Пълен с любопитни факти преглед на еволюцията на любимия на Playboy фетиш - женските гърди, промяната на вкусовете към тях, гравитираща около вечния въпрос - „Големи или малки?“, и красивият отпечатък, който те оставят в световната попкултура
Женският бюст официално започва да се превръща в обект на желанието едва по времето на Ренесанса. Преди това може би най-популярният сюжет с участието на голи гърди в изобразителното изкуство - Дева Мария, която кърми невръстния Христос, почти винаги включва смело разголен бюст, но той е символ на ролята на майката като продължител на живота и няма абсолютно никакъв еротичен подтекст.
Когато рисуват същата сцена, ренесансовите художници започват някак гузно да прикриват гърдите - тоест нещо в обществената нагласа се е променило и те вече има защо да го правят - а в известната картина на Жан Фуке „Мадоната и младенецът“ (ок.1450) овалът на очертаващия се под дрехите бюст е почти богохулно чувствен. Друг любопитен факт, който намеква, че именно през разпасаната ера на Ренесанса женските гърди са все повече обект на еротичен, а не на религиозен екстаз, е, че моделът, позирал на хитреца Фуке за неговото платно, е Аньес Сьорел - красивата любовница на палавия френски крал Шарл VII.
Независимо от съвсем категоричната надареност на мадам Сьорел бюстовете, които господата от висшата класа считали за престижно да харесват по онова време, са по-скоро малки. Дамите с благородно потекло, които имали нещастието да се родят с по-големи гърди, задължително туширали издайническата им заобленост със стегнати корсети, понякога подсилени със сякаш излезли от садистичния арсенал на Светата инквизиция обръчи от дърво и слонова кост. Вероятно, за да са в хармония с властващия по онова време минималистичен идеал за красота на бюста, мъжете наричали гърдите на дамите розови пъпки, черешки и най-много ябълки (еволюцията до умерено просташкото „бомби” ще отнеме още няколко века). Големите гърди се смятали за просташки приоритет на простолюдието и се асоциирали в мъжкото съзнание с наеманите от висшата класа дойки, които кърмели децата на богатите дами, за да не съсипват те своите малки розови пъпки.
В края на XVIII век Френската революция помита всички аристократични капризи и големите гърди отново излизат категорично на мода. Тази приятна тенденция личи добре и в известната картина на Йожен Дьолакроа „Свободата води народа”, която би трябвало да си спомняш от гимназиалния курс. Девойката, която изобразява Свободата, е с толкова красив и смело разголен бюст, че дори и най-големите пацифисти сред нас биха я последвали с охота.
Французите впрочем ще продължат да използват голите гърди като инструмент на пропаганда и по-нататък. В началото на Първата световна война Париж е наводнен с плакати на галския символ Мариана, която стои с развяна от вятъра коса до страховито оръдие, а както пише един очевидно превъзбуден от гледката тогавашен журналист, „щръкналите зърна на гърдите й сякаш предизвикват подлата немска армия”.
Някъде по-същото време малките гърди се завръщат отново на мода. В смутното следвоенно време много млади момичета не искат да бъдат закотвени до печката примерни домакини, а да се забавляват като момчета, обикаляйки баровете. Идеалът им е Грета Гарбо, която говори с дълбок дрезгав глас, носи панталони и няма почти никакъв бюст, но все пак успява да омагьоса публиката и от двата пола с филмите си „Анна Каренина”, „Тайнствената дама” и „Плътта и дяволът”. През 30-те обаче големите гърди се завръщат с трясък, или по-скоро с лъстиво поклащане – новият киноидол е пищната американска актриса Мей Уест, чийто бюст обсебва толкова силно масовия вкус, че се появяват дори парфюми в шишенца, имитиращи прелъстителните извивки на тялото й. През следващото десетилетие добрата традиция се затвърждава: самотните войници лепят по стените на шкафчетата си снимки на едрогърди красавици като вечния символ на pin-up естетиката Бети Пейдж, а малко по-късно актриси като Джейн Мансфийлд, Даяна Дорс и София Лорен вкарват аналогичен, макар и леко туширан заради масовия зрител имидж през парадния вход на мейнстрийм киното.
Но жената, която най-добре резюмира образа, който изниква в ума на средностатистическия мъж през 50-те, когато той се замисли за секс (тоест много често), е Мерилин Монро – платинено руса, с едновременно невинен и порочен поглед и пищен бюст. Фактът, че през леглото й са минали толкова различни като занятие и натюрел мъже, каквито са бейзболната звезда Джо ди Маджо, президентът Джон Кенеди и драматургът Артър Милър, е достатъчно доказателство за универсалността на сексапила й. Монро все още е жената, за която повечето съвременни американци си спомнят, когато трябва да назоват секссимвол от време, което не помнят.
През хипи ерата на 60-те ключовата дума по отношение на женските гърди е „свобода” – те могат да бъдат малки (като на анорексичната манекенка Туиги и певицата Джейн Бъркин) или големи (като на гаджето от най-дивия период на Мик Джагър Мериън Фейтфул и излизащата от водата в онази незабравима сцена от „Доктор Но” Урсула Андрес), но все повече са изложени на показ в стремително разкрепостяващите се кино, вестници и списания.
Към началото на следващото десетилетие, стимулиран отчасти от хипи идеите за свободна любов и много повече от изобретяването на противозачатъчните хапчета, светът наистина полудява на тема секс и женски гърди, които се появяват вече дори в иначе безобидни реклами на паста за зъби и шампоани. В най-запомнящите се от тях участва Фара Фосет (тъмноруса, със стегнато тяло и нормално големи гърди), която става истинска звезда с участието си в сериала за три безстрашни мацки, които имат собствена детективска агенция „Ангелите на Чарли” – култ в Америка и почти навсякъде другаде, освен в страните зад Желязната завеса, където по някаква идиотска причина не е излъчен. През 1977 г. в интервю за списание TV Guide тя дава следното едновременно приятно иронично, но и много логично обяснение на феноменалния успех на „Ангелите”: „Когато шоуто беше на трето място по рейтинг, реших, че е заради добрата ни актьорска игра. Когато стигна до номер едно обаче, вече бях сигурна, че причината е, че нито една от нас трите не носи сутиен”.
Приятната гледка очевидно се запечатва дълбоко в съзнанието на американците, защото, когато през декември 1995-а, почти 15 години след края на сериала, Фара най-накрая се съгласява да покаже всичко за Playboy, въпросният брой става най-успешният в историята на списанието с впечатляващите, откъдето и да ги погледнем, над 4 милиона продадени копия.
През 80-те женските бюстове - за предпочитане големи - са изложени на показ навсякъде – в залите за аеробика, благодарение на апетитно прилепналите трика, на телевизионния екран (палавият видеоклип на Мадона „Material Girl”, в който тя прави отчетлив реверанс към кумира си Мерилин Монро, стартът на „Спасители на плажа”) и, разбира се, в киносалоните. Достатъчно е да си припомним „Девет седмици и половина”, който превърна прелестните, намазани със сладко от Мики Рурк, гърди на Ким Бейсингър в може би най-запомнящия се еротичен символ на десетилетието.
Следващото десетилетие оправдава американското мото „Big Is Beautiful” във всичко – коли, годежни пръстени, имения и, разбира се, женски гърди добиват нечувани досега размери. Любимият модел на Playboy Памела Андерсън говори открито за операциите за уголемяване на бюста, на които се е подлагала до момента, и много момичета не се колебаят да я последват. В един от епизодите на „Спасители на плажа” около 80 девойки лежат по гръб на плажа, чакайки да започне импровизиран конкурс за красота, и почти всички бюстове сочат право нагоре – тоест са импланти. Несъмненият връх в окончателно излязлата изпод контрол мания за изкуствени гърди обаче не е нашата Пам, а грозноватата френска актриса Ев Валоа, по-известна със сценичния си псевдоним Лоло Ферари. Насърчавана от очевидно малоумния си съпруг, тя се подлага на серия операции (22, ако държиш на статистиката), докато получи вписаната в Книгата на рекордите Гинес чудовищна гръдна обиколка 180 см. Всеки от имплантите тежи 2.8 кг и за създаването им – според хиперинтересния документален филм за живота й „Dying To Be Beautiful“ - освен лекарския екип е привлечен и авиоинженер, участвал в проектирането на Боинг 747.
Какво е положението през първото десетилетие на нашия век ли? Добрата новина, която имаме за теб и по-добрата ти половинка, в случай че тя обича да наднича в любимото ти списание, е, че в нашата прекрасна сексуално либерална епоха големината на бюста не е причина за дискриминация и всички размери са еднакво на мода. Дали ще сънуваш пухкавата Скарлет Йохансън, средиземноморски пищната Моника Белучи, или ще въздишаш тежко по комбинираното със стегнат малък бюст атлетично тяло на Камерън Диас, е въпрос изцяло на твой личен избор
Greatest Tits: Важни исторически дати
1.6 милиона години преди новата ера Женските гърди правят дебюта си на световната сцена. Все още са прикрепени към току-що научили се да ходят на два крака представители на вида homo erectus и са неприятно
космати.
1500
Корсетите стават най-добрите приятели на благородните дами, придържайки гърдите им в убедително противостояща на гравитацията позиция.
1508-1512
Работещият по специална поръчка на папа Юлий II Микеланджело се изхитря да нарисува няколко голи бюста на тавана на Сикстинската капела.
1912
Немският изобретател Отто Титслинг създава най-близкия прототип на съвременния сутиен специално за капризната оперна прима Суанхилда Оласен. Непрактичен като повечето гении, Титслинг не патентова революционното си откритие.
1913
Мери Фелпс Джейкъб с помощта на две кърпички, панделка и корда създава сутиен, поразително подобен на този на Титслинг, но не пропуска да го регистрира като свое изобретение, хитрата кучка.
1953
През декември излиза първият брой на Playboy.
1959
Рут Хандлър измисля подозрително добре надарената в областта на гърдите кукла Барби, която продава стряскащите 351 000 бройки за по-малко от година.
1962
Направена е първата операция за уголемяване на бюста. Скоро това ще се превърне
в мултимилионна индустрия, която прави жените
щастливи.
1989
Памела Андерсън облича за първи път легендарния си червен бански за „Спасители на плажа“. Милиони мъже буквално се вкаменяват пред телевизорите си.
1994
Благодарение на находчивата си реклама и повдигащ ефект, който според нас нагло нарушава феърплея между половете, сутиените Wonderbra се превръщат в истински попкултурен феномен. Според отделни автори, рекламното им лице Ева Херцигова има най-хубавите и добре оформени цици на планетата - не прекалено малки, но не и вулгарно големи като на онова чудо Джордан.
2004
Уж случайно едната гърда на Джанет Джексън надниква, за да поздрави публиката на финала за Супербоул на 1 февруари.
