Гениалният американски комик за жените,неприязънта му към политиците и защо външният вид понякога не е най-важното за един актьор

Първата сериозна работа в живота на Дани де Вито (64) е дамски фризьор в салона на демоничната му, както сам я описва, по-голяма сестра. Става актьор, за да се освободи от нейната опека, и моментално се прочува с телевизионното шоу „Такси”, което логично дава старт на филмовата му кариера. Нисък и грозен, но пълен с енергия,  той бързо се превръща в една от най-разпознаваните холивудски звезди.

Началото слага ролята на Мартини в „Полет над кукувиче гнездо”, следват  филми като „Близнаци”, „Джуниър”, „Завръщането на Батман”, „Игра на пари”, „Поверително от Ел Ей” „Човек на Луната” и, разбира се, много други. Де Вито е доста успешен и като режисьор - достатъчно е да споменем само почти перфектния „Войната на семейство Роуз”, „Хофа” и „Матилда”. За да бъде картинката пълна, продуцира филми като „Човек на Луната”, „Криминале” и „Ерин Брокович”.

От 27 години е щастливо женен за доста по-високата от него актриса Риа Пърлман, от която има три деца.


1. Вярно ли е, че без малко да станете фризьор?
Да, тогава бях много млад и глупав. Това беше фризьорският салон на сестра ми. Освен това, нека си говорим на „ти”.

2. Дали все още би могъл да фризираш някоя дама?
Разбира се. Фризьорството е добра професия за един мъж, преди всичко от гледна точка на близкия контакт с жените. Да си барман би могло да бъде също толкова атрактивно, ако не беше преобладаващото присъствие на мъже от другата страна на бара.

3. Защо тогава се отказа от фризьорството?
Работех със сестра си. Ако я познаваше, изобщо нямаше да ми зададеш този въпрос.

4. Толкова ли е ужасна?
Тя е като огромен трън в царски задник. Аз, разбира се, много я обичам. И нея, и другата ми сестра. Мисля, че и двете биха били много щастливи, ако могат да се снимат за „Playboy”. Най-добре при по-приглушено осветление, ако разбираш какво намеквам (смее се).

5. Кой първи ти каза: „Дани ти  имаш талант да бъдеш актьор”?
Мама. Бях на девет месеца (смее се). Тя ми каза: „Дани, ти си много талантлив”. „Наистина ли мислиш така?”, отвърнах учудено аз.

6. Явно наистина си бил много талантлив, щом си можел да говориш на тази възраст.
После добави: „Ти си моето малко петле”, а аз я срязах: „Мамо, как можеш да ми говориш така, та ти лежиш с мен едно легло, освен това си ми майка и италианка”. Ако трябва да говорим сериозно, майка ми от самото начало ме поощряваше да се занимавам с кино. Не ми казваше, разбира се, че съм извънредно привлекателен, защото мама никога не лъже, но пък ми казваше, че съм забавен и че когато поискам, мога да разчувствам хората. Дълго време не вярвах, че от мен ще излезе актьор, но след няколко години работа със сестра ми просто исках да избягам. Бил съм на 18 или 19, когато потеглих от Ню Джърси за Ню Йорк.

7. Тръгнал си за Ню Йорк, за да станеш актьор?
Не. Исках да усвоя изкуството на макиажа, още повече че сестра ми пое разходите по курса. Струваше ми се, че това е най-добрият начин да се откъсна от влиянието й. Щастливо съвпадение беше, че занятията се провеждаха в сградата на Американската академия по драматични изкуства. Именно там се убедих, че си струва да стана актьор, най-малко защото актрисите, които срещах по коридорите, бяха все красиви жени. Мисля, че това наклони везните. Взех си изпитите за гримьор и продължих с курсове по актьорско майсторство. Днес не си представям, че бих могъл да правя нещо друго.

8. Дали човек с твоя ръст и външност среща по-големи трудности в намирането на роли?
Не знам, защото нямам база за сравнение. Никога не съм изглеждал като... не знам… като Робърт Редфорд или някой друг секссимвол. Добрата външност не решава всичко, въпреки че е от полза. Защото, когато в една стая има шестима мъже, петима от които са привлекателни като Кларк Гейбъл, а шестият изглежда като... да речем, че при всички положения е далеч от тяхната природна красота, то как мислиш – на кого ще обърнат внимание хората? Те ще започнат да се чудят откъде се взе и кой всъщност е ниският грозен мъж и именно той ще стане обект на всеобщия интерес, а не някой от онези петима красавци. По същия начин аз съм забележим и именно в това се крие моят коз.

9. Сега е моментът да разрешим основния проблем на повечето твои фенове, които в интернет форумите обсъждат колко си висок всъщност.
И какво пише там?

10. 152 сантиметра.
Нека си остане така.

11. Можеш ли да си представиш себе си в ролята на Джеймс Бонд?
Разбира се. Сценаристите трябва само доста да попроменят героя.

12. Би ли се пробвал някога в политиката като твоите колеги Арнолд Шварценегер и Роналд Рейгън.
Наричаш тези двамата актьори? Не си позволявай да се шегуваш по този начин! Трудно ми е да повярвам, че Арнолд е губернатор на Калифорния. А че е републиканец – още па-малко. Явно мозъкът му така е блокирал, че страда от недостиг на кръв, не работи, както трябва.

13. Защо според теб почти всеки достатъчно успешен актьор един ден решава да стане режисьор?
Дълго време нямах подобни намерения. Но веднъж гледах един филм, чието име не помня, и си помислих, че бих искал да направя нещо подобно. Започнах да наблюдавам другите режсьори, заснех първите късометражни филми на 16-милиметрова лента, снимах първото в живота си телевизионно шоу и най-накрая дебютирах като режисьор с „Изхвърли мама от влака”.

14. Майка ти не се ли обиди от заглавието?
За премиерата в родния ми Оусбъри Парк тя пристигна на инвалидна количка. После казваше, че най-големите й опасения били как ще реагират съседите. Но беше много горда.

15. Приятно ли е да командваш на снимачната площадка Робин Уилямс, Джак Никълсън или Джулия Робъртс.
О, да, това е изключително удоволствие, особено в случая с Джулия (смее се). Това е и причината да не режисирам филми за пари, а само защото това ми носи огромна наслада. Обичам да общувам с други актьори, да ги карам да си скъсат задниците от бачкане и да съм адски зает.

16. Знаем, че имаш и няколко ресторанта. Неизбежно ли е човек с италиански корени като теб в един момент от живота си да не се захване с кулинария?
Мисля, че всеки, който обича да яде колкото мен, рано или късно отваря собствен ресторант. Може би вие още не сте засегнати от това, но в Щатите генномодифицираните храни са все по-голям проблем. Кухнята в моите ресторанти е здравословна и разнородна, но с превес на италианската. Не знам дали италианските ястия са най-добрите в света, но когато съм в Италия, мога да ям по цял ден и цяла нощ и да не кача дори половин килограм, докато в Америка и нищо да не сложа в устата си, пак пълнея.

17. Коя е най-голямата глупост, която си чел за себе си?
За мен се пишат всякакви глупости, но най-голямата беше от времето, когато правихме телевизионното шоу „Такси”. В една от сериите ни гостува един човечец, който, за да остане в САЩ, трябваше да се ожени за американка. Казах на продуцентите, че за нуждите на тази конкретна програма искам да се науча да свиря на цигулка парчето „I  Love You”. Наеха ми учител, опитвах ли, опитвах… Появих се на сцената с тази цигулка, пробвах да изсвиря нещо, но не се получи добре. На следващия ден прочетох в един жълт вестник: ”Дани де Вито се отказва от актьорската си кариера и ще става цигулар”. След няколко дни ми звънна майка ми и пита: „Дани, защо никога не си ми казал, че мечтаеш да станеш цигулар”. „Мамо, за какво говориш?”, питам я аз. „Та нали по вестниците пишат, че ще ставаш цигулар.” Започнах да се вбесявам: „Мамо, та това са пълни измишльотини”. „Какви измишльотини, като за това говорят всички в нашия супермаркет!” „Мамо, живял съм с теб толкова години, виждала ли си ме когато и да било с цигулка?” И до днес не съм сигурен, че тогава ми повярва.

18. Нека поговорим още за жените. Женени сте със съпругата ти, актрисата Риа Пърлман, повече от 27 години....
Да, а преди това бяхме заедно 11 години. Когато започнах да печеля достатъчно пари, че да не умрем от глад заедно, веднага я заведох пред олтара.

19. Какво трябва да притежава една жена, за да не бъде сменена от съпруга си кинозвезда с някоя млада старлетка?
Трябва да е Риа Пърлман.

20. А какво трябва да има един мъж, който не прилича на Брад Пит, за да привлече вниманието на една красива жена?
Просто трябва да е Дани де Вито

Interview by Marius Urbanek
Photography by Guliver Photos / Getty Images