Прави ли храната секс борбата?
Съществуват ли ястия афродизиаци - труден въпрос, на който и Playboy продължава да търси верния отговор
Има ли храни, които повишават либидото, и, още по-важно, които подобряват представянето в леглото. И ако има, коя храна е най-силен стимулант.
През вековете различни храни са считани за катализатори на любовта. Всяко поколение търси еликсира, който гарантира добър секс. Една от теориите (да я наречем условно символизъм) фаворизира външната прилика между храните и човешките полови органи. А в природата такива съответствия колкото щеш. Гъбите, морковите и бананите например напомнят за пишка, а сушените смокини, мъхестите праскови и сините сливи – знаем на какво. Не случайно тези плодове и зеленчуци са герои в много вицове, защото, ако не подпомагат физиологията, то поне възбуждат въображението.
Има и по-екзотични примери. Например мидата Panopea abrupta, която някои наричат слонски хобот, а по-цапнатите в устата – мидохуй. Огромната мида се среща край Британска Колумбия. Тя става много по-голяма от черупката си и се удължава като пенис на гимназист, отишъл за първи път на море без родителите. Скъп деликатес, който се топи в устата. Не е чудно, че го смятат за афродизиак.
Древните гърци и римляните пък са били твърдо убедени, че гъбите дават сексуална сила, и са ги хапвали охотно, особено преди оргии. Не всички гъби обаче приличат на пишка на джудже (например тези, които растат по стволовете на дърветата), но и тях ги броят за ускорители на любовта. Объркващо, нали?
Другата теория за афродизиаците можем да наречем ролева. Щом някое животно е голямо и силно и (или) прави секс по 60 пъти на ден, значи части от неговото тяло могат да събудят и най-заспалото мъжко либидо. Не сме яли стрит рог на носорог или пък пенис от тигър и не можем да кажем дали е вярно. Черният хайвер и всякакъв вид яйца също получават внимание заради символиката с женските яйчници.
Има и друго течение, което залага на старата китайска мъдрост, че едно лекарство, ако не е горчиво, не помага. По тази логика доста гнусливи неща минават за афродизиаци – мозък на маймуна, змийска кръв, очи от коза и по-добре да не продължаваме.
Далеч по-приятният мед също е един от най-старите кандидати за трона. Сладкият вкус, кехлибареният цвят и особеният вискозитет изграждат славата му. Древните са го принасяли в жертвоприношение, а романтична нотка внася и свидетелството, че първите свещи са правени от пчелен восък.
В списъка следват подправките. Кориандър, семена от индийско орехче... Лавандулата пък „играе” двойна игра, защото е считана за любовно биле, но в определени епохи е била символ на целомъдрието и непорочността. Чубрицата също минава за афродизиак. Латинското й име Satureia hortensis идва от сатир – митичното същество полумъж-полукоза, известно с необуздания си нагон.
И други храни, също така НЕ секси като чубрицата, попадат в редиците на естествени помощници на любовта. Лук, чесън, аспержи и доматите, на които някога дори са им казвали ябълки на любовта.
Натоварените с много социални функции кафе, чай и шоколад също се считат за афродизиаци, като за това спомагат и периодите, когато в някои държави те са били забранявани, а непозволеното винаги е сладко. Да не изпуснем и всякакви морски дарове, особено мидите и стридите.
Но коя храна втвърдява мъжа и овлажнява жената в най-голяма степен? Според някои по-важна е не самата храна, а начинът на приготвяне и консумиране. С две думи – по-добре картоф, задушен в масло и изяден спокойно, отколкото пържени картофки, хапнати нервно на крак.
Привържениците на тази теория използват сигурния довод, че правилното хранене гарантира добро състояние на сърцето и цялото тяло, а оттам и на сексуалната функция. Тоест, една здравословна салата е по-голям стимулант от два шоколада. Още повече че затлъстяването при мъжете води до увеличаване на естрогена, а това е женският полов хормон.
Някои дори се правят на тънки психолози, като изтъкват, че има силна връзка между начина, по който се храним, и начина, по който правим любов. Ако постоянно нагъваш фаст-фууд и пиеш кафе от пластмасови чаши, има голяма вероятност и сексът ти да е фаст и пластмасов. Ако моментите за хранене са ти натъпкани като с обувалка между гледането на телевизия, говоренето по телефона и чатенето във фейсбука, как сексът би могъл да е по-различен. Щом се лишаваш от тънките удоволствия в храненето, значи изпускаш и детайлите в секса.
Сега да не стане грешка. Тази теория не твърди, че готвачите са най-големите любовници. Ако не можеш да готвиш, но си падаш по добрите ресторанти и бавното хранене, значи си от „добрите”. Просто избери уютно място с тиха музика и вероятността мацката да ти пусне се увеличава главоломно. Всъщност най-важното е заведението да бъде избрано подходящо. Ако искаш по-нестандартен секс, не я води в семеен ресторант с пържоли и мусака. Спри се на нещо екзотично като японски ресторант или тайландски (само не и китайски, за бога), по възможност с червено-черен интериор. Поръчай кокосово мляко, скариди с ананас и задължително десерт, а вероятността за секс ще бъде огромна независимо дали сте хапвали т. нар. афродизиаци.
Защото едно е сигурно. Сексът започва от главата, а не от стомаха, където е запазена територия за мъжката любов. А любовта – това е съвсем друга тема
През вековете различни храни са считани за катализатори на любовта. Всяко поколение търси еликсира, който гарантира добър секс. Една от теориите (да я наречем условно символизъм) фаворизира външната прилика между храните и човешките полови органи. А в природата такива съответствия колкото щеш. Гъбите, морковите и бананите например напомнят за пишка, а сушените смокини, мъхестите праскови и сините сливи – знаем на какво. Не случайно тези плодове и зеленчуци са герои в много вицове, защото, ако не подпомагат физиологията, то поне възбуждат въображението.
Има и по-екзотични примери. Например мидата Panopea abrupta, която някои наричат слонски хобот, а по-цапнатите в устата – мидохуй. Огромната мида се среща край Британска Колумбия. Тя става много по-голяма от черупката си и се удължава като пенис на гимназист, отишъл за първи път на море без родителите. Скъп деликатес, който се топи в устата. Не е чудно, че го смятат за афродизиак.
Древните гърци и римляните пък са били твърдо убедени, че гъбите дават сексуална сила, и са ги хапвали охотно, особено преди оргии. Не всички гъби обаче приличат на пишка на джудже (например тези, които растат по стволовете на дърветата), но и тях ги броят за ускорители на любовта. Объркващо, нали?
Другата теория за афродизиаците можем да наречем ролева. Щом някое животно е голямо и силно и (или) прави секс по 60 пъти на ден, значи части от неговото тяло могат да събудят и най-заспалото мъжко либидо. Не сме яли стрит рог на носорог или пък пенис от тигър и не можем да кажем дали е вярно. Черният хайвер и всякакъв вид яйца също получават внимание заради символиката с женските яйчници.
Има и друго течение, което залага на старата китайска мъдрост, че едно лекарство, ако не е горчиво, не помага. По тази логика доста гнусливи неща минават за афродизиаци – мозък на маймуна, змийска кръв, очи от коза и по-добре да не продължаваме.
Далеч по-приятният мед също е един от най-старите кандидати за трона. Сладкият вкус, кехлибареният цвят и особеният вискозитет изграждат славата му. Древните са го принасяли в жертвоприношение, а романтична нотка внася и свидетелството, че първите свещи са правени от пчелен восък.
В списъка следват подправките. Кориандър, семена от индийско орехче... Лавандулата пък „играе” двойна игра, защото е считана за любовно биле, но в определени епохи е била символ на целомъдрието и непорочността. Чубрицата също минава за афродизиак. Латинското й име Satureia hortensis идва от сатир – митичното същество полумъж-полукоза, известно с необуздания си нагон.
И други храни, също така НЕ секси като чубрицата, попадат в редиците на естествени помощници на любовта. Лук, чесън, аспержи и доматите, на които някога дори са им казвали ябълки на любовта.
Натоварените с много социални функции кафе, чай и шоколад също се считат за афродизиаци, като за това спомагат и периодите, когато в някои държави те са били забранявани, а непозволеното винаги е сладко. Да не изпуснем и всякакви морски дарове, особено мидите и стридите.
Но коя храна втвърдява мъжа и овлажнява жената в най-голяма степен? Според някои по-важна е не самата храна, а начинът на приготвяне и консумиране. С две думи – по-добре картоф, задушен в масло и изяден спокойно, отколкото пържени картофки, хапнати нервно на крак.
Привържениците на тази теория използват сигурния довод, че правилното хранене гарантира добро състояние на сърцето и цялото тяло, а оттам и на сексуалната функция. Тоест, една здравословна салата е по-голям стимулант от два шоколада. Още повече че затлъстяването при мъжете води до увеличаване на естрогена, а това е женският полов хормон.
Някои дори се правят на тънки психолози, като изтъкват, че има силна връзка между начина, по който се храним, и начина, по който правим любов. Ако постоянно нагъваш фаст-фууд и пиеш кафе от пластмасови чаши, има голяма вероятност и сексът ти да е фаст и пластмасов. Ако моментите за хранене са ти натъпкани като с обувалка между гледането на телевизия, говоренето по телефона и чатенето във фейсбука, как сексът би могъл да е по-различен. Щом се лишаваш от тънките удоволствия в храненето, значи изпускаш и детайлите в секса.
Сега да не стане грешка. Тази теория не твърди, че готвачите са най-големите любовници. Ако не можеш да готвиш, но си падаш по добрите ресторанти и бавното хранене, значи си от „добрите”. Просто избери уютно място с тиха музика и вероятността мацката да ти пусне се увеличава главоломно. Всъщност най-важното е заведението да бъде избрано подходящо. Ако искаш по-нестандартен секс, не я води в семеен ресторант с пържоли и мусака. Спри се на нещо екзотично като японски ресторант или тайландски (само не и китайски, за бога), по възможност с червено-черен интериор. Поръчай кокосово мляко, скариди с ананас и задължително десерт, а вероятността за секс ще бъде огромна независимо дали сте хапвали т. нар. афродизиаци.
Защото едно е сигурно. Сексът започва от главата, а не от стомаха, където е запазена територия за мъжката любов. А любовта – това е съвсем друга тема
