Racing Day
BG Motorsport и автомобилният ас Жоро Танев организират обучения по спортно шофиране и Playboy бе един от първите им ученици
Съвсем отскоро всички маниаци на автомобилния спорт у нас имат шанса да почерпят опит не от кой да е, а лично от автомобилния състезател Георги Танев. Playboy бързо реши, че такова нещо не е за изпускане, и се записа за еднодневен курс. Обучението може да бъде както със собствената кола на клиента, така и със спиращата дъха Subaru Impreza WRX STI на BG Motorsport.
Срещата ни е в столичния квартал „Дианабад”, където оставям хилавата си астричка и с една от служебните коли на Жоро потегляме към село Калояново, северно от Пловдив, където се намира единствената автомобилна писта у нас.
Естествено, зареждаме гориво от “Петрол”, защото Жоро се състезава в спонсорирания от компанията Petrol GT Racing Team, и с усмивка забелязваме, че
МОМЧЕТАТА НА БЕНЗИНОСТАНЦИЯТА НОСЯТ ШАПКИ С НАДПИС G. TANEV
Докато пътуваме по магистрала „Тракия”, с фотографката Ваня научаваме, че
ВЗИМАНЕТО НА ЗАВОЯ СЕ ДЕЛИ НА ЦЕЛИ 7 ЕТАПА
„Разбира се, един начинаещ няма да го обърквам така и ще започнем с по-простото делене на завоя на 3 части”, обяснява Жоро и ни разказва как се „отваря” завоят, къде се намира „апексът” му (връхната точка в кривата) и излизането от него. Така неусетно стигаме до писта „Дракон” край Калояново, където екипът на Жоро тъкмо разпъва шатрите и сваля субаруто от ремаркето. Въпреки че е делничен ден, фенове не липсват, като почти всички снимат с камера или с мобилен телефон. Субаруто е наистина впечатляващо, а и почти нищо не е останало от заводския му вариант след подготовката. Автомобилът тежи 1150 кг и е с
КАРБОНОВ КИТ
Двигателят е специално подготвен в BG Motorsport и е с мощност 435 к.с. и въртящ момент 625 NM, като се управлява от електроника PECTEL. Има 5-степенна правозъба скоростна кутия, специално окачване и амортисьори Ohlins, спирачки AP Racing (дисковете са съответно 325 мм отпред и 285 мм отзад), резервоар с кевларов протектор и какво ли още не.
Седалката Sabelt например, на която пише G. Tanev, е отлята от производителя по тялото на Жоро. И докато той облича костюма си от негоримия материал номекс, неговите механици лъскат колата със спрей и нещо като домакинска хартия, която късат от огромно синьо руло. Настроението е прекрасно и всички в екипа си говорят на „бате”, а понякога използват и шеговитото обръщение „маце”.
Човек от пистата залепва до чистачките транспондер, който е необходим за измерване на времето, и тогава забелязвам, че до предния капак има два бутона. Радо Къюлджиев (28), който от 6 години е механик в екипа на Жоро, обяснява: „Черното копче изключва електрическата система в случай на авария, а червеният бутон се натиска при пожар. Така
В КУПЕТО СЕ ВПРЪСКВА ГАЗ,
който възпрепятства появата на пламък и дава възможност на пилота да излезе или да го извадят”. Докато Радо ми разказва за страстта си към планинското колоездене (двамата с Танев са били републикански шампиони в тази дисциплина), Жоро си е сложил бонето, каската и ръкавиците и пали звяра за няколко пробни обиколки.
Звуците, които издва Subaru Impreza WRX STI, са невероятни. Самото палене на двигателя продължава около десетина секунди, през които се чува как автомобилът набира сила. Изгасването е не по-малко авторитетно, защото на чудовището му трябват няколко секунди, за да се успокои и утихне.
След две-три обиколки колата се връща под шатрата за малък ремонт. Оказа се, че скобата на един от маркучите на турбото е изпуснала. Механиците се справят много бързо с проблема, а Радо коментира: „В София ще проверим всички скоби”. Рекордът за най-бърза обиколка на пистата тази година е 55,37 секунди. Днес обаче няма да има рекорд заради прекалено топлото време.
И СЛАВА БОГУ,
казвам си аз, докато ми подават каската, за да се кача до Жоро в колата. Връзват ме здраво със специалните състезателни колани и потегляме. Инерционните сили са толкова големи, че направо забравям да дишам. На правата вдигаме 200, след което следва почти 90-градусов завой. Тогава разбирам защо ме вързаха толкова здраво. След още няколко завоя започва яко да мирише на разтопена гума.
„Как е?” – ухилено ме пита Жоро при второто влизане в правата отсечка, а аз благодаря на съдбата, че закусих рано и стомахът ми е празен. Само след две обиколки
СЛИЗАМ С ТРЕПЕРЕЩИ КРАКА,
защото усилието да се подпираш при всяко намаляване на скоростта е огромно.
„Промени ли се представата ти за моторните спортове?” – пита Жоро и след утвърдителния отговор му признавам, че не съм очаквал спортното шофиране да изисква такива физически усилия.
В това време на пистата пристига един от учениците на Жоро – 26-годишният софиянец Юрий Гунчев, търговец на материали за мебелната промишленост. Той е със своето BMW M3 и именно с него двамата ще обикалят пистата. Невъзможно е да се опише с думи как се става добър пилот, нужна е много практика, но ето няколко най-елементарни правила.
Зад кръста седалката трябва да е под прав ъгъл, но като цяло да е повдигната леко назад. Краката трябва да са почти изпънати и педалите да се контролират само от глезените. Воланът да е на такова разстояние, че лактите да са сгънати под прав ъгъл. Ръцете винаги трябва да са на волана и да не се кръстосват при завиване. Всъщност последното го знаем от шофьорските курсове и никога не го спазваме в ежедневието, но на пистата това е закон. Останалото ще научиш от Жоро на писта „Дракон” край Калояново. Там е мястото, където можеш да усетиш тръпката от състезателното шофиране.
След края на вълнуващия и изморителен Racing Day потегляме обратно към София. На влизане в столицата Жоро се шегува, че, ако бяхме със субаруто, досега щяхме да сме се прибрали и изкъпали, но правилата за движение са за всички и трябва да се спазват стриктно
Срещата ни е в столичния квартал „Дианабад”, където оставям хилавата си астричка и с една от служебните коли на Жоро потегляме към село Калояново, северно от Пловдив, където се намира единствената автомобилна писта у нас.
Естествено, зареждаме гориво от “Петрол”, защото Жоро се състезава в спонсорирания от компанията Petrol GT Racing Team, и с усмивка забелязваме, че
МОМЧЕТАТА НА БЕНЗИНОСТАНЦИЯТА НОСЯТ ШАПКИ С НАДПИС G. TANEV
Докато пътуваме по магистрала „Тракия”, с фотографката Ваня научаваме, че
ВЗИМАНЕТО НА ЗАВОЯ СЕ ДЕЛИ НА ЦЕЛИ 7 ЕТАПА
„Разбира се, един начинаещ няма да го обърквам така и ще започнем с по-простото делене на завоя на 3 части”, обяснява Жоро и ни разказва как се „отваря” завоят, къде се намира „апексът” му (връхната точка в кривата) и излизането от него. Така неусетно стигаме до писта „Дракон” край Калояново, където екипът на Жоро тъкмо разпъва шатрите и сваля субаруто от ремаркето. Въпреки че е делничен ден, фенове не липсват, като почти всички снимат с камера или с мобилен телефон. Субаруто е наистина впечатляващо, а и почти нищо не е останало от заводския му вариант след подготовката. Автомобилът тежи 1150 кг и е с
КАРБОНОВ КИТ
Двигателят е специално подготвен в BG Motorsport и е с мощност 435 к.с. и въртящ момент 625 NM, като се управлява от електроника PECTEL. Има 5-степенна правозъба скоростна кутия, специално окачване и амортисьори Ohlins, спирачки AP Racing (дисковете са съответно 325 мм отпред и 285 мм отзад), резервоар с кевларов протектор и какво ли още не.
Седалката Sabelt например, на която пише G. Tanev, е отлята от производителя по тялото на Жоро. И докато той облича костюма си от негоримия материал номекс, неговите механици лъскат колата със спрей и нещо като домакинска хартия, която късат от огромно синьо руло. Настроението е прекрасно и всички в екипа си говорят на „бате”, а понякога използват и шеговитото обръщение „маце”.
Човек от пистата залепва до чистачките транспондер, който е необходим за измерване на времето, и тогава забелязвам, че до предния капак има два бутона. Радо Къюлджиев (28), който от 6 години е механик в екипа на Жоро, обяснява: „Черното копче изключва електрическата система в случай на авария, а червеният бутон се натиска при пожар. Така
В КУПЕТО СЕ ВПРЪСКВА ГАЗ,
който възпрепятства появата на пламък и дава възможност на пилота да излезе или да го извадят”. Докато Радо ми разказва за страстта си към планинското колоездене (двамата с Танев са били републикански шампиони в тази дисциплина), Жоро си е сложил бонето, каската и ръкавиците и пали звяра за няколко пробни обиколки.
Звуците, които издва Subaru Impreza WRX STI, са невероятни. Самото палене на двигателя продължава около десетина секунди, през които се чува как автомобилът набира сила. Изгасването е не по-малко авторитетно, защото на чудовището му трябват няколко секунди, за да се успокои и утихне.
След две-три обиколки колата се връща под шатрата за малък ремонт. Оказа се, че скобата на един от маркучите на турбото е изпуснала. Механиците се справят много бързо с проблема, а Радо коментира: „В София ще проверим всички скоби”. Рекордът за най-бърза обиколка на пистата тази година е 55,37 секунди. Днес обаче няма да има рекорд заради прекалено топлото време.
И СЛАВА БОГУ,
казвам си аз, докато ми подават каската, за да се кача до Жоро в колата. Връзват ме здраво със специалните състезателни колани и потегляме. Инерционните сили са толкова големи, че направо забравям да дишам. На правата вдигаме 200, след което следва почти 90-градусов завой. Тогава разбирам защо ме вързаха толкова здраво. След още няколко завоя започва яко да мирише на разтопена гума.
„Как е?” – ухилено ме пита Жоро при второто влизане в правата отсечка, а аз благодаря на съдбата, че закусих рано и стомахът ми е празен. Само след две обиколки
СЛИЗАМ С ТРЕПЕРЕЩИ КРАКА,
защото усилието да се подпираш при всяко намаляване на скоростта е огромно.
„Промени ли се представата ти за моторните спортове?” – пита Жоро и след утвърдителния отговор му признавам, че не съм очаквал спортното шофиране да изисква такива физически усилия.
В това време на пистата пристига един от учениците на Жоро – 26-годишният софиянец Юрий Гунчев, търговец на материали за мебелната промишленост. Той е със своето BMW M3 и именно с него двамата ще обикалят пистата. Невъзможно е да се опише с думи как се става добър пилот, нужна е много практика, но ето няколко най-елементарни правила.
Зад кръста седалката трябва да е под прав ъгъл, но като цяло да е повдигната леко назад. Краката трябва да са почти изпънати и педалите да се контролират само от глезените. Воланът да е на такова разстояние, че лактите да са сгънати под прав ъгъл. Ръцете винаги трябва да са на волана и да не се кръстосват при завиване. Всъщност последното го знаем от шофьорските курсове и никога не го спазваме в ежедневието, но на пистата това е закон. Останалото ще научиш от Жоро на писта „Дракон” край Калояново. Там е мястото, където можеш да усетиш тръпката от състезателното шофиране.
След края на вълнуващия и изморителен Racing Day потегляме обратно към София. На влизане в столицата Жоро се шегува, че, ако бяхме със субаруто, досега щяхме да сме се прибрали и изкъпали, но правилата за движение са за всички и трябва да се спазват стриктно
