Много хора смятат ”Цената на истината” за най-тежкото и брутално риалити-шоу, излъчвано до момента по българска телевизия. Ти как би го защитил? „Цената на истината” не е точно риалити, а по-скоро нещо средно между гейм-шоу и ток-шоу. Колкото до това дали е тежко и брутално – да, възможно е на много хора да им се вижда такова. Не възприемам това като обвинение, защото мисля, че продуктът, който правим, е от най-висока класа, сравнено с другите над 30 страни, където се прави форматът. Освен това ние винаги сме смятали, че е необходимо да накараме зрителя да се замисли. Когато хората пред телевизорите започнат да откриват неща от рода на: „Ами, аз приличам на този участник”, „И на мен ми се е случвало такова нещо” и „Как ли бих постъпил аз в такава ситуация”, ние ще сме си свършили работата.

Има ли някоя граница в шоуто, която, ако бъде прекрачена, ще кажеш на продуцентите: “Аз съм дотук”? Не мисля. Това е шоу, което показва нещата от живота на българите такива, каквито са. В нашето предаване маските са долу и се вижда истинското лице на обществото. А по него има много, много язви.

На кой въпрос самият ти най-малко би искал да отговаряш пред детектор на лъжата? О, сигурно са много. Освен това много зависи от човека, който измисля въпросите (смее се).

А ако можеш да си избереш някоя известна личност, на която да зададеш въпрос пред полиграфа, коя би избрал и какво точно ще попиташ? Мисля, че трябва да разделим кандидатите в категории. Например: политици (там трябва да са имената на Ахмед Доган, Георги Първанов и Бойко Борисов), бизнесмени (Васил Божков, Валентин Златев, Цеко Минев),
подземни босове (Маргините, Златко Баретата, Митьо Очите) и за десерт някоя и друга „миска”. Въпросите, смятам, са ясни на всички.

В едно интервю казваш, че си експериментирал докрай с обичайните пороци (пиене, жени) още в гимназията. Има ли порок, от който до момента си се въздържал, но благоразумно си пазиш за по-късно? Никога в живота си не съм пробвал наркотици. Дори трева. Сигурно в очите на младите ще изглеждам доста задръстен, но е факт. Освен това и в бъдеще не смятам да пробвам (усмихва се лукаво). Виж, пиенето, жените и комарът са друго нещо.

Коя черта от характера си харесваш най-много? Това, че съм разбран човек. Мога да говоря с всеки и рядко съм в конфликт с някого. Мисля, че малко хора могат да кажат, че ме мразят, а това на днешно време си е сериозно постижение.

А коя искаш най-силно да промениш? Може би „широките си пръсти”. Наближавам 40, а продължавам да се държа като 20-годишен по отношение на парите. Харча всичко за нула време и нямам нито един лев в банка.

Мъжкото забавление с три думи? Три думи няма да ми стигнат. Един мъж трябва да умее да се радва на много неща, за да бъде истински и да му бъде приятно. Обичаната асоциация на пиян-залян юнак, който се друса под ритъма на чалгата, с перхидролена красавица до себе си, е доста далеч от моето понятие за мъжко забавление.

На кой филм най-много прилича животът ти? Бих искал да е „Ах, този джаз”. Там героят на Рой Шайдър (чийто прототип всъщност е режисьорът Боб Фос) е винаги нетрадиционен, напук на правилата, живее както той иска и е на „ти” със смъртта. Пък ако наистина онази с косата прилича на младата Джесика Ланг, какво толкова има да се дърпаме от нея?

Ако имаше цялата власт в държавата за един ден, как щеше да я използваш? Олеле! Аз съм доста краен в някои от вижданията си, така че по-добре да не ми дават цялата власт, дори и за един ден.

Кои са твоите герои? Герои са майка ми и съпругата ми. Мама, защото е отгледала две чудесни деца, които безкрайно я обичат. Съпругата ми, защото е изтърпяла всичките ми щуротии и нито ме е изгонила, нито ме е убила. Вместо това ние просто се обичаме.

Koи са най-ценните неща в живота ти? Ще ти отговоря, като към действащите лица от предишния въпрос добавя и децата си.

Българската мечта е... Да има пет почивни, един работен и един санитарен полуден. На съседа винаги да му е по-зле, никой да не ти прави забележка, когато плюеш на улицата, изхвърляш си фасовете през прозореца на колата, газиш пешеходци по улиците, друсаш се до козирката и изобщо, правиш каквото ти скимне.

Кой е най-добрият съвет, който си получавал? Все още го чакам.

Какво би посъветвал човек, който иска да се пробва в твоята професия? Ами, ако си говорим честно, аз всъщност нямам професия. Завършил съм дефектология и нямам един ден стаж по специалността. Занимавах се със спортна журналистика, сега съм водещ на телевизионни предавания. Аз самият не знам какъв съм (смее се). Кажете ми честно, вие ще приемете ли съвет от такъв човек?