернокож президент?
Определено. Ако никой друг не го е заявявал до момента, аз ще го направя – с нашата музика ние показахме на света, че сме уверени в себе си и че имаме талант и способности. Срещал съм се с Обама два пъти и ако можех да избирам кой да ми е баща, бих искал да се казвам Шон Кумс Обама (смее се). Надявам се той да прочете това интервю и да ме осинови. Дори няма нужда да ме включва в завещанието си, защото си имам достатъчно кинти.

Срещал си се и с покойния Майкъл Джаксън.
Да, той дойде на едно парти, което направих след наградите на МTV през 2008-а. Бях поканил разни важни клечки в Холивуд, защото ми беше важно да създам добри връзки там. Изведнъж шефът на охраната дойде и ми каза “Мистър Кумс, Майкъл Джаксън иска да се срещне с вас”. Понеже Майкъл не фигурираше в списъка на гостите, беше решил учтиво да се осведоми дали е окей да дойде, и аз, естествено, бях поласкан. Седнахме в едно сепаре и първото, което направи, беше да разгледа пръстените ми, все едно ще ги купува. Държеше се като истинско улично момче от Харлем. После прошепна в ухото ми: “Къде е Бионсе? Искам да се запозная с нея”. И аз си казах: “Гледай какъв глупак съм, мислех, че Майкъл е тук заради мен, а то истинската примамка била Бионсе, хаха”.

Когато Джаксън почина, замисли ли се за това, че и ти си смъртен?
Не. Около мен са умирали толкова много хора, че гледам на смъртта не като на заплаха, а като на естествен спътник на живота. Беше ми много тежко, когато Ноториъс умря, когато двама от приятелите ми бяха застреляни в един и същи ден в Атланта, заради момиче, но просто такава е била божията воля. 

Баща ти също е бил застрелян заради вражди в престъпния свят?
Да, той е бил голяма работа в Харлем, но когато търгуваш с наркотици, в един момент нещата задължително се омазват.

В едно интервю каза, че си говорил за него с Франк Лукас (митичния наркобос, чийто живот е в основата на филма “Американски гангстер” – бел. ред.) Какво ти каза той?
Франк дойде в моя офис и ми обясни, че баща ми е бил човек, на когото винаги можело да се разчита, бил е душата на всяко парти и всички са го обичали. И през ум не ми минава да оправдавам решението му да се занимава с дрога, просто споделям фактите.

Как гледаше майка ти на тези му занимания?
Те винаги са се обичали много. За да ме предпази, тя ме излъга, че е загинал в автомобилна катастрофа и винаги се опитваше да скрие от мен с какъв точно бизнес си изкарва парите татко. Защото в нашата махала никое дете не си мечтаеше да стане баскетболист или рапър. Всички искаха да продават крек. Ако можеха да изберат да бъдат лекари, които вземат 300 000 долара на година, или наркотрафиканти, които печелят пак толкова, повечето от съучениците ми щяха да се спрат на втория вариант. Знам, че е идиотско, но това е начинът, по който мислехме тогава.

Самият ти продавал ли си някога наркотици?
Да, но всичко продължи едва 48 часа.

Какво точно се случи?
Едни приятели продаваха крек в Мериленд и караха беемвета, докато на мен често ми се налагаше да крада храна от супермаркета, така че реших да спечеля малко пари като всяко умно момче. Дадоха ми няколко пакетчета и ме изпратиха да чакам на един ъгъл. Клиентите сами щели да дойдат. Да де, ама преди тях се появиха три ченгета и моментално ме погнаха. Единствено това, че познавах района като петте си пръста, ми помогна да се измъкна невредим. Вечерта пак се видяхме с приятелчетата ми и отидохме на същото място, където този път се изсипа цял камион с ченгета. Докато бягах, за да си спася кожата, си казах, че Господ ми дава знак, и на следващия ден казах на моите хора, че се отказвам от този бизнес. Не съм описвал тази история в мое парче, защото и без това е достатъчно смешно, че вероятно съм най-кратко действалият наркодилър в историята.

Предупреди ли твоя приятел Биги за опасностите, които се крият в търговията с дрога?
Да, казах му: “Виж, ние с теб можем да направим така, че хлапетата в Харлем да искат да са следващите Пъф Деди и Ноториъс, а не пушечно месо за наркотрафикантите и полицията. Имаме възможност да променим нещата към по-добро”.

Каква е твоята версия за убийството му? Носят се слухове, че знаеш повече за това, отколкото си готов да споделиш с пресата и полицията.
Ако намекваш, че си мълча, защото спазвам някакъв гангстерски код на честта, си в голяма грешка. Просто не обичам да дрънкам глупости. Искам истината да излезе наяве не по-малко от всички останали.

Мислил ли си някога, че ако го беше уговорил да не ходите на онова парти на сп. Vibe, на връщане от което беше убит, щеше да му спасиш живота?
Да, може би трябваше да следвам инстинкта си. Предчувствах, че нещо лошо ще се случи, но той ме помоли да го придружа, за да се позабавляваме заедно по повод завършването на последния му албум.

Едва ли е било чак толкова важно да отидете, при положение че двамата изглеждахте неразделни.
Всъщност не излизахме толкова често заедно. Биги харесваше ъндърграунд дупки, в които се пуши много трева, докато аз предпочитах лъскави клубове с шампанско и много мацки.

Сексуалните ти подвизи са любима тема на пресата, но много от тях вероятно са преувеличени. Ако напишеш книга…
Хайде, изплюй камъчето и ми кажи направо какво искаш да знаеш, като мъж на мъж. И на мен ми е малко неудобно да говоря за тези неща…

Добре де, разкажи ми най-забавната сексистория в живота ти.
Имаше едно телевизионно шоу Midnight Blue и аз много си падах по мацката – Ванеса дел Рио. Гледах го всеки четвъртък и мастурбирах като луд. Беше ми съвестно, защото тогава ходех в католическо училище. Всеки път, след като свършех, падах на колене и се молех на Господ да ми прости този грях.  

Кога загуби девствеността си?
Опитах се да го направя едва на седем. На девет или десет почти успях с едно момиче, но майка ми се прибра ненадейно от работа и щеше да ме убие. На зрялата възраст 13 вече се чувствах като истинска порнозвезда, защото бях изгледал повече мръсни филмчета от всички мои съученици, и най-накрая успях да отбележа с една мацка. В нашия квартал имаше много хотели, в които можеш да си вземеш стая за час, и аз винаги гледах да имам по 20-30 долара в джоба си, за да мога да се усамотя с някое момиче. Маниак съм на тема секс и не ме е срам да си го призная. Можеш да ме засечеш често в някой сексшоп, а ако в някакъв момент започнат да изпращат любителите на порно в затвора, аз ще съм сред първите арестувани.

Хвалиш се, че участваш в секс-маратони, продължаващи по 30 часа. Не се ли изхвърляш малко?
Не, това е истина, пич. Четох, че Стинг го прави и реших да изуча подходящите техники за концентрация и дишане. Понякога направо не мога да повярвам колко дълго издържам – слънцето изгрява и залязва, а аз още не съм финиширал, хахаха.

Сигурно да си вманиачен на тема секс в строго католическо училище, където учат само момчета, е истински ад.
Напротив, както знаеш, липсата кара сърцето да копнее още повече. Веднага щом биеше последният звънец, изхвърчах на улицата, където имаше жени, които можех да видя, да подуша и да се възхищавам на вродената им грация.

Беше ли дисциплиниран ученик?
Всъщност да. За разлика от повечето ми съученици обожавах да нося училищната униформа – това е една от малките ми тайни. От много ранна възраст започнах да ходя с костюм и вратовръзка и бързо научих как трябва да са ушити дрехите, за да стоят секси на един мъж.

Да бъдеш моногамен вероятно е ужасно трудно за знаменитост като теб?
Така е. За да задържи вниманието ми, една жена трябва да е наистина висока класа. Да е уверена в себе си, да излъчва стил, а уменията й в леглото да могат да засрамят всяка порноактриса.  Трябва да е отворена за всякакви експерименти в секса.

Какви например?
Не би било лошо моето момиче да ме изненада, като доведе своя приятелка. Не казвам, че съм суингър, но съм чувал, че хората, които от време-на време си разменят партньорите, имат едни от най-дългите и пълни с любов връзки, които можеш да си представиш.

Защо се разпадна връзката ти с Дженифър Лопес?
Просто в един момент публичното внимание, на което бяхме изложени, ни дойде в повече. Освен това не бях затворил напълно вратичката на отношенията ми с Ким.

Говорим за Ким Портър - майка на три от децата ти, нали?
Да, много е трудно да скъсаш окончателно с някой, с когото сте били заедно цели 9 години. Или поне за мен е трудно.

С Дженифър скъсахте през 2001-а, когато ти беше арестуван за стрелба по време на сбиване в нощен клуб. Възможно ли е този инцидент да е прелял чашата и да я е накарал да се вслуша в съветите на хората около нея да престане да се занимава с теб, за да не прецака кариерата си?
Сигурен съм, че са й казали да прецени дали рискът да сме заедно си струва.

Какви са отношенията ти с нея в момента?
О, прекрасни. Има хора, които влизат в живота ти и го променят, независмо че в някакъв момент вече не сте заедно. Дженифър е от тях.

Как промени тя живота ти?
Човече, адски е хубаво да си влюбен в жена, която те разбира напълно, защото мисли и живее точно като теб. Ние с нея сме еднакво амбициозни и еднакво отдадени на страстите си.

Твърдиш, че Франк Синатра е един от кумирите ти. Защо?
Защото този агент е живял на пълни обороти - забавлявал се е здраво, работил е здраво и е оставил нещо след себе си. Искам някой ден, когато всичко приключи, да мога да кажа същото за себе си.

По какво си приличате най-много с Франк?
Със сигурност не по любовта ни към партитата и пилеенето на пари. Начинът, по който той е обичал Ава Гарднър, е същият, по който аз обичах една жена. Синатра е бил много наранен от предателството на Кенеди, който рязко се отказва от приятелството им по настояване на своите съветници. Ситуация, която също ми е позната.

И двата примера, които даде току-що, са свързани с Дженифър Лопес, нали?
Не изцяло, но щом си истински влюбен, си готов да умреш за една жена и болката, когато осъзнаеш, че чувствата й към теб са много по-слаби и повърхностни, е огромна. Такова преживяване почти може да те откаже да обичаш.

Ако можеше да зададеш един въпрос на Синатра, какво би го питал?
Дали е успял да превъзмогне травмата от раздялата с Ава, или тя го е преследвала до края на живота му. Аз знам за себе си, че имам сили за не повече от още една такава връзка.

Отказвала ли ти е жена някога?
Да, разбира се. Дали съм се съгласявал да приема отказа й, вече е друг въпрос.

Надушвам интересна история, която няма да откажеш да разкажеш на Playboy.
Добре... става въпрос за една млада дама, която е актриса. Известна е. Казах й, че ще направя всичко, за да съм с нея, и в крайна сметка започнахме да се виждаме. Но понеже и двамата бяхме затворници на собствената си популярност, в крайна сметка не се получи.

Сега остава да кажеш и коя е тя.
Единственият, на когото ще кажа името й, е Господ. Ако той каже, че няма да вляза в рая, ако не му споделя коя е, тогава ще прошепна името й в ухото му.

Хората, които следят холивудските слухове и четат това интервю, ще са готови да се обзаложат на каквото поискаш, че става дума за Сиена Милър.
Мога само да ти кажа, че не беше тя. Отказвам да говоря повече за това.

Добре. Ходил ли си някога на психотерапия?
Да, много пъти. Поводите са били прецакани интимни връзки като тези с Дженифър и Ким и трагедии като убийството на Биги. Няколко психиатри са ми казвали, че имам биполярно разстройство, но това не е вярно - просто настроенията ми се сменят доста често (смее се).

Как стана така, че хип-хоп звезда като теб получи роля в продължението на “Да забравиш Сара Маршал” на новия спасител на американското комедийно кино Джъд Апатоу?
Джъд беше гледал “Made”, филма, който снимах с Винс Вон и Джон Фавро. Той е култова класика сред комедийните актьори – разбира се, не заради моята актьорска игра, а заради импровизациите на Вон. Подходът на Апатоу е същият – още първия ден скъсай сценария и прави, каквото ти диктува сърцето ти, хаха. Въпреки това отидох на прослушване като всички останали актьори и се представих добре.

Повечето рапъри, които решат да се пробват в киното, в крайна сметка се провалят мизерно. Защо мислиш, че ти ще си изключение от това правило?
Моето тайно оръжие е, че аз съм едно адски забавно копеленце (смее се). Това е нещото, което близките ми обожават и почти никой от журналистите и феновете ми не подозира. За да бъдеш добър комедиен актьор, трябва да си натурално забавен – ако си дърво, смешният сценарий не може да те спаси. Чувствам се все едно излизам на игрището срещу Майкъл Джордан, но дори и краката ми да треперят, ще направя всичко възможно, за да отбележа точка за моя отбор.

Кои филми те вдъхновяват?
Любимият ми напоследък е „Marty“ - много романтична любовна история за един пич, който е влюбен в обикновено грозновато момиче. Иначе, дори и да е рап клише, най-много обичам „Белязаният“, и то не заради кокаина, пищовите и колите, а заради упорството, с което главният герой преследва мечтите си.

Общото между тези два толкова различни филма е, че героите търсят себе си и смисъла на своя живот. Ти открил ли си го?
Не знам, но съм преживял толкова много. Това, моето, са пет живота в един, хаха. Понякога чак се плаша

Interview by Jermaine Hall
Photography by Warner and Universal Music Group