Опасни футболни връзки
Украйна и Южна Африка са крайно рискови държави за провеждане на големи първенства
През 2001 година бях за първи и последен път в Донецк. Град в Източна Украйна с възлово значение за икономиката на страната. Столица на Донбас – регион с голямо историческо наследство. Население – колкото София. По онова време бившата съветска република все още бе на една ръка разстояние от комунизма. Всъщност той бе открехнал вратата уж да си ходи, но впечатленията ми бяха, че специално в Донецк комунизмът си стоеше и се чувстваше уютно. Голяма мъка бе намирането на що-годе сносно заведение за вечеря. Два-три ресторанта с намръщени лелки в ролята на сервитьорки, които изобщо не се съобразяват с желанието ти и правата ти на клиент. Местните мужчини уплътняваха времето от края на работния си ден до прибирането в сивия си и безличен дом, част от многобройните донецки комуналки, по стара съветска традиция. А именно – запивка в антрето на кварталния магазин за хранителни продукти. Каре, подаващо си бутилка водка без етикет.
Общо взето, това се случва из петия по големина украински град. Един от централните проспекти се казва Илич, друг - 50 лет СССР.
На улица Комсомолская, близо до площад Ленин, е основният хотел “Киев”. Има и още няколко мизерни гостилници, ние обаче спахме в “Дружба”. Долнопробен хостел е за предпочитане пред скърцащото и неудобно легло в стаята с твърде базисно обзавеждане, включващо две чаши на едно шкафче, вазичка с изкуствено цвете и зверски мръсен прозорец без пердета. И така – добре дошли в един от основните градове на следващото европейско първенство по футбол!
Днес ситуацията едва ли е коренно по-различна. Това, че местният футболен тим спечели последното историческо издание на турнира за купата на УЕФА не помага кой знае колко за облагородяването на града, чиято най-голяма забележителност е издигнатият приживе паметник на местната легенда в леката атлетика Сергей Бубка. Общо взето, тази склуптура и няколкото истински красиви православни църкви са единствените места, където попаднал в Донецк турист може да уплътни час-два от времето си. Но какво ще прави през останалото? Нямам си на идея. Иначе откритият през август тази година със зрелищно шоу на Бионсе стадион „Донбас Арена” е истинско бижу. Капацитетът му е 50 хиляди. Прекрасно съоръжение, чудесни условия за зрителя. Добре де, но ако на него се паднат да играят Холандия и Англия например, това означава, че преди и след мача тези 50 хиляди трябва някъде да пият, ядат и спят. Хайде, да приемем, че към две хиляди ще изберат нощувката под открито небе, поради невъзможността да си спомнят къде им е хотелът, тъй като са попрекалили с бирата (Оболонь е най-добрата, честно), но останалите?
Къде по дяволите ще се поберат?
Къде ще си харчат парите?
Къде милите им английски и холандски съпруги ще правят следобеден шопинг, докато мъжете се наливат преди мача? И откъде на другия ден ще се вземат минимум 200 самолета, за да ги отведат до следващия град? Например Лвов, който е на 1000 километра, или направо до Гданск в другата страна-домакин Полша, който отстои на още толкова. Защото пътуването с украинските железници е сериозен рисков подход, гарантиращ изпускането на другия мач.
Изобщо останалите три града, освен столицата Киев, предвидени за домакини на Евро 2012 – Лвов, Донецк и Харков, тревожат сънищата на Мишел Платини, който периодично прави визити на изток и още по-периодично анонсира дипломатично реални заплахи за отнемане на домакинството. Последният срок е декември тази година. През лятото пък Юшченко наложи вето върху закона, който задължава националната банка да влее 880 милиона евро от държавния бюджет за финансирането на първенството, тъй като се страхува от отклонение на средствата, които бяха предвидени за строеж на пътища, хотели и летища. Така ако Украйна не представи необходимите гаранции, то близките до Полша немски градове Берлин и Лайпциг са готови на минутата да покрият необходимите изисквания за домакинство. Връчването на най-големия футболен форум в Европа на страна от бившия СССР бе ловък ход от страна на легендарния французин, позволил му да спечели битката с Ленарт Йохансон в началото на 2007 година за върха в УЕФА. Малките нации бяха зад него, виждайки в Украйна себе си след години.
Сега стигаме до още по-големия купон. Наближаващото световно в ЮАР следващото лято. Знаете ли, че в Йоханесбург е разрешено след осем часа вечерта колите да не спират на червено? Обикновено само леко намаляват, тъй като спирайки стават лесна плячка на бандитите, дебнещи край всеки светофар. Мои колеги, отразявали тази година Купата на конфедерациите, се кълняха, че няма как този Мондиал да мине без трагични инциденти и много жертви. Нивото на престъпност в райони като Совето, този своеобразен квартал-държава, е притеснително високо. Столицата Претория също крие рискове. Може би единствено по-отдалечените Кейптаун и Порт Елизабет са нещо като сигурни оазиси на спокойствието, но един световен шампионат по футбол предполага масивен наплив от туристи, които в продължение на цял месец кръстосват смело из територията на съответната страна домакин.
Футболът в ЮАР е религия за тъмнокожото население, ръгбито е спортът на белите. В националната селекция, водена отново от бразилеца Перейра, попадат от време на време по двама-трима бледолики, колкото за цвят. Но най-вече от Европа идват ордите от снежнобели фенове, обикновено със зачервени от слънцето бузки. Бурето с барут е готово да избухне по много причини. Дори една съдийска грешка в ущърб на домакините в евентуален мач между Бафана Бафана и Германия може да предизвика гняв и желание за мъст по тъмни доби из много от градовете. Швабските мустачки ще бъдат опърлени за нула време и ако представителите на най-голямата местна етническа група зулу спрат дотам, то германецът може да се кръсти от благодарност.
Да, идва световно първенство, клиширано казваме, че светът става футбол за цял един месец, но говорим за престъпност и все още съмнителната наличност на добър публичен транспорт в грамадните като площ градове в ЮАР. Тук флиртът тип „Опасни връзки” дойде от страна на световния футболен бос Сеп Блатер. Ротационната идея за домакинство на Мондиалите сериозно зацикли, когато стрелката достигна до Африка. Трусовете тепърва предстоят и някой наистина ще го отнесе в крайна сметка. Само да не е самият чичко-паричко Сеп, който като чистокръвен швейцарец също е привлекателна мишена за местните. И портиерът в луксозния хотел да не насочи своето копие към него. Че тогава вече работата ще се оплеска...
Общо взето, това се случва из петия по големина украински град. Един от централните проспекти се казва Илич, друг - 50 лет СССР.
На улица Комсомолская, близо до площад Ленин, е основният хотел “Киев”. Има и още няколко мизерни гостилници, ние обаче спахме в “Дружба”. Долнопробен хостел е за предпочитане пред скърцащото и неудобно легло в стаята с твърде базисно обзавеждане, включващо две чаши на едно шкафче, вазичка с изкуствено цвете и зверски мръсен прозорец без пердета. И така – добре дошли в един от основните градове на следващото европейско първенство по футбол!
Днес ситуацията едва ли е коренно по-различна. Това, че местният футболен тим спечели последното историческо издание на турнира за купата на УЕФА не помага кой знае колко за облагородяването на града, чиято най-голяма забележителност е издигнатият приживе паметник на местната легенда в леката атлетика Сергей Бубка. Общо взето, тази склуптура и няколкото истински красиви православни църкви са единствените места, където попаднал в Донецк турист може да уплътни час-два от времето си. Но какво ще прави през останалото? Нямам си на идея. Иначе откритият през август тази година със зрелищно шоу на Бионсе стадион „Донбас Арена” е истинско бижу. Капацитетът му е 50 хиляди. Прекрасно съоръжение, чудесни условия за зрителя. Добре де, но ако на него се паднат да играят Холандия и Англия например, това означава, че преди и след мача тези 50 хиляди трябва някъде да пият, ядат и спят. Хайде, да приемем, че към две хиляди ще изберат нощувката под открито небе, поради невъзможността да си спомнят къде им е хотелът, тъй като са попрекалили с бирата (Оболонь е най-добрата, честно), но останалите?
Къде по дяволите ще се поберат?
Къде ще си харчат парите?
Къде милите им английски и холандски съпруги ще правят следобеден шопинг, докато мъжете се наливат преди мача? И откъде на другия ден ще се вземат минимум 200 самолета, за да ги отведат до следващия град? Например Лвов, който е на 1000 километра, или направо до Гданск в другата страна-домакин Полша, който отстои на още толкова. Защото пътуването с украинските железници е сериозен рисков подход, гарантиращ изпускането на другия мач.
Изобщо останалите три града, освен столицата Киев, предвидени за домакини на Евро 2012 – Лвов, Донецк и Харков, тревожат сънищата на Мишел Платини, който периодично прави визити на изток и още по-периодично анонсира дипломатично реални заплахи за отнемане на домакинството. Последният срок е декември тази година. През лятото пък Юшченко наложи вето върху закона, който задължава националната банка да влее 880 милиона евро от държавния бюджет за финансирането на първенството, тъй като се страхува от отклонение на средствата, които бяха предвидени за строеж на пътища, хотели и летища. Така ако Украйна не представи необходимите гаранции, то близките до Полша немски градове Берлин и Лайпциг са готови на минутата да покрият необходимите изисквания за домакинство. Връчването на най-големия футболен форум в Европа на страна от бившия СССР бе ловък ход от страна на легендарния французин, позволил му да спечели битката с Ленарт Йохансон в началото на 2007 година за върха в УЕФА. Малките нации бяха зад него, виждайки в Украйна себе си след години.
Сега стигаме до още по-големия купон. Наближаващото световно в ЮАР следващото лято. Знаете ли, че в Йоханесбург е разрешено след осем часа вечерта колите да не спират на червено? Обикновено само леко намаляват, тъй като спирайки стават лесна плячка на бандитите, дебнещи край всеки светофар. Мои колеги, отразявали тази година Купата на конфедерациите, се кълняха, че няма как този Мондиал да мине без трагични инциденти и много жертви. Нивото на престъпност в райони като Совето, този своеобразен квартал-държава, е притеснително високо. Столицата Претория също крие рискове. Може би единствено по-отдалечените Кейптаун и Порт Елизабет са нещо като сигурни оазиси на спокойствието, но един световен шампионат по футбол предполага масивен наплив от туристи, които в продължение на цял месец кръстосват смело из територията на съответната страна домакин.
Футболът в ЮАР е религия за тъмнокожото население, ръгбито е спортът на белите. В националната селекция, водена отново от бразилеца Перейра, попадат от време на време по двама-трима бледолики, колкото за цвят. Но най-вече от Европа идват ордите от снежнобели фенове, обикновено със зачервени от слънцето бузки. Бурето с барут е готово да избухне по много причини. Дори една съдийска грешка в ущърб на домакините в евентуален мач между Бафана Бафана и Германия може да предизвика гняв и желание за мъст по тъмни доби из много от градовете. Швабските мустачки ще бъдат опърлени за нула време и ако представителите на най-голямата местна етническа група зулу спрат дотам, то германецът може да се кръсти от благодарност.
Да, идва световно първенство, клиширано казваме, че светът става футбол за цял един месец, но говорим за престъпност и все още съмнителната наличност на добър публичен транспорт в грамадните като площ градове в ЮАР. Тук флиртът тип „Опасни връзки” дойде от страна на световния футболен бос Сеп Блатер. Ротационната идея за домакинство на Мондиалите сериозно зацикли, когато стрелката достигна до Африка. Трусовете тепърва предстоят и някой наистина ще го отнесе в крайна сметка. Само да не е самият чичко-паричко Сеп, който като чистокръвен швейцарец също е привлекателна мишена за местните. И портиерът в луксозния хотел да не насочи своето копие към него. Че тогава вече работата ще се оплеска...
Текст Ники Александров
Фотография Guliver Photos / Getty Images
