Tвърде кратък е пътят между подарените според митологията няколко чифта футболни обувки като бонус при трансфера на Бербатов от “Пирин” в ЦСКА до дадените близо 40 милиона евро за него от “Юнайтед” преди година. Няколко сезона. Или сто-двеста гола. Индустрията те примамва, след което те глези като бебе. И когато решава, те отстранява, оттегля своята защита над съответната личност. И понякога се случва да се върнеш на изходна позиция. Понякога, невинаги.

ТЕКСТ НИКИ АЛЕКСАНДРОВ
ФОТОГРАФИЯ GULIVER PHOTOS / GETTY IMAGES

Няколко хиляди километра деляха едно събитие от друго в началото на юли. Едното бе в столицата на Испания, другото в столицата на щата Калифорния. На официалното представяне на едно от многото нови попълнения на “Реал Мадрид” Кристиано Роналдо присъстваха 85 000 зрители. Няколко часа по-късно на церемонията по прощаването с Майкъл Джексън в Staples Center в Лос Анджелис имаше 11 000 фенове.
Разбира се, нелепо е да се сравняват двете прояви. Финансовата мощ, която струи от Краля на попа и всичко свързано с него, е многократно по-голяма от тази, която може да произвежда португалската футболна звезда. Но разликата не е чак такава, каквато е между Уолстрийт и Софийската стокова борса.

ФУТБОЛЪТ ПРОДЪЛЖАВА ДА ПОМПА МУСКУЛИ И ДА ПРАВИ ПАРИ

Големите европейски първенства отчитат все по-висока посещаемост. Това са още и още пари. А световният трансферен рекорд за пореден път бе счупен като изтънял графит. “Реал” хвърли 94 милиона евро за Роналдо, като това дори не бе единствената покупка за лятото. Преди и след това бяха привлечени бразилският гений Кака за 67 милиона, французинът Карим Бензема за 35 милиона и Раул Албиол за скромните 10 милиона евро.

ОБЩАТА СУМА, НАДХВЪРЛЯЩА 200 МИЛИОНА,

сигурно би накарала дори Майкъл да се обърне за първи път в гроба си и да признае за повече от сериозния оборот, който един-единствен футболен клуб си позволява в рамките на месец. Лудият, който пръска тези пари, като бостанджия химикали върху нитратни български дини, е Флорентино Перез. Този емблематичен положителен пример за родните политици, който каквото обещае по време на предизборната си кампания, не само го изпълнява, но го удвоява, май се поувлече и го утрои. Това обаче не е нищо повече от една стратегия. Изобщо не става въпрос за изхвърляне или за нелегално разпределяне на финансови средства. При първия си мандат в началото на века Перез накупи, сякаш са наръч вестници от будката в квартала - Зидан, Луиш Фиго, малко по-късно Роналдо (бразилeца) и Бекъм. За да го прави пак, явно сметката му не е крива. Вярно, всичко това едва си се равняваше на само 2 титли от първенството и един успех в Шампионската лига, но икономически бизнесменът и бивш политик със сигурност доволно потупва тефтерчето с калкулациите във вътрешния джоб на сакото си.
Най-елементарната начална възвръщаемост на разходите традиционно идва от първите покупки на тениска с номера и името на някоя от новите звезди. Бърза справка в сайта на “Реал” показва, че цената за №9 е 85 евро. За малчуганите е направен лек реверанс – само 70 евро. В деня на официалното представяне в клубния фен-магазин бяха докарани пресни 2300 тениски. За два часа 2000 от тях бяха изкупени. По около 15 на минута. Вероятно толкова са на брой касите в магазина. В суматохата над триста тишъртки са били откраднати. Въпреки това първите 170 000 евро са били върнати в клубната сметка. Тази покупателна способност на „кралския клуб” е трудно постижима от останалите грандове в Европа, но сериозни трансфери не липсват и това лято. Диего премина от “Вердер” в “Ювентус” за 25 милиона евро. По същото време в България новото ръководство на ЦСКА обяви план за затягане на коланите след опустошителното властване на Александър Томов. Бе приет

ЛИМИТ ЗА ЗАПЛАТИТЕ – 6000 ЕВРО

Коригирани бяха договорите на по-скъпите играчи. И селекцията бе съставена почти изцяло от родни имена. Идващи от скромни клубове от долната половина на таблицата. “Левски” си върна за без пари Седрик Бардон, но не пожела да даде пари за камерунеца Жоб. “Литекс” даде нов живот в родния шампионат на Христо Янев. Четвъртият евроучастник “Черно море” прилапа във Варна Здравко Лазаров – без пари. Това е положението. Но дори когато се постигне успех, като попадане в груповата фаза на Шампионската лига и се случи за съперник именно “Реал Мадрид”, то евентуална загуба в рамките на 4-6 гола ще се приеме за провал. Ще има подигравки, ще има драми и може би оставки. Ще има дебати в стил „Работническо дело” - ама защо точно така се е случило? И кой да бъде наказан. Противното като резултат на терена при подобен сблъсък просто би било нелогично. Би противоречало на железните икономически закони. Понякога се случва. За да стигнеш до морето, можеш да дадеш 200 лева за гориво, ако караш мощен джип, или 100 лева за самолетен билет. Може да ти излезе и без пари, ако застанеш край пътя и махаш на автостоп. Но пък може и да замръкнеш край някой царевичак, а през това време онзи с джипа ще е в стаята в петзвездния си хотел. Въпрос на избор. Или за пореден път – на стратегия. Всеки сам си я избира, начертава и следва.
Европейският клубен футбол и неговите Г/игантски/ 10-15 представителя правят и невъзможното да се опълчат на световната финансова криза. Екипи от специалисти си блъскат ежеминутно главите, как да се спечели още и още от играта. Как

БАНКНОТНАТА ЦЕНТРОФУГА ДА НЕ СПИРА

– да няма дневна или нощна тарифа. И на родните футболни босове им се иска същото. Да въртят кинти. Само дето не се получава. Мисли глобално, ритай локално. Това е принципът, който трябва да бъде следван. След като е ясно, че не можеш да си глобален и в двата аспекта. Но българските ръководители са още по-смели. Те искат да си мислят локално, но играчите им да ритат глобално. Затова, както би парафразирал чичо Митко Пенев – накрая идеите и амбициите им свършват в локалното.