Нещо съм се изнервил напоследък. Не знам вас, но мен много ме дразнят следните хора:
- Шофьорите, които завиват без мигач и хвърлят фасовете си през прозореца.
- Бакшишите, които те отсвирват с: „А, не мойе, аз съм за Дружба”, сякаш кара не такси, а влак.
- О. з. старшините, назначени за портиери или за охрана на нещо, които си доизносват зелените найлонови чорапи и се правят на важни.
- Селяните с „тунинговани” 15-годишни беемвета тройки.
- Селянките с „жисиеми”.
- Обитателите на моловете.
- Комшията, който си е настроил алармата на голфа двойка да реагира на топуркането на уличните котки.
- Дебелосерковци с мерцедеси, чийто затъмнени стъкла пречупват червеното на светофара до зелено.
- Хората, които непрестанно се оплакват от нещо, сякаш някой насила ги кара да живеят.
- Хора, които ми пишат с ALL CAPS на имейла.
- Малките хора, които искат да изглеждат важни.
За всичките тези неща трябва да гълтам редовно презкурин. Но тъй като това хипотетично антистресово лекарство съществува само във виртуалното пространство, препоръчвам най-добрия заместител на презкурина – музиката. Затова пусни си любимото парче, налей си едно питие, отвори Playboy и да не ти дреме на презкурина.