Актуалният европейски шампион Барселона е
толкова болезнено добър спрямо останалите,
че дори не си направи труда да развива някаква гигантска трансферна
дейност. Е, разбира се с изключение
на привличането на Златан Ибрахимович, който с цена от близо 70 милиона евро реално е вторият най-скъп в света. След Кристияно, който бе взет на абордаж от съперника. Но бившият юноша на Балкан (не от Ботевград, естествено, а от краен квартал на Малмьо) бе сам на терена в битката с „белия балет”. В неравностойна схватка - защото от другата страна освен Роналдо бяха наредени Кака и Карим Бензема, а по-късно и Шави Алонсо. Без изобщо да броим Алваро Арбелоа и Раул Албиол. Тях само ги маркираме. Айде де, няма сега да се занимаваме с по-евтини играчи от 20 милиона...
Но те дадоха своя скромен пример за достигане на тотала. Общата похарчена сума от столичани бе четвърт милиард евро! Но Реал наистина изпитваше нужда да наваксва. Въпреки значително по-големите си успехи в този турнир – тройно надмощие, изразено в резултат 9 на 3 титли, отбора на Флорентино Перес имаше крещяща нужда от наваксване. Без каталунците да са наложили чак някаква трайна хегемония – било то в местния шампионат или в Лигата. Една година бой по каските и хоп –
развързване на кесията от страна на победените
с тази космическа дори за икономиката на държава от среден калибър сума. Майко мила, ако Барселона стане
три-четири пъти поред шампион на
Испания, то със сигурност реакцията на Перес и Реал ще бъде достатъчна, за да преобърне като пясъчен часовник световните борсови индекси. Ще последва невиждана във финансовата история гигатранзакция на парични средства. Та тези два отбора похарчиха с един замах такава банкнотна маса, че най-логичният завършек на всичко би било мач помежду им на „Бернабеу”. За титлата №1 в Европа.
Някой биха поспорили – Барселона дори няма пълен актив от точки в началото на борбата в групата си. Не, Барселона играе точно толкова колкото трябва и по педантично роботизиран начин печели толкова точки, колкото й трябват за съответната цел. Барселона се държи като стриктна лелка, която влиза в кварталната бакалия с листче в ръка и купува точно това, което предварително си е написала на него. Без никакви волности или подлъгване по промоциите на деня, предложени й от галантния чичкопродавач. А всъщност срещу кого Барса загуби точки на старта? А, да – срещу непрестанния шампион на Италия в последните четири години Интер. А развоят на мача дори приличаше на един по-продължителен, 90-минутен благороден жест от страна на Гуардиола към далеч по-ерудирания от него Жозе Моуриньо. После бе победен леко, внимателно, без ожулвания украинския Динамо.
В същото време
Реал стартира задъхан,
със свити в юмрук пръсти на двете ръце (не и на краката, което би произвело предимно боцове в играта). С това темпо „кралете” ще трябва да ползват инхалатор по някое време. Меракът да бъде засенчен омразният противник произведе пет гола във вратата на Цюрих, след това и една тройка за френския вицешампион Олимпик Марсилия. Но това хвърчене на перушина може засега да пона-
пълни няколко възглавници и нищо повече. Една от основните аксиоми във футбола гласи: „Пилците (със или без перушина) се броят напролет!”
Доколко един изглеждащ логичен все пак финал между двата испански гранда би бил интересен на безпристрастния футболен фен? Труден въпрос. Вече бяхме свидетели на два подобни мача в края на надпреварата. Миналата пролет на „Лужники” се бе пренесла цялата могъща британска фенска армия в лицето на привържениците на Челси и Манчестър Юнайтед. Нищо особено като финал, дузпите го спасиха. Нали се разбрахме? Говорим през призмата на неутралния зрител.
През 2003 година пък бе още по-тегаво. Пак краен изход след дузпи, но в редовното време и продълженията Ювентус и Милан сътвориха едно болезнено типично 0:0. Дори и при дузпите резултатът бе италиански – 3:2 за Милан. Но
най-стряскащият спомен
за скучен едностранен (в случая – от една страна) финален мач в шампионската лига изниква при мисълта за мача между Реал Мадрид и Валенсия, още три години по-назад във времето. 3:0 за еврорекордьора и прозявки по трибуните на „Стад де Франс” в Париж. Поглеждам статистиката – един удар са отправили от Валенсия във вратата на съперника. Всъщност тове бе и първият случай в цялата история и на този турнир, и на неговия предшественик – КЕШ, от 1955 година насам. Финал, приличащ на редови мач от поредния кръг на Примера, Серия „А” или Премиършип, е сред основните негативни качества на Шампионската лига. Нещо, което естественият принцип на участниците преди години не позволяваше да се случи. Освен пристрастените към съответното първенство, подобен сблъсък трудно би накарал твзрителя по цял свят да изпие една или две бири в повече от нормалното. Да не говорим, че на Реал и Валенсия сигурно се е пила по-леката напитка сангрия. А на Милан и Юве е ясно – скуката там се избягва само със серия от къси италиански кафета. Затова до май следващата година ни остава да мечтаем за мач, който да се помни. Мач, който да изпива един цял „Октоберфест”!
