У нас е пълно с асове*
Фронтменът на „Хиподил” за агресията в телевизията, мъките на българския шоубизнес, най-добрия подход към жените и защо самият той все още отказва да се държи прилично
Въпреки че е водещ на ток-шоу (“Точно така”, което можеш да гледаш всеки делничен ден от 17:30 по телевизия PRO.BG) и автор на няколко книги, сред повечето хора, израснали в прясно посттоталитарна България, Светослав Витков винаги ще си остане по-известен като “Светльо от Хиподил”. Злостният пънк, комбиниран с подобаващо мръсен език, на вече категорично легендарния първи албум на групата „Алкохолен делириум“ (1993) ги превърна в любимци на повечето момчета, завършващи средното си образование през 90-те, а ние лично не бихме се учудили ако хулиганският му чар продължава да действа на аналогичната възрастова група и днес. След още две не по-малко неучтиви творби следва нов пик - четвъртият им „Надървени въглища“ е официално забранен от Министерството на културата, което е най-големият комплимент, за който една пънк група може да мечтае.
Както Playboy с удоволствие и лице в лице установи, пънкът, с присъщото му здравословно съмнение към обществените правила и авторитети, продължава да е важна част от отношението на Витков към света, дори когато става въпрос за предполагаемо по-зрялата му роля на водещ на „Точно така“. Доказателствата - в интервюто по-долу.
Предвид славното ти минало с “Хиподил” винаги съм те виждал по-скоро в предаване като Jackass или Punk’d на Аштън Къчър. Как така попадна в сериозно ток-шоу, което се излъчва всеки работен ден?
И аз не знам. Изведнъж нямаше как и дропнах в това студио, както е модерно да се казва на английски. В България не може да има Jackass. Има много асове, разбира се, но само в английския смисъл на думата.
„Точно така” се рекламира като „едно различно шоу”. С какво точно е различно от другите подобни предавания, които вървят по българските телевизии в момента?
Ще ти го обясня така - не ми харесва агресивността в повечето ток-шоута в България и това, че основната идея зад тях е злободневието. Според мен, когато човек се прибере от работа и пусне телевизора, не трябва веднага да започне да съжалява за това решение. Вчера например си пускам едно предаване и в един момент се запитах: „Абе защо го гледам това нещо, хем ме натоварва, хем се изнервям, нямам апетит, спира да ми се прави секс, защо си причинявам това нещо?“ Нашата идея в „Точно така“ е да правим леко, небрежно, смилаемо предаване. (Вдига победоносно показалец във въздуха.) А, и най-важното - позитивно. Много харесвам тази дума „позитивно“. Всички трябва да бъдем позитивни. Особено когато отиваме на лекар. При някои тестове да си позитивен е много важно. Естествено това последното не го пожелавам на никого.
Слоганът на предаването е “Той обещава да се държи прилично”. Ти наистина ли го обеща това нещо на продуцентите?
На плаката аз съм със затворена уста. Ако някой ме е чул да обещавам нещо, значи е така, но ако не е...
Мълчанието не е ли знак на съгласие?
Когато не е мълчанието на агнетата, мълчанието е знак за „път с предимство пред всички останали“. Свободата на изява в това предаване, естествено, не е безгранична, защото иначе може да се стигне дотам всички в оркестъра да танцуват чисто голи. Това е голям проект, телевизията е голяма, в нея има свобода, но всичко е в някакви разумни граници. Затова и аз съм тук. Момента, в който някой сведе ролята ми до това да изпълнявам само команди, отлитам на юг.
Гледаш ли телевизия и има ли водещ или предаване, които те карат да си кажеш „Искам да съм като тях”?
Гледам доста. Харесва ми естествено Шоуто на Летърман, това на Лено. Между другото аз имам и четири adult канала, така че и през нощта пада голямо гледане. (Към нашия фотограф.) Обичам да ме снимат отдолу, а не отгоре. Обичам нещата отдолу.
Би ли участвал в риалити шоу като VIP Brother?
Те ме каниха да вляза в къщата първия път, обясниха ми, че ще бъде голям купон, ще покажа какъв човек съм - че съм интелигентен и прочие. Мен обаче не ме интересува да показвам такива неща на когото и да било, а и не мисля, че мога да дам много на такъв формат, освен хората да виждат как отделям, как храносмилам и говоря за живота. Смятам, че с “Хиподил” съм дал достатъчно на това общество, за да има нужда да ходя по насран задник, да пуша, да пия и да изчукам някого пред камерите. Освен това VIP Brother се управлява както се контролира един затвор, а на мен свободата ми е много важна.
Всекидневните репетиции и водене на „Точно така“ не ограничават ли също сериозно свободата ти?
Да, предаването ми променя режима на хранене, на спане, на отделяне. Целият ми режим е подменен, но когато има промяна и усилие, те водят до резултат. Най-лошото е човек да се пусне по течението. Ако си в морето, гъзът ти ще се нареже от мидите, ако си в река - ще се одереш в камъните. За разлика от държавната работа, за да правиш телевизионно предаване, трябва да мислиш 24 часа за това нещо, трябва
да си постояннно адекватен и да
си в час.
С какви хора все пак би ти било приятно да си затворен в един апартамент?
Значи, ако човек ще прекара много време с една компания, в нея е задължително да има идиот, който да те развеселява, момиче с лек характер, което да обслужва мъжките желания. Трябва да има готвач, който да готви, и некой, който е факир в чистенето.
Нахвърляхме плана, сега да започнем с имена. За момиче да вземем Кармен Електра...
Кармен и да я вземем, бате, там ще се сбиеме, ще настъпи секс между мъже. Аз имам една такава теория - мъжът трябва да бъде като хищник, да прочиства стадото от слаби и млади животни. Ако се бориш да удариш най-хубавата антилопа, за която се съревновават всички, си загубен. Трябва да си знаеш силата, какво можеш да хванеш и на базата на това да търсиш, иначе се получават комплекси.
Ти самият какви жени харесваш?
Ами, всякакви. След като натрупа определен опит, човек разбира, че във всяко нещо може да намери хубавото. Ако търсиш кусур на една жена, ще го откриеш и никога няма да си задоволен. Приятелите ти казват, че еди-коя си била много грозна - за тях грозна, за теб може да е хубава. Това е цяла вселена. Въпрос на разбиране, на светлосянка, на вкус и на мирис. Понякога и на алкохол.
Кое е най-идиотското нещо, което си правил пиян?
Имам много истории, но не мога да разкажа всичко, защото половината от приятелите ми ще се разсърдят и няма да ми говорят. Затова ще ти разкажа една, на която само присъствах - домакинът на едно парти се скара с един от гостите. Домакинът обаче заспива пиян и едно от момчетата, за които тапир е слаба дума, му сваля гащите, удря го няколко пъти с обувка там долу, друг счупва едно яйце, маха жълтъка и размазва белтъка по бузите на задника му. Ясно ти е, че на следващия ден пичът е имал още един сериозен проблем към зверския махмурлук.
Певецът на пънк легендите “Секс Пистълс” Джони Ротън направи забавен документален филм за живота на насекомите John Lydon's Megabugs, който мина по Дискавъри...
Обичам “Пистълс”, въпреки че са група, създадена по обява, а не истинска като “Дъ Клаш”. Вече, както знаеш, е тотално ясно, че Сид Вишъс (легендарният им басист и икона на пънк движението - бел. ред.) не е свирил на сцената, а само е правил шоу, докато друг музикант е изпълнявал партиите му. Както вече се знае и, че единият от “Ролинг Стоунс” е брат на един от “Дъ Клаш”, което е крито досега (за последното Светльо, естествено, ни пързаля зверски - бел.ред.).
Всъщност исках да те питам има ли някоя също така изненадваща тема за документален филм, която на теб ти е присърце?
(Замисля се.) Хм, може да се направи прекрасен документален филм за манталитета на българските шофьори. Когато видиш движението в една държава, можеш да разбереш какви хора живеят в нея. На пътя става ясно всичко. У нас е пълно с камикадзета, имаме ги повече, отколкото във всяка арабска държава. На един млад българин е достатъчно да му дадат скъпа кола и веднага влиза в тази роля.
Какво друго в родината ни те дразни?
Дразнят ме политиците. Когато има избори, хората виждат лицата на кандидатите, но не и какъв точно умствен багаж стои за тях и в резултат като съветник в Министер-ство на културата влиза стругар от листата на ДПС. Интересно ми е как ги избират тия хора. В телевизиите например има прослушвания за водещи. При съставянето на листите на партиите какво е - прослушване или ослушване?
Ти сигурно си единственият български музикант, чийто диск официално е забранен от въпросното министерство. Как се чувстваш в подобна уникална позиция?
Всички си мислеха, че си правим реклама тогава, но беше сериозно. Бях си заплашен с от една до три години условно плюс 4000 лв. глоба. Беше много гадно, защото след това всички зали в България бяха затворени за нас, а и всички медии. По онова време имаше сериозен син режим и никой не искаше да рискува с някой, който е забранен. Ако нещо бях тръгнал да се опъвам, щяха директно да ме вкарат в затвора.
Нека предположим, че можеш да върнеш жеста на българските министерства и можеш да забраниш нещо от глупостите, които те вършат, със закон.
Да ти кажа, толкова много са, но първото, за което се сещам, е на депутатите да им се забрани да си гласуват собствените заплати. С това трябва да се занимава независима комисия от икономисти.
В средата на 90-те първият албум на “Хиподил” „Алкохолен делириум” се пускаше на всяко парти. Промени ли се животът ти, когато изведнъж се оказа певец на една от най-известните групи в България?
Още през 92-а се случваше, като мина покрай някое училище, зад мен да тръгнат 10-15 души и да ме следват отдалеч, но когато си останеш насаме, погледнеш се в огледалото или клекнеш на чиния, трябва да си пълен гьон, за да не си кажеш: „Абе каква звезда, да се еба, съм точно?“ Звезда е продукт като Мадона, на която всички се кланят, въпреки че обожанието към нея точно аз не мога да си обясня.
След концерт интернационална звезда като нея взема душ и още преди публиката да е разбрала е напуснала стадиона? Какво прави една бг рок звезда след концерт?
Започва да си събира инструментите. В България няма роудита, гледаш да пестиш от всичко, за да направиш концерт. Фирмите, които са готови да изръсят няколко милона за спонсорство на концерт на Мадона например, обикновено стават учудващо стиснати, когато стане въпрос да подпомогнат леко някоя българска група. Типичната реакция е: “Да дадем пари на Гошо?! Абе цвете за Гошо и това е.” След 10-15 години хора ще разберат, че са грешили, защото националното самочувствие на човек се гради на база култура и спортни постижения, а не на база политици.
Какво направи с парите, които изкара от дебютния ви албум?
От първия не изкарах нищо. Издателят ни обясни, че е продал 500 касетки, и аз отидох да го бия. Не го набих само защото той си беше бит вече, от съдбата. У нас в този бизнес има един балкански стремеж към моментално забогатяване - всеки иска да стане милионер за един месец, без да се интересува колко хора ще прецака и как, с извинение, ще се изкури пред всичките си приятели.
Наистина ли се биеш толкова много, колкото твърди жълтата преса?
Не, аз съм хипар, но обществото се опитва да ми образува агресия. Човек трябва да се бие само когато няма друг шанс. Иначе много харесвам филма „Боен клуб“ и идеята там, че нещата, които трупаме, ни правят все по-слаби.
С какво от нещата, които притежаваш, не би искал да се разделиш?
Ха-ха, с ето това (сочи изразително към ципа на панталона си). Все пак, както се казва, заедно сме се родили, заедно да мрем. Естествено, не искам да се разделя с родителите ми, с приятелите ми. Иначе движещата сила в живота на човек не е стремежът да трупа пари или вещи, а комплексите. Ето аз, като разбрах, че съм пълен профан, написах няколко книги. Заради това, че ме биеха постоянно, започнах да тренирам карате. Въобще не можех да пея и затова станах певец на “Хиподил”. Май и аз съм един огромен комплексар
*Ass (от англ.) - задник
ТЕКСТ: ВЛАДИМИР КОНСТАНТИНОВ
Както Playboy с удоволствие и лице в лице установи, пънкът, с присъщото му здравословно съмнение към обществените правила и авторитети, продължава да е важна част от отношението на Витков към света, дори когато става въпрос за предполагаемо по-зрялата му роля на водещ на „Точно така“. Доказателствата - в интервюто по-долу.
Предвид славното ти минало с “Хиподил” винаги съм те виждал по-скоро в предаване като Jackass или Punk’d на Аштън Къчър. Как така попадна в сериозно ток-шоу, което се излъчва всеки работен ден?
И аз не знам. Изведнъж нямаше как и дропнах в това студио, както е модерно да се казва на английски. В България не може да има Jackass. Има много асове, разбира се, но само в английския смисъл на думата.
„Точно така” се рекламира като „едно различно шоу”. С какво точно е различно от другите подобни предавания, които вървят по българските телевизии в момента?
Ще ти го обясня така - не ми харесва агресивността в повечето ток-шоута в България и това, че основната идея зад тях е злободневието. Според мен, когато човек се прибере от работа и пусне телевизора, не трябва веднага да започне да съжалява за това решение. Вчера например си пускам едно предаване и в един момент се запитах: „Абе защо го гледам това нещо, хем ме натоварва, хем се изнервям, нямам апетит, спира да ми се прави секс, защо си причинявам това нещо?“ Нашата идея в „Точно така“ е да правим леко, небрежно, смилаемо предаване. (Вдига победоносно показалец във въздуха.) А, и най-важното - позитивно. Много харесвам тази дума „позитивно“. Всички трябва да бъдем позитивни. Особено когато отиваме на лекар. При някои тестове да си позитивен е много важно. Естествено това последното не го пожелавам на никого.
Слоганът на предаването е “Той обещава да се държи прилично”. Ти наистина ли го обеща това нещо на продуцентите?
На плаката аз съм със затворена уста. Ако някой ме е чул да обещавам нещо, значи е така, но ако не е...
Мълчанието не е ли знак на съгласие?
Когато не е мълчанието на агнетата, мълчанието е знак за „път с предимство пред всички останали“. Свободата на изява в това предаване, естествено, не е безгранична, защото иначе може да се стигне дотам всички в оркестъра да танцуват чисто голи. Това е голям проект, телевизията е голяма, в нея има свобода, но всичко е в някакви разумни граници. Затова и аз съм тук. Момента, в който някой сведе ролята ми до това да изпълнявам само команди, отлитам на юг.
Гледаш ли телевизия и има ли водещ или предаване, които те карат да си кажеш „Искам да съм като тях”?
Гледам доста. Харесва ми естествено Шоуто на Летърман, това на Лено. Между другото аз имам и четири adult канала, така че и през нощта пада голямо гледане. (Към нашия фотограф.) Обичам да ме снимат отдолу, а не отгоре. Обичам нещата отдолу.
Би ли участвал в риалити шоу като VIP Brother?
Те ме каниха да вляза в къщата първия път, обясниха ми, че ще бъде голям купон, ще покажа какъв човек съм - че съм интелигентен и прочие. Мен обаче не ме интересува да показвам такива неща на когото и да било, а и не мисля, че мога да дам много на такъв формат, освен хората да виждат как отделям, как храносмилам и говоря за живота. Смятам, че с “Хиподил” съм дал достатъчно на това общество, за да има нужда да ходя по насран задник, да пуша, да пия и да изчукам някого пред камерите. Освен това VIP Brother се управлява както се контролира един затвор, а на мен свободата ми е много важна.
Всекидневните репетиции и водене на „Точно така“ не ограничават ли също сериозно свободата ти?
Да, предаването ми променя режима на хранене, на спане, на отделяне. Целият ми режим е подменен, но когато има промяна и усилие, те водят до резултат. Най-лошото е човек да се пусне по течението. Ако си в морето, гъзът ти ще се нареже от мидите, ако си в река - ще се одереш в камъните. За разлика от държавната работа, за да правиш телевизионно предаване, трябва да мислиш 24 часа за това нещо, трябва
да си постояннно адекватен и да
си в час.
С какви хора все пак би ти било приятно да си затворен в един апартамент?
Значи, ако човек ще прекара много време с една компания, в нея е задължително да има идиот, който да те развеселява, момиче с лек характер, което да обслужва мъжките желания. Трябва да има готвач, който да готви, и некой, който е факир в чистенето.
Нахвърляхме плана, сега да започнем с имена. За момиче да вземем Кармен Електра...
Кармен и да я вземем, бате, там ще се сбиеме, ще настъпи секс между мъже. Аз имам една такава теория - мъжът трябва да бъде като хищник, да прочиства стадото от слаби и млади животни. Ако се бориш да удариш най-хубавата антилопа, за която се съревновават всички, си загубен. Трябва да си знаеш силата, какво можеш да хванеш и на базата на това да търсиш, иначе се получават комплекси.
Ти самият какви жени харесваш?
Ами, всякакви. След като натрупа определен опит, човек разбира, че във всяко нещо може да намери хубавото. Ако търсиш кусур на една жена, ще го откриеш и никога няма да си задоволен. Приятелите ти казват, че еди-коя си била много грозна - за тях грозна, за теб може да е хубава. Това е цяла вселена. Въпрос на разбиране, на светлосянка, на вкус и на мирис. Понякога и на алкохол.
Кое е най-идиотското нещо, което си правил пиян?
Имам много истории, но не мога да разкажа всичко, защото половината от приятелите ми ще се разсърдят и няма да ми говорят. Затова ще ти разкажа една, на която само присъствах - домакинът на едно парти се скара с един от гостите. Домакинът обаче заспива пиян и едно от момчетата, за които тапир е слаба дума, му сваля гащите, удря го няколко пъти с обувка там долу, друг счупва едно яйце, маха жълтъка и размазва белтъка по бузите на задника му. Ясно ти е, че на следващия ден пичът е имал още един сериозен проблем към зверския махмурлук.
Певецът на пънк легендите “Секс Пистълс” Джони Ротън направи забавен документален филм за живота на насекомите John Lydon's Megabugs, който мина по Дискавъри...
Обичам “Пистълс”, въпреки че са група, създадена по обява, а не истинска като “Дъ Клаш”. Вече, както знаеш, е тотално ясно, че Сид Вишъс (легендарният им басист и икона на пънк движението - бел. ред.) не е свирил на сцената, а само е правил шоу, докато друг музикант е изпълнявал партиите му. Както вече се знае и, че единият от “Ролинг Стоунс” е брат на един от “Дъ Клаш”, което е крито досега (за последното Светльо, естествено, ни пързаля зверски - бел.ред.).
Всъщност исках да те питам има ли някоя също така изненадваща тема за документален филм, която на теб ти е присърце?
(Замисля се.) Хм, може да се направи прекрасен документален филм за манталитета на българските шофьори. Когато видиш движението в една държава, можеш да разбереш какви хора живеят в нея. На пътя става ясно всичко. У нас е пълно с камикадзета, имаме ги повече, отколкото във всяка арабска държава. На един млад българин е достатъчно да му дадат скъпа кола и веднага влиза в тази роля.
Какво друго в родината ни те дразни?
Дразнят ме политиците. Когато има избори, хората виждат лицата на кандидатите, но не и какъв точно умствен багаж стои за тях и в резултат като съветник в Министер-ство на културата влиза стругар от листата на ДПС. Интересно ми е как ги избират тия хора. В телевизиите например има прослушвания за водещи. При съставянето на листите на партиите какво е - прослушване или ослушване?
Ти сигурно си единственият български музикант, чийто диск официално е забранен от въпросното министерство. Как се чувстваш в подобна уникална позиция?
Всички си мислеха, че си правим реклама тогава, но беше сериозно. Бях си заплашен с от една до три години условно плюс 4000 лв. глоба. Беше много гадно, защото след това всички зали в България бяха затворени за нас, а и всички медии. По онова време имаше сериозен син режим и никой не искаше да рискува с някой, който е забранен. Ако нещо бях тръгнал да се опъвам, щяха директно да ме вкарат в затвора.
Нека предположим, че можеш да върнеш жеста на българските министерства и можеш да забраниш нещо от глупостите, които те вършат, със закон.
Да ти кажа, толкова много са, но първото, за което се сещам, е на депутатите да им се забрани да си гласуват собствените заплати. С това трябва да се занимава независима комисия от икономисти.
В средата на 90-те първият албум на “Хиподил” „Алкохолен делириум” се пускаше на всяко парти. Промени ли се животът ти, когато изведнъж се оказа певец на една от най-известните групи в България?
Още през 92-а се случваше, като мина покрай някое училище, зад мен да тръгнат 10-15 души и да ме следват отдалеч, но когато си останеш насаме, погледнеш се в огледалото или клекнеш на чиния, трябва да си пълен гьон, за да не си кажеш: „Абе каква звезда, да се еба, съм точно?“ Звезда е продукт като Мадона, на която всички се кланят, въпреки че обожанието към нея точно аз не мога да си обясня.
След концерт интернационална звезда като нея взема душ и още преди публиката да е разбрала е напуснала стадиона? Какво прави една бг рок звезда след концерт?
Започва да си събира инструментите. В България няма роудита, гледаш да пестиш от всичко, за да направиш концерт. Фирмите, които са готови да изръсят няколко милона за спонсорство на концерт на Мадона например, обикновено стават учудващо стиснати, когато стане въпрос да подпомогнат леко някоя българска група. Типичната реакция е: “Да дадем пари на Гошо?! Абе цвете за Гошо и това е.” След 10-15 години хора ще разберат, че са грешили, защото националното самочувствие на човек се гради на база култура и спортни постижения, а не на база политици.
Какво направи с парите, които изкара от дебютния ви албум?
От първия не изкарах нищо. Издателят ни обясни, че е продал 500 касетки, и аз отидох да го бия. Не го набих само защото той си беше бит вече, от съдбата. У нас в този бизнес има един балкански стремеж към моментално забогатяване - всеки иска да стане милионер за един месец, без да се интересува колко хора ще прецака и как, с извинение, ще се изкури пред всичките си приятели.
Наистина ли се биеш толкова много, колкото твърди жълтата преса?
Не, аз съм хипар, но обществото се опитва да ми образува агресия. Човек трябва да се бие само когато няма друг шанс. Иначе много харесвам филма „Боен клуб“ и идеята там, че нещата, които трупаме, ни правят все по-слаби.
С какво от нещата, които притежаваш, не би искал да се разделиш?
Ха-ха, с ето това (сочи изразително към ципа на панталона си). Все пак, както се казва, заедно сме се родили, заедно да мрем. Естествено, не искам да се разделя с родителите ми, с приятелите ми. Иначе движещата сила в живота на човек не е стремежът да трупа пари или вещи, а комплексите. Ето аз, като разбрах, че съм пълен профан, написах няколко книги. Заради това, че ме биеха постоянно, започнах да тренирам карате. Въобще не можех да пея и затова станах певец на “Хиподил”. Май и аз съм един огромен комплексар
*Ass (от англ.) - задник
ТЕКСТ: ВЛАДИМИР КОНСТАНТИНОВ
ФОТОГРАФИЯ: ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА
