Идеята й е постепенно да изтласка и замести Кола Лайт, която обира сегмента на тези потребители, на които оригиналната газирана напитка им е силна. „Зиро”-то уж не съдържа никакви вредни съставки, а като вкус наподобява изцяло първообраза. Значи хем е Кола, хем не точно.
Точно като новия европейски футболен турнир. Хем е Лига, по подобие на големия си брат – Шампионска лига. Хем й липсват много основни съставки.
Общо взето, сравнението „Давид срещу Голиат” продължава сякаш в пълна степен да важи и днес, дори след раждането на новата надпревара. Идеята на европейските футболни босове бе ясна. Лига Европа да понадуе още мускули, да завърта като оборот повече пари, да привлича повече зрители и изобщо да демонстрира далеч по-сериозни признаци на конкуренция спрямо безспорния хегемон в лицето на Голямата Лига.
Освен името, емблемката и шрифтовете бе сменена и съществена част от регламента, засягащ най-вече груповата фаза на новия турнир.
Няколко години неговият предшественик – купата на УЕФА, поддържаше един странен, хибриден и съвсем не справедлив вариант на мачове на полуразменено гостуване.
Изконен принцип в турнирните спортни битки е правото на реванш. Да можеш в края на евентуално загубената среща да заявиш: „Ще им върнем тъпкано в реванша!” или „На втория мач у дома няма да се измъкнат!” И да дадеш на феновете си още седмица-две надежда. Това обаче липсваше.
В групите на купата на УЕФА се играеше на принципа „Онче бонче – счупено пиронче”. Гостуваш произволно според волята на жребия на два от четирите си съперника, на другите два си домакин. Така освен неравнопоставената спортно-техническа ситуация, се създаваше и нерегламентиран принцип на печелене на пари от страна на всеки един от тимовете. По-скромните тимове трябваше да стискат палци дали ще получат домакинство срещу някой отбор от Германия, Англия, Испания или Италия, за да имат осигурена финансова инжекция от тв правата.
Каръците обаче трябваше да се задоволят с двубой на собствен терен срещу тимчета от Норвегия, Словакия или Полша. При това в последния кръг, когато всичко е решено, а навън в декемврийската вечер е малко над нулата. Приходи ли? Да, колкото от един редови мач от Шампионска лига се взимат от продажбата на бира, хотдог и пуканки.
Сега нещата са уравновесени. Започналата борба в груповата фаза на Лига Европа, където за щастие или нещастие са и двата родни футболни гранда, предлага цели шест гарантирани мача – по три вкъщи и навън. Но пак се появява подводният камък. При класиране за следващата фаза само на заелите първите две места в групата, съществува реалната опасност липсата на интрига и неатрактивен съперник да обезсмислят последните мач-два в съответната група.
В същото време Шампионската лига продължава да глези своите участници с възможността дори класиралият се на предпоследно място тим да продължи своите европейски изяви и през пролетта. Вярно - в по-слабия турнир, но този бонус не е за изпускане и подценяване. Всъщност отдавна е ясно, че Платини, така както и предшественикът му Ленарт Йохансон, а вероятно и този, който го замени някой ден, няма да допуснат изравняване на силите между останалите единствени два клубни турнира на Стария континент.
Преди години те бяха цели четири – навярно помните симпатичния турнир за Купата на носители на национални купи? Миналото лято пък бе последното издание и на УЕФА-Интертото. Сега са два, след преименуването и преструктурирането на името и двата са „Лиги”. Но във финансово отношение разликата продължава да бъде като между Европейския съюз и Съветския съюз.
В качествено отношение, разбира се. Когато иде реч за трупане на пари, знаем, че братушките няма да се дадат лесно.
Ето и кратката справка, която обезсърчава и най-големите оптимисти за важността на новия турнир. Според близки до официалните информации, разпределението на наградния фонд в различните нива на двете Лиги е следното: Прескачаме най-първите квалификационни рундове и стигаме до плейофите за влизане в групите. За участието си там всеки тим от ШЛ взима по 2 100 000 евро, срещу едва 90 000 за тези от ЛЕ. Макар в пъти тук печалбата за „шампионите” да е най-драстична, има-няма над двадесет пъти, то неравнопоставеността личи най-много при попадане в груповата фаза. Над 7 милиона евро срещу точно един милион! Ясно в полза на кого. По-нататък разцеплението продължава с бясна скорост. Победа в Шампионска лига – 800 хиляди, половината от тях за равенство. И съответно 140 хиляди за три точки и само 70 бона за хикс в Лига Европа.
За голяма част от участващите тази година в новата надпревара отбори като “Хамбургер”, “Валенсия”, “Селтик”, “Рома”, “Евъртън” или “Вердер” тези пари се правят от раз във всеки един редови мач от местния шампионат, при това срещу посредствен съперник. Дори “Левски” или ЦСКА могат при дерби помежду им от билети и телевизия да спечелят не по-малко.
Няма смисъл да се продължава с калкулацията. „Победителят (в Шампионска лига) взима всичко”. Този, който спечели финала в Лига Европа ще обере трохите. И тъй като репертоарът на АББА е достатъчно красноречив, може и по този начин – за едните „Мъни, мъни, мъни...”, за другите - „Мама миа”!
