Lucky basterd
Тарантино: не смятам себе си за американски режисьор, аз снимам за планетата Земя
1. Куентин, очевидно „Гадни копилета” (Inglorious Basterds) е най-изстраданият ти проект. Замислил си го още преди „Криминале”, давал си откъси от сценария на приятели, за да ги четат, заглавието си измислил преди седем тодини... е, как стана, получи ли се филмът?
Ами, виж какво, аз да хваля киното си е все едно кокошка да хвали пилешка супа. Все още съм прекалено вътре във филма, за да преценя нещата реално отстрани. Ще видим, надявам се филмът да успее, един дявол знае...
2. А защо точно Втората световна?
Не търсете някакъв дълбок подтекст в това. Просто обичам да се ровя в жанровете – в случая сюжетът е военен, но можеше да бъде и уестърн, и мюзикъл, и какво ли още не... Не бях снимал в този жанр и реших да опитам. И още нещо – привлича ме не самият жанр, а поджанрът. Един филм за войната може да бъде както мащабно батално платно, така и камерна история тип „бойци със спецзадача”. Когато реша да снимам поредния филм, сядам в креслото и си мисля: „Така-а-а-а, я сега да видим в какъв жанр да се пробваме...”
3. При наличието на толкова много филми за Втората световна, не смяташ ли, че твоят ще се изгуби в множеството?
От самото начало бях наясно, че няма да снимам военна сага за това как на Европа й е писнало от нацистите. Знаете, че почти всички филми за войната се снимат от гледната точка на жертвите. А моят филм даже не е за войната – аз просто преместих своите герои и безумните си идеи в този период от време.
4. „Копилетата” изцедиха ли ти силите?
Имах жесток снимачен график. Ако за една сцена бяха предвидени два дни, аз я заснемах точно за два дни. Без варианти! Вечер се прибирах в хотела доволен, че съм спазил графика. И не ми оставаше време за разпускане. Живеех с мисълта, че утре отново съм в бой, отново ме преследва железният график. И така месец след месец... За едно кафе дори не ми е оставало време. При снимането на „Копилетата” изпитах по-малко удоволствие от предишните ми филми. От друга страна се радвам на такъв темп и график на работата – например при „Доказателство за смърт” много се бях охлабил...
5. Предполагам, че отдавна си си бил заплюл Брад Пит за „главното копиле”?
С Пит имаме стара любов. От хиляда години с него се засичаме на различни филмови събития, бройкаме се, хвърляме си многозначителни погледи... Накратко, нямаше как да не заработим заедно един ден. Постоянно ме питат с кого от актьорите бих искал да снимам. И Брад винаги е бил номер едно в списъка. Но имаше един проблем – аз не изхождах от собственото си желание, а от измислените персонажи. И най-накрая в „Гадни копилета” написах ролята на нациста Алдо специално за него. Отначало се радвах като дете, но след това си помислих – ами ако той ми откаже, какво правим? Хвърляме сценария на боклука ли? Предварително се нахъсих на 120 процента и му позвъних. А той вика - „Ела при мен във Франция да обсъдим нещата”. Пристигам аз, отваряме бутилка френско вино, после втора, после трета... След шест седмици започнахме снимките.
6. Имаш и още едно попадение във филма – австриецът Кристоф Валц, който изпълнява ролята на полковник Ланда и получи „Палмова клонка” за най-добра мъжка роля. Къде откри този талант?
Бях наясно, че този персонаж е феноменален. Основната характеристика на Ланда е лингвистичният му гений. Давах си сметка колко трудно ще намерим актьор за ролята на лингвист-вундеркинд. Мнозина биха изиграли безпогрешно персонажа, но опреше ли до езиковата страна, щяха да угаснат. Честно казано, уцелих десятката с него, много се гордея...
7. Чух, че си го търсил по целия свят...
Започнах с кастинг в Германия. На всеки явил се давах една и съща задача – да прочете поезия на четири езика. Уви – който се справяше добре с английския и немския, куцаше във френския, някои пък и бъкел не знаеха италиански. Побърках се! Звъня на продуцента и му викам: „Това е краят – ако нямаме Ланда, няма да има филм”. А финансирането вече е уредено! До привеждането на парите за снимките оставаше една седмица.
8. И не ти мигна окото да заявиш готовност да зарежеш напълно готов, финансиран проект?!
Аз съм упорито копеле. Естествено, на този етап никой още не знаеше как трябва точно да изглежда филмът - можеше да се отиде на компромис и заради определен актьор да опростим езиковите витиеватости. Но аз се заинатих като магаре на мост – или ще стане както аз искам, или нищо!
9. А продуцентите?
Решиха да не се горещят много, да продължим кастингите до четвъртък и ако не намерим човек, да издадем сценария и да го продаваме като литературно произведение. Още седмица пробвахме различни актьори за ролята на Ханс Ланда и ето че на прага застана Кристоф Валц. Прочете си нещата, аз и Лорънс (Лорънс Бендер продуцентът на филмите на Тарантино) се спогледахме и си казахме: „Филмът ще го бъде”.
10. Навсякъде разправяш, че обичаш всичките си герои - и добри и лоши. Как стоят нещата с този филм?
Аз гледам на героите си отгоре, като Бог. Да, за тях аз съм Бог – та нали аз съм ги създал!
11. Брад Пит разказа, че в неснимачните дни сте изглеждали с него по пет филма – така разтоварвахте ли се, или се настройвахте за работа?
Докато съм зает със снимки, все едно ме няма на тази планета. За мен престава да има живот, приятели – пращам всички по дяволите. Аз съм като алпинист – когато лазиш нагоре към върха по отвесна скала, изобщо не те е грижа за дребните проблеми там някъде долу... Ти и планината насаме. В моя случай – аз и киното насаме. Провървя ми, че не съм женен и веднъж в годината мога да се оттегля от живота, без да обиждам никого. А като свърша филм, една година след това разпускам – излежавам се до обяд в леглото, пътешествам...
12. И гледаш кино?...
Да, естествено, гледам много повече кино през почивките си. По време на снимачния процес съм напрегнат, мозъкът ми кипи и не ми се удава да гледам много кино. Но все пак намирам някакъв промеждутък, събирам екипа и му показвам мои любими филми и сцени. Кинодиетата ми е любимата диета!
13. Имаш ли любими режисьори?
Естествено. Ако изучавате моето творчество, веднага ще се досетите кой ми е най-любимият... Серджо Леоне. Обожавам го!
14. А от славянските режисьори?
М-м-м... чакай да помисля... Знаете ли, никой не ми идва наум. Навярно тяхното творчество е извън моето естетическо поле. Това не означава, че са лоши. Просто аз харесвам друго кино, снимам друго кино. А, сетих се – харесва ми „Пепел и диаманти” на Вайда, той е поляк, славянин...
15. Преди снимките на „Гадни копилета” – първият ти филм, чието действие се развива в Европа – не прегледа ли малко местно кино, френски, немски режисьори?
Изгледах доста филми по „моята тема” – „група мъже със спецзадача”, също така филми за Втората световна, италиански „спагети-екшъни” от 70-те... Така се потопих в атмосферата на моя филм. Не съм заимствал детайли от тези филми, само прониквах в атмосферата, потапях се в жанра. Никога не търся вдъхновение от стари филми, просто се „мариновам” леко в тях, преди да започна да се пържа на снимачната площадка.
16. Докато снимахте в Берлин, разбра ли, че в града има бар, наречен Tarantino’s?
Да, даже отидохме дотам. Преди това много хора ми бяха говорили за него, дадоха ми кибрити с адреса на заведението и накрая се престраших да отида да го видя лично. Беше след вечеря, аз и още няколко души се отбихме там и се оказа, че барът, човече, е very, very cool! Изглеждаше така, (смее се) сякаш аз съм го правил! Цветовете бяха много приятни, имаше плакати от мои филми навсякъде, а на голям екран ги прожектираха непрекъснато един след друг. Разбрах, че барманът бил огромен мой фен, открил заведението преди три години. И когато влязох вътре, той се приближи до мене и ме поздрави с думите: „Добре дошъл у дома”. Беше много готино. След това често се отбивахме там за по питие, няколко пъти купонясвахме...
17. Куентин, струва ми се, че пъпът ти е хвърлен в Кан. Всяка твоя премиера става тук. С какво те привлича този град?
За киномана това е вълшебно място. Често ме цитират със сарказъм, че наричам Кан „Олимп на киното”, „Кинематографична олимпиада” или „Нирвана на киното”. Не се отказвам от думите си, наистина мисля така. През месец май в това малко градче на Ривиерата единственото нещо, което има значение, е киното. Дори и да ти освиркат филма, това е от страст към кинематографията. Кой в Лос Анджелис ще стане в 8:30 сутринта, за да отиде на кино, и отгоре на всичко ще се реди на опашка за билети?! А в Кан десетки от най-маститите кинокритици на тази планета стават рано сутрин и се втурват да гледат филм. Моят филм!!! Ето, това ценя аз...
18. А в родните САЩ не е ли така?
Аз не смятам себе си за американски режисьор, аз снимам за планетата Земя.
19. Късметлия ли си?
И още питаш! Дяволски късметлия съм. В нашата професия на малцина се удава да правят това, което искат – най-вече на продуцентите... А аз си правя каквото ми скимне. Аз съм творец, а не занаятчия. Нямате си представа колко трудно е да се постигне това, особено в САЩ. За мен е важна моята филмография. Когато се пенсионирам – рано или късно и това ще стане! – искам да не ме е срам от това, което съм заснел.
20. Би ли пожертвал всичките си филми, ако можеше Хитлер да бъде убит навреме?
Да, да, разбира се...
Inglorious Basterds
Доказателство за смърт 2007
Death Proof
Убий Бил II 2004
Kill Bill 2
Убий Бил I 2003
Kill Bill 1
Джаки Браун 1997
Jackie Brown
Криминале 1994
Pulp Fiction
Кучета в резерв 1992
Reservoir Dogs
Ами, виж какво, аз да хваля киното си е все едно кокошка да хвали пилешка супа. Все още съм прекалено вътре във филма, за да преценя нещата реално отстрани. Ще видим, надявам се филмът да успее, един дявол знае...
2. А защо точно Втората световна?
Не търсете някакъв дълбок подтекст в това. Просто обичам да се ровя в жанровете – в случая сюжетът е военен, но можеше да бъде и уестърн, и мюзикъл, и какво ли още не... Не бях снимал в този жанр и реших да опитам. И още нещо – привлича ме не самият жанр, а поджанрът. Един филм за войната може да бъде както мащабно батално платно, така и камерна история тип „бойци със спецзадача”. Когато реша да снимам поредния филм, сядам в креслото и си мисля: „Така-а-а-а, я сега да видим в какъв жанр да се пробваме...”
3. При наличието на толкова много филми за Втората световна, не смяташ ли, че твоят ще се изгуби в множеството?
От самото начало бях наясно, че няма да снимам военна сага за това как на Европа й е писнало от нацистите. Знаете, че почти всички филми за войната се снимат от гледната точка на жертвите. А моят филм даже не е за войната – аз просто преместих своите герои и безумните си идеи в този период от време.
4. „Копилетата” изцедиха ли ти силите?
Имах жесток снимачен график. Ако за една сцена бяха предвидени два дни, аз я заснемах точно за два дни. Без варианти! Вечер се прибирах в хотела доволен, че съм спазил графика. И не ми оставаше време за разпускане. Живеех с мисълта, че утре отново съм в бой, отново ме преследва железният график. И така месец след месец... За едно кафе дори не ми е оставало време. При снимането на „Копилетата” изпитах по-малко удоволствие от предишните ми филми. От друга страна се радвам на такъв темп и график на работата – например при „Доказателство за смърт” много се бях охлабил...
5. Предполагам, че отдавна си си бил заплюл Брад Пит за „главното копиле”?
С Пит имаме стара любов. От хиляда години с него се засичаме на различни филмови събития, бройкаме се, хвърляме си многозначителни погледи... Накратко, нямаше как да не заработим заедно един ден. Постоянно ме питат с кого от актьорите бих искал да снимам. И Брад винаги е бил номер едно в списъка. Но имаше един проблем – аз не изхождах от собственото си желание, а от измислените персонажи. И най-накрая в „Гадни копилета” написах ролята на нациста Алдо специално за него. Отначало се радвах като дете, но след това си помислих – ами ако той ми откаже, какво правим? Хвърляме сценария на боклука ли? Предварително се нахъсих на 120 процента и му позвъних. А той вика - „Ела при мен във Франция да обсъдим нещата”. Пристигам аз, отваряме бутилка френско вино, после втора, после трета... След шест седмици започнахме снимките.
6. Имаш и още едно попадение във филма – австриецът Кристоф Валц, който изпълнява ролята на полковник Ланда и получи „Палмова клонка” за най-добра мъжка роля. Къде откри този талант?
Бях наясно, че този персонаж е феноменален. Основната характеристика на Ланда е лингвистичният му гений. Давах си сметка колко трудно ще намерим актьор за ролята на лингвист-вундеркинд. Мнозина биха изиграли безпогрешно персонажа, но опреше ли до езиковата страна, щяха да угаснат. Честно казано, уцелих десятката с него, много се гордея...
7. Чух, че си го търсил по целия свят...
Започнах с кастинг в Германия. На всеки явил се давах една и съща задача – да прочете поезия на четири езика. Уви – който се справяше добре с английския и немския, куцаше във френския, някои пък и бъкел не знаеха италиански. Побърках се! Звъня на продуцента и му викам: „Това е краят – ако нямаме Ланда, няма да има филм”. А финансирането вече е уредено! До привеждането на парите за снимките оставаше една седмица.
8. И не ти мигна окото да заявиш готовност да зарежеш напълно готов, финансиран проект?!
Аз съм упорито копеле. Естествено, на този етап никой още не знаеше как трябва точно да изглежда филмът - можеше да се отиде на компромис и заради определен актьор да опростим езиковите витиеватости. Но аз се заинатих като магаре на мост – или ще стане както аз искам, или нищо!
9. А продуцентите?
Решиха да не се горещят много, да продължим кастингите до четвъртък и ако не намерим човек, да издадем сценария и да го продаваме като литературно произведение. Още седмица пробвахме различни актьори за ролята на Ханс Ланда и ето че на прага застана Кристоф Валц. Прочете си нещата, аз и Лорънс (Лорънс Бендер продуцентът на филмите на Тарантино) се спогледахме и си казахме: „Филмът ще го бъде”.
10. Навсякъде разправяш, че обичаш всичките си герои - и добри и лоши. Как стоят нещата с този филм?
Аз гледам на героите си отгоре, като Бог. Да, за тях аз съм Бог – та нали аз съм ги създал!
11. Брад Пит разказа, че в неснимачните дни сте изглеждали с него по пет филма – така разтоварвахте ли се, или се настройвахте за работа?
Докато съм зает със снимки, все едно ме няма на тази планета. За мен престава да има живот, приятели – пращам всички по дяволите. Аз съм като алпинист – когато лазиш нагоре към върха по отвесна скала, изобщо не те е грижа за дребните проблеми там някъде долу... Ти и планината насаме. В моя случай – аз и киното насаме. Провървя ми, че не съм женен и веднъж в годината мога да се оттегля от живота, без да обиждам никого. А като свърша филм, една година след това разпускам – излежавам се до обяд в леглото, пътешествам...
12. И гледаш кино?...
Да, естествено, гледам много повече кино през почивките си. По време на снимачния процес съм напрегнат, мозъкът ми кипи и не ми се удава да гледам много кино. Но все пак намирам някакъв промеждутък, събирам екипа и му показвам мои любими филми и сцени. Кинодиетата ми е любимата диета!
13. Имаш ли любими режисьори?
Естествено. Ако изучавате моето творчество, веднага ще се досетите кой ми е най-любимият... Серджо Леоне. Обожавам го!
14. А от славянските режисьори?
М-м-м... чакай да помисля... Знаете ли, никой не ми идва наум. Навярно тяхното творчество е извън моето естетическо поле. Това не означава, че са лоши. Просто аз харесвам друго кино, снимам друго кино. А, сетих се – харесва ми „Пепел и диаманти” на Вайда, той е поляк, славянин...
15. Преди снимките на „Гадни копилета” – първият ти филм, чието действие се развива в Европа – не прегледа ли малко местно кино, френски, немски режисьори?
Изгледах доста филми по „моята тема” – „група мъже със спецзадача”, също така филми за Втората световна, италиански „спагети-екшъни” от 70-те... Така се потопих в атмосферата на моя филм. Не съм заимствал детайли от тези филми, само прониквах в атмосферата, потапях се в жанра. Никога не търся вдъхновение от стари филми, просто се „мариновам” леко в тях, преди да започна да се пържа на снимачната площадка.
16. Докато снимахте в Берлин, разбра ли, че в града има бар, наречен Tarantino’s?
Да, даже отидохме дотам. Преди това много хора ми бяха говорили за него, дадоха ми кибрити с адреса на заведението и накрая се престраших да отида да го видя лично. Беше след вечеря, аз и още няколко души се отбихме там и се оказа, че барът, човече, е very, very cool! Изглеждаше така, (смее се) сякаш аз съм го правил! Цветовете бяха много приятни, имаше плакати от мои филми навсякъде, а на голям екран ги прожектираха непрекъснато един след друг. Разбрах, че барманът бил огромен мой фен, открил заведението преди три години. И когато влязох вътре, той се приближи до мене и ме поздрави с думите: „Добре дошъл у дома”. Беше много готино. След това често се отбивахме там за по питие, няколко пъти купонясвахме...
17. Куентин, струва ми се, че пъпът ти е хвърлен в Кан. Всяка твоя премиера става тук. С какво те привлича този град?
За киномана това е вълшебно място. Често ме цитират със сарказъм, че наричам Кан „Олимп на киното”, „Кинематографична олимпиада” или „Нирвана на киното”. Не се отказвам от думите си, наистина мисля така. През месец май в това малко градче на Ривиерата единственото нещо, което има значение, е киното. Дори и да ти освиркат филма, това е от страст към кинематографията. Кой в Лос Анджелис ще стане в 8:30 сутринта, за да отиде на кино, и отгоре на всичко ще се реди на опашка за билети?! А в Кан десетки от най-маститите кинокритици на тази планета стават рано сутрин и се втурват да гледат филм. Моят филм!!! Ето, това ценя аз...
18. А в родните САЩ не е ли така?
Аз не смятам себе си за американски режисьор, аз снимам за планетата Земя.
19. Късметлия ли си?
И още питаш! Дяволски късметлия съм. В нашата професия на малцина се удава да правят това, което искат – най-вече на продуцентите... А аз си правя каквото ми скимне. Аз съм творец, а не занаятчия. Нямате си представа колко трудно е да се постигне това, особено в САЩ. За мен е важна моята филмография. Когато се пенсионирам – рано или късно и това ще стане! – искам да не ме е срам от това, което съм заснел.
20. Би ли пожертвал всичките си филми, ако можеше Хитлер да бъде убит навреме?
Да, да, разбира се...
Филмография
Гадни копилета 2009Inglorious Basterds
Доказателство за смърт 2007
Death Proof
Убий Бил II 2004
Kill Bill 2
Убий Бил I 2003
Kill Bill 1
Джаки Браун 1997
Jackie Brown
Криминале 1994
Pulp Fiction
Кучета в резерв 1992
Reservoir Dogs
