Гол ли е цар футбол в България или не? Отговорите на този въпрос според заинтересуваните страни са два. Реалистите (специалисти, журналисти, фенове)
са категорични – ДА, а ръководството на футболния ни съюз твърди в един глас НЕ.

Провал като за Световно

Неуспешният опит на националите да се класират за Мондиал 2010 показа, че сме майстори в преследването на личния интерес, а не на националния. Залпът в тази посока даде още Иван Славков в не толкова далечната 2004 г., когато след последното ни участие на голям форум – Европейското в Португалия, реши да сменя треньора Пламен Марков. Резилът, който Батето си навлече с олимпийската си лакомия, насочи всички прожектори към него. В опит да отклони общественото мнение той реши да предприеме ход, който да му реши поне временно проблема с медиите. Батето, вместо да назначи доказалият се неведнъж италианец Джовани Трапатони, предпочете да даде на Стоичков да се учи с националния.

Резултатът бе ясен. Славков си замина като куче без история и от МОК, БФС и от БОК. Стоичков пък не превъзмогна собственото си его и опропасти две поредни квалификации. После си взе шапката и парите от многото рекламни договори покрай националния и отпраши да води Селта. След това Боби Михайлов продължи със същата тактика, само и само керванът да си върви. Капитанът на четвъртите в света пробва начело на националите Станимир Стоилов, Димитър Пенев и Пламен Марков. От 2008 г. начело отново бе сложен Мъри Стоилов. Роденият в Хасково треньор обаче показа, че лъжицата е прекалено голяма за неговата уста, но тези, които го сложиха, още не си признават. Непонятно е как футболисти като Димитър Бербатов, Мартин Петров, Валери Божинов, Димитър Рангелов, Благой Георгиев и Станислав Ангелов, чиято обща цена е над 50 млн. евро, не могат да бъдат наредени на терена по печелившия начин. За капак трябваше да берем срама да ни бият като тъпан, и то не къде да е, а насред Кипър.
На оправдания, че първенството ни било слабо и нямало кой да подкрепя звездите, никой не вярва. Мъри просто показа, че още му е рано да води отбор за милиони. Голата истина е, че на Боби Михайлов просто не му стиска да вземе треньор от ранга на Трапатони. А сметките са прости: качествен треньор – добри резултати – добри приходи за всички около кацата. На Боби обаче явно не му стиска или май е свършил парите. Ако това е вярно -

За каква база на националите плачем

Защото сега се опитват да изкарат, че липсата на база бил основният проблем на А отбора. Е, какво ще се промени, като хвърлим няколко милиона евро за игрище и хотел на националите, които ще ги ползват за 10 мача в годината. Правилно премиерът Борисов им каза, че им дава две ливади в Бояна да си правят терени за прословутата база. И той като прагматичен човек обаче ги посъветва да не трошат пари за ненужен лукс – хотел към базата, а да си спят както досега в Бояна.
Едно време, когато станахме четвърти в света, стадион „Васил Левски” още не беше ремонтиран, а отборът пак се ширеше, както си му е редът, в Бояна. Тогава обаче Димитър Пенев къде с късмет, къде с нюх успя да подреди звездите Стоичков, Балъков, Костадинов и компания и направи удара на Мондиал ‘94.  Настоящите ни звезди надминаха четвъртите в света, но засега само по посещение на чалга клубове, иначе докато не ги сложи някой истински треньор на мястото хаир, няма да види националният. Каквито и премии да им обещават на момчетата от първия тим.

А на клубовете в първенството липсата на база ли им пречи да играят, но не ганкиното пред 200 зрители. Лоши или не чак толкова, всички отбори си имат стадиони, и то с лиценз. Така че и това не играе. Решението е май да се плаща на примадоните футболисти само за свършена работа, а не само за име и хубава визитка. Само така ще стане ясно кой иска да бие на терена и да са му пълни трибуните
От Петър Петров